Преди 10 години беше създадена Истанбулската конвенция, Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Идеята за нея – една гигантска стъпка напред в защитата на всички жени и момичета, насилвани от своите мъже, предимно в т.нар. „традиционни (християнски) семейства“, пропагандирани от църквите. В последствие идеята беше разтълкувана различно и една по една страните от Източна Европа, жертви в една или друга степен на руското влияние, ѝ обърнаха гръб.
Това са страните, които не са ратифицирали международния договор. Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Русия, Словакия, Армения, Азербейджан и България. Страната ни е единствената на Балканския полуостров, която и към този момент се противопоставя на прилагането ѝ.
„Изпращаме открито ретрограден сигнал според мен. Сигнал пробит от руска пропаганда. Страните, в които Истанбулската конвенция е ратифицирана, масово ли хората са станали гей? Северна Македония, масово ли хората са станали гей?“, каза Симеон Василев, основател на Фондация GLAS, цитиран от „Евронюз“.
Изминаха 5 години откакто българските политици не успяват да постигнат съгласие относно Истанбулската конвенция. В петък депутатите не успяха да приемат законопроекта за защита на жертвите на домашното насилие в пленарната зала. Чуха се и обвинения, нападки, внушения.
„Искам да кажа, че от тук насетне всяко следващо убийство, което се случи, те косвено ще бъдат виновни за него. Защото в петък те не само неглижираха този проблем, но се опитаха да изпратят разговора в несъществуваща посока.“, каза Рая Раева, Български фонд за жените.
„Вие питате кой ще има интерес от този закон. Аз ще ви отговоря кой ще има. Частните НПО, които ще работят, за да има повече отвлечени деца, за да имат те дейност и да бъдат финансирани“, каза от парламентарната трибуна депутатът от нацистката проруска партия „Възраждане“ Стоян Таслаков.
„Това е един политически ход, политически пиар, който се случва на гърба на всички жени, пострадали и страдащи от насилие“, категорична е Раева.
БСП също бяха против приемането на закона. Като аргумент лидерът на левицата заяви във Фейсбук:
„Разкъсахте всички връзки на нашето общество, остана ни едно – семейството и децата, за тях ще се боря докрай. Няма в тази зала и в България политик, който да е поставен на по-огромен натиск да приемем Истанбулската конвенция и джендър идеологията в училищата. Представа си нямате за какво става дума.“
„Аз лично бих искал да попитам госпожа Корнелия Нинова, нея кой я обучи в хетеросексуалност? И кога се случи това? (Неприемането на) Истанбулската конвенция е едно срамно петно за България. Тя (Корнелия) твърди, че се бори да защитава българските деца, но българските деца именно в хетеросексуални семейства са свидетели на агресия от страна на родителите, българските деца са свидетели на бащи, които убиват майките им.“, каза Симеон Василев, основател на Фондация GLAS.
Междувременно и днес, само 72 часа след като депутатите не приеха законовите промени, 62-годишна жена беше убита от свой близък в апартамента си във Враца.
„Искам да кажа, че от тук насетне всяко следващо убийство, което се случи, те косвено ще бъдат виновни за него. Ние вече сме изморени да казваме, че всяка трета жена е жертва на насилие. Броим случаите на насилие от медиите, тъй като няма статистика, която да ги намира. От началото на тази година са три, днес стана ясно за още едно убийство от Враца. Вбесяващо е, че народните представители в петък казаха: „На нас не ни пука за тези жени“. НПО работим денонощно, има надежда, не сте сами“, завършва Рая Раева.
И така си отива поредното Народно събрание на България, с поредните неизпълнени приоритети. Увеличават се доброволците, асоциациите и организациите. Жертвите също.
Българската Православна Църква беше един от основните пропагандисти на идеята да не се приема Конвенцията срещу насилието над жени.
Подведен от своите крайно некомпетентни и некадърни съветници, и под влиянието на натиск от проруски, националистически и хомофобски групи, Синодът заклейми конвенцията, изразявайки страх от „морален разпад“, какъвто документът можел да донесе на народа.
В същото време църквата няма нито едно действие в подкрепа, защита, закрила на насилваните жени. Църквата досега не е осъждала насилието, нито е проявявала дори минимална пастирска грижа към жертви на насилие.
Същевременно тя, църквата в България, не блести с висок морал, какъвто претендира, че отстоява. Видно от някои неини духовници, за които е известно в църковното пространство, че имат връзки с мъже и деца, извършват оргии, разхищават хиляди левове за луксозни одежди, луксозни вечери, интимни екскурзии в чужбина, прескъпи лимузини и т.н.
В крайна сметка, Българската Църква е била, е и ще бъде виновна и отговорна за всеки един случай на насилие срещу жени, защото тя застана на страната на насилниците, стимулира ги, подкрепи ги, а на жените-жертви обърна гръб.
Същото се отнася за LGBTQ+. БПЦ заклеймява гей прайдовете, макар много нейни духовници и вярващи да са членове на LGBTQ+ общността – в последното (да са членове) подчертаваме няма нищо лошо. Но Българската Църква вместо да приема тези хора, които са част от нейните редици, да се грижи за тях, да ги обича и да ги води към Господа Иисуса Христа, тя и на тях обръща гръб, предавайки ги в ръцете на насилници, агресори, хомофоби и всякакви хора на омразата.
Или пък – друго отвратително явление – тя се възползва от тях само когато има сексуална нужда, и съответните мъже и момчета обслужват нуждаещия се, докато последният вика през прозореца срещу гейовете, че са „грешници“ и ще „горят в ада“. А тогава той къде ще гори, ако не в ада? Има ли по-страшно място от ада? Когато мъжете и момчетата омръзнат, те биват заменяни с други, както разказват минали през този цикъл хора. И така се оказва, че БПЦ осъжда нещо, което тя самата извършва и от което е част.
Българската Православна Църква има спешна нужда да възприеме ценностите на християнската любов, морала, приемането, честността, нежността, грижата и братството, и да изхвърли от себе си омразата, ненавистта, лицемерието, осъждането и изключването на различните групи от обществото.
Само тогава тя ще може да бъде наричана майка, а не както досега – мащеха.