Невежеството и ересите все повече навлизат в Българската Православна Църква. Това се вижда от изказванията на клирици в социалните мрежи.
По-конкретното, последната изява гласи, че българските свещеници, които от време на време биват критикувани от народа (когато народът се сети, че в България съществува църква), по този начин всъщност са си спечелили спасение на душите в Божието Царство.
Твърдението е на свещеника на Софийска Митрополия отец Пламен Николов, който се позовава на друг свой събрат, който твърдял същото.
Николов пише това в отговор на публикация на друг потребител във Фейсбук, Августин Джордж, който пък се оплаква от Българската Православна Църква и нейната работа, която, според Джордж, „не инвестира в образованието на младите, а после плаче че нямало подготвени кадри“. „И знаете ли защо? Защото и владици и попове треперят за местенцата си. Едните се боят за властта и катедрите си, другите за храмовете и требичките си. Едните казват: Кога ще почине този или онзи, за да мога аз да заема мястото му в тази епархийка? А другите: Ей, да му се не види, този получи по-хубав храм от мен. Сега ще вади повече пари. Едните са обикнали повече кесаря ( властта), а другите повече мамона ( парите). Обикнали са ги повече от Христос. Затова се дават пари за манастири, за храмове, за обнова на еди коя си черквичка или за направата на параклисче. Нямам нищо против това. Хубаво и богоугодно дело е да се благоукрасяват храмовете и манастирите, но не е богоугодно да се краде.“, пише още Джордж на страницата си.
Ето и отговора на отец Николов:
„С нито една дума не съм съгласен! Както казва един събрат свещеник, българските свещеници са спасени, заради постоянните злословия, хули, обвинения, осъждане от всички, особено от верните! Вкарвайки всички под общ знаменател е точно това. Предполагам, че поста е насочен срещу някой конкретно, но и за това си има начин. Но 11 от 10… В голяма грешка си! Аз познавам бол свещеници, които лишават семейството си от всичко за храма и енорията! Бъди здрав и се моли за всички!“
След това дискусията продължава с отговор на Джордж:
„Отче, не поставям всички под общ знаменател. Има съвестни свещеници. Аз лично познавам такива. А колкото за това дали сте спасени, струва ми се че светител Йоан Златоуст беше казал, че от сто презвитера, един едвам се спасява. Всичко добро отче. Благослови! И бъди жив и здрав, духовно и телесно.“
И реплика на Николов:
„Съжалявам, но точно това си написал! А що се отнася до думите на св. Йоан Златоуст, нека да вникнем и в контекста, защото същия казва, че ние трябва не само да се боим от тях повече, отколкото от властниците и царете, а и да ги почитаме повече от бащите си! Но, ние и бащите си корим и обвиняваме, повече отколкото ги обичаме, камо ли свещеника! Хритиянинът е призван да надскочи себе си, да презре човешкото, но да обикне брата си! Благодаря за пожеланията! Искрено ти желая здраве и на всички твои!“
Всъщност, един от начините духовниците да се защитят предварително от критиките на вярващите (без значение дали критиките са основателни или не), са именно тези внушения, които някои свещеници правят: че свещеникът не може да бъде критикуван, защото имал благодат върху себе си, защото той бил Божий служител, а Бог е съвършен, че Бог е дал правото на свещениците да връзват и развързват греховете на вярващите, та затова свещениците били по-висши от ангелите, които пък нямат това право, и заради това вярващите нямали право да критикуват свещеника. Това обаче са глупости и човешки измислици, които нямат нищо общо с Църквата. Добре е духовниците по-често да получават обратна връзка и да се вслушват в критиките на хората, които могат да им бъдат полезни в пастирското им служение, могат да ги насочат към служение на уязвимите хора, на нуждаещите се, могат да им помогнат да поправят свои недостатъци в пастирското служение, характера, отношението и т.н.
Прави впечатление и друго притеснително твърдение на свещеника на Софийска Митрополия, който заявява, че „аз познавам бол (много) свещеници, които лишават семейството си от всичко за храма и енорията!“.
Призоваваме ръководството на Софийска Митрополия да проучи кои са тези свещеници, които лишават семействата си от всичко, за сметка на храмовете и енориите си. Това е недопустимо ако се случва, защото, и както Библията ни учи, първо трябва да се погрижим за този, който е най-близо до нас, пред очите ни, и след това да се просягаме към този, който е по-далеч. Ако един свещеник не може да се грижи за собственото си семейство, което е неговата малка домашна църква, тогава какви грижи ще полага за цяла една енория? И не е ли това двуличие и лицемерие: децата ти да ходят боси, а ти да даряваш на енориашите си обувки, например.
Подобно неразбиране на Християнството и учението за любовта и милосърдието създава проблеми, които трябва да бъдат решавани с волята на съответния епископ, който е длъжен да се грижи за правилното изповядване на учението в епархията си.
Николов е хиротонисан за презвитер на 4 април 2020 от Белоградчишкия Епископ Поликарп. В момента свещеникът служи в Храм Свети Николай Мирликийски Летни на ул. „Лазар Михайлов“ № 95А, кв. „Бенковски“, София.
Трябва да се отбележи, че отец Николов изключително често участва в една от медиите на Софийска Митрополия, което създава притеснение какви точно проповеди и учения получават вярващите, слушайки средствата за катехизация на Свещената Митрополия.
