Митрополитът на Месиния Хрисостом изрази мнение, че случващото се сега в Африка с нахлуването на Руската Църква служи на политическите и религиозни цели на Русия, говорейки на конференцията „Енеос“ за автокефалията на Украйна и войната.
Русия винаги ще се стреми да има думата и да присъства там, каза той.
„В момента създаването на Екзархия там при такива детински условия обслужва целесъобразността на руската политика. Това, което се отвори с издигането на Кирил до Московски Патриарх, ще отнеме много време, за да се затвори. Кирил е развил идеологията, че навсякъде, където има руско свидетелство, то е на Руската църква и руската държава. А където има руска общност, тя принадлежи на руската държава.
Църковен експанзионизъм, екзархии и зони на влияние в православните църкви, проверяващи дали тези църкви са верни на Руската църква, въпреки факта, че политически не са свързани, както например със Скопие. Надявам се да не бъда оправдан (да не се оправдаят думите ми, да не бъда лош пророк), че и предстоятелят на Скопската Църква (Охридски Архиепископ Стефан) може да се озове в прегръдките на Московския Патриарх Кирил.“
Както посочи Хрисостом, „целта на руснаците винаги е била да заменят и елиминират Вселенската Патриаршия. Те винаги са го правили, движейки се на по-църковно и по-малко политическо ниво, или чрез развитието на теорията за Третия Рим, или чрез панславянска концепция, главно на Балканите и Средиземноморието, насочени предимно към Света гора.
С разпадането на Съветския съюз позицията на Московската Патриаршия да замени Вселенската Патриаршия започва да придобива политическа роля. От 2009 г. това е целта на Московския Патриарх. Това, което се прави за Украйна, е да се докаже, че Фанар е на грешен път. Но той забравя, че Московската Патриаршия съществува, защото има Вселенска Патриаршия, която им е дала автокефалия и патриаршеско достойнство“
Според митрополита на Месиния решението на украинския проблем ще последва решението, което в крайна сметка ще даде политиката. Нещо подобно ще се случи и с автокефалията на Скопската църква. „За съжаление това започна наопаки, те се опитаха да направят първо църква, а след това държава. Ще видим как ще стане.“
Относно позицията на Еладската църква Хрисостом подчерта, че тя от първия момент следи както украинския, така и скопския въпрос.
„И когато прецени, че е назрял моментът и трябва да се потвърди правото на Вселенската Патриаршия, тя бе една от първите, които се произнесоха и признаха Църквата на Украйна с поменаването на Епифаний“, отбеляза той.
Характерно е изказването му за митрополит Онуфрий, като подчерта, че „ако Онуфрий беше отишъл на обединителния събор, той вече щеше да е глава на Църквата в Украйна. Вместо това той избра да играе игрите на Московския митрополит и загуби каквото можеше да има.“
Той подчерта, че Руската църква инвестира в популяризирането на своите възгледи и позиции чрез социалните медии, като плаща на някои уебсайтове, за да разпространяват възгледите ѝ. Имаше голям експеримент от страна на Русия в първата фаза на пандемията, срещу ваксините, но когато се проведе срещата Кирил-Путин, изведнъж отношението на Кирил се промени към ваксинацията и начина, по който трябва да се лекува този вирус. Същото се случи и тогава, медиите също промениха отношението си.“
Той добави, че тази пропаганда идва и чрез монашески общности, които с религиозно благочестие създават последователи, и, бидейки финансирани, те изцяло служат на руската пропаганда.