На 21 януари Светата църква почита паметта на св. мъченик Неофит, небесен покровител на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
По този повод в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ в Пловдив Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай отслужи благодарствен молебен и отправи молитва към Бога за Светейшия патриарх Неофит, когото Господ да запази в мир, невредим, почитан, здрав, дългоденствен – заедно с викарните епископи Арсений Знеполски и Висарион Смолянски, архимандрит Максим, който също празнува деня на своя небесен покровител св. Максим Изповедник, и други клирици.
След молитвеното последование бе възгласено многолетствие за Българския патриарх Неофит, когото Господ да съхрани под Своята закрила в мир.
В този ден светата Литургия възглави Негово Високопреподобие архимандрит Максим.
В края на богослужението Негово Високопреосвещенство митрополит Николай поздрави архимандрит Максим с празника на неговия небесен покровител св. Максим Изповедник.
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.
Бележка на Doxologia Infonews: Прегръдката и целувката, която виждате на двете снимки в тази публикация, могат да я получат само най-близките на Митрополит Николай, един от тях е Архимандрит Максим Глухчев, личен шофьор на митрополита и негов приятел. Останалите свещеници в епархията не получават подобно мило отношение, а напротив.
Лоша черта на Митрополит Николай е да дели своите клирици и вярващи на симпатични и несимпатични, на богати и бедни, да отхвърля умните и трудолюбивите, но да позлатява простите, мързеливите и ласкателите, за да може той самият да изпъква сред тях. А истината е, че всички клирици и вярващи заслужават еднакво мило, почтително уважение и отношение, защото всички служат на Божията нива и се труднят за едно и също дело – Иисус Христос и Неговото слово, и всички хора са еднакво ценни в очите на Бога и Църквата.
Архимандрит Максим, тогава Кузман Глухчев, беше постриган за монах тайно, в тесен кръг, при затворени врата в Горноводенския Монастир Св. Св. Кирик и Юлита, като при пострижението му всички външни поклонници бяха изгонени от монастира, за да не извикат случайно „Недостоен“ и за да се осъществи „спокойно“ въпросната церемония. Всичко това се случи в нарушение на Свещените Канони и морала.
От тогава до сега Архимандрит Максим се издигна много бързо до архимандритски сан, за разлика от много други клирици, които имат необходимото образование и достойнство, но все още години на ред си остават йеромонаси и архимандрити, а отдавна вече трябваше да са дори епископи.
В същото време Митрополит Николай подготвя отец Максим за следващ епископ. Когато един ден Максим стане епископ, вероятно и митрополит, тогава Пловдивският Митрополит Николай, ако все още заема престола на Филипополската Катедра (или бъде свален от него, или пък ако заеме патриаршеския престол, за който така силно мечтае, но не е ясно дали мечтата ще се осъществи с явното недоволство на народа), тогава той ще има поредно пипало, с което да командва и притиска други митрополити да подкрепят неговите в повечето случаи аморални политики и интереси.
И за финал на тази публикация, празникът на Архимандрит Максим завърши с луксозен обяд, какъвто митрополитът дава само за един-двама най-симпатични клирици, за политици, олигарси и разбира се за представителите на страната агресор Русия – посланик, консул, митрополит и т.н. В пълно противоречие с примера, даден от Иисус Христос, Който сядаше на масата с всички Свои ученици и апостоли, и с народа. Без да ги дели по каквито и да е признаци.
