Бележка на Doxologia Infonews: По-долу може да прочетете рождественското послание на Негово Високопреподобие Архимандрит г-н Дионисий Мишев, клирик на Българската Православна Църква, избран, утвърден и наречен за Епископ Стобийски. В словото си архимандритът засяга много наболели въпроси, вкл. войната срещу Украйна, за чието прекратяване за пореден път призовава.
Цялото обръщение по-долу:
Скъпи Християни по цялата Земя,
Честит Рожден ден на нашия Бог!
Възлюбени в
Родилия Се по плът Христос Господ
Братя и Сестри,
С тържественото честване на Рождество Христово, и аз – последният и презрян на свой, обаче, скромен, но изискуем ред имам вседушевния порив от благовестието за триумфалното събитие на мироспасителния Божий промисъл от преди 2022 години, че Синът Божий, е станал и Син Човечески, а и огрян също от Витлеемската звезда, водеща към Радостта, възторжено изразявам топлите си сърдечни поздрави и благопожелания към всички и техните семейства, и техни общности. Ведно с ангелите на небето и ние днес отдаваме чест и прославление. Отбелязвайки този празник ние днес в тази година по-особено, по-специално и по-състоятелно се молим и силно призоваваме: “Слава във висините Богу, на земята – мир, между човеците – блага воля!”
Радвайте се! Небето и земята днес се обединяват.
В резултат на някои общи наши, а и на мои съвместни и самостоятелни начинания, действия и инициативи, през изминаващата си вече година мнозина от нас си споделяхме много истории, свързани с живота на Църквата, на света и на обществата, измежду, които и обществото в нашата малка България. Основен белег преди бе пандемията. Сега всичко в живота ни се обуславя от войната и от смъртта. На цялото човечество. Затова и някои свои предпразнични наблюдения и мисли ще споделя публично, макар и обстойно, во пък за вечен спомен, защото убедено считам, че моята св. Православна християнска вяра го изисква, дори го и налага.
Днес искам всички преди всичко да почувстваме едно единствено нещо – осъзнаването важността на това, което ни е посветено в степен на Завет и тупти днес със сърчицето на мъничкия Богомладенец Иисус – а това е близостта ни и обичта ни помежду ни, която преизобилства, особено в общността и най-пълноценно в тайнството на общността – св. Евхаристия. Той ни заповяда това да правим в Негов спомен, докле “пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви”. Това е общността на Новия Завет – Завета на Любовта, в който Бог е всегдашно при нас отново и отново с драгоценните Си Тяло и Кръв.
Знаем, видно е и обаче, че в не малко случаи тази Коледа ще бъде и ще означава различен начин на изживяване. В колко домове ще има празен стол, който миналата година или в миналото е бил зает!? В колко домове ще има болен или пострадал човек, някой, който страда от самота, семеен проблем или някой, останал без дом, без пари, а и без Родина, в която не знае вече има ли род и роднини?! Да помислим за Украйна! Да помислим за всички християни, избивани и измъчвани в Близкия Изток, в Африка, в Индия! Да помислим за всички, подлагани на мъчения, заради вероизповед, убеждения, възгледи, пол, раса, степени на благочестие и степени на греховност! Разкаяхме ли се?! Не, нали?! Нас това ще ни подмине. Участта на страдащите, която не възприемаме като също своя човешка участ не може да ни даде досег до Радостта. А, сигурни ли сме, обаче че такава участ и нас не ни грозш?!
Война, скъпоценни братя и сестри – християни, се води днес в Европа, с мащаби и масови гробове, напомнящи ни за кръвопролитни сцени на жестокосърдечие от Втората Световна война. Тази война е на територията на най-голямата европейска страна. А ние – о, ние сме безучастни! Нали трагедията не е наша?! Днес състрадание няма дори между нас – християните. Нали?! Храмове и манастири в Украйна са разрушавани от ракетен обстрел, в тях смъртта си намират търсещи убежища при монаси, монахини и духовници деца, бременни жени, майки, възрастни хора, болни, сираци, вдовици и всякакви мъже и жени, а сега в XXI-ви век сме свидетели, че на този ужас, който не е по волята на Бога, която е “както е на небето – така да е и на земята” един Патриарх го нарича “свещена война”. А това е патриарх, който в традицията на своята си Руска църква е все пак с церемониална шапка (кукул), на която са извезани три херувима, а отгоре ù стои кръст. Слова от уста, обградени с такива символи, са Божии само ако проповядват мир.
Никоя болка, повтарям – никоя не е чужда на Божията любов. Напротив толкова много не Му е чужда, че Бог Сам пожела да се приближи. Приближи се толкова до нас, че дойде при нас и стана землянин като нас и заживя с творението Си, сиреч с нас и то не в палат при възприелите се за елит, а при тези, които нямат къде и глава да подслонят. Тази близост – това е Иисус – Този, Когото празнуваме днес и Който ни дава повод да бъдем щастливи поне един ден в годината, както е обичайно на Рожден ден, защото Бог се роди за теб, за мен, за всички нас! Защото Той ни обича, защото Той се грижи за нас, защото Той иска аз, ти, ние да сме щастливи – всички. Този, Който ни е създал е щастлив, че ни е създал и Той иска и ние да сме щастливи, че ни е създал. Това е волята Му, която с Неговата милостива помощ и с нашата отдаденост да бъде действително “както на небето, така и на земята“! Това естествено изисква Божият мир да изпълва човеците и народите, ала това е възможно едва тогава, когато Божията справедливост се възцари.
Нека се ангажираме да бъдем част от това да градим щастие, нашето щастие, което си пожелаваме днес, така че да не е просто формалност на обичая и сезона, а да е блаженство дори и за онези, които са си отишли от тоя свят преди нас! Малко ли понесе човешкия род?! Малко ли кръв напои земята, та и още жертви да принасяме на войната, която не е свещена, а е дяволска. Такава е ако ще не един, а всички Патриарси да благославят чрез гибел и смърт да се завладяват територии. И ние – християните, и ние ли не знаем как да живеем Богу угодно, особено пък съзнавайки, че Той идва и ще ни търси сметка?! Никой и нищо не може да е причина за смъртта, тъй като не е причина и за живота. Господарят на това е Господ, а ние – човеците Него – нашия Бог и Създател го пратихме да се ражда по плът днес в сламата на една пещера между представителите на животинския свят. Същото ни е отношението и към другия, който е също на Бога ближен. А нам какъв трябва да е другият и какъв реално е той за нас?!
Три десетилетия Украйна, постсъветското пространство и почти цяла Източна Европа също страдахме и страдаме от корупцията. Корупция, наследена ни от Съветския съюз. Сега от копнеж и блян по рухналия именно от повсеместната корупция Съветски съюз Украйна, която е с един многовековен многострадален народ отново ще бъде подлагана на разруха и унищоженше, само за да се задоволяват низките страсти и амбиции за реставрация на нещо, което гръмко провъзгласяват като “Велика консервативна държава”.
Напълно болезнено, болестно бягство от реалността!
Най-покварените и най-извратени форми на крайното отдаване на покварата, тъй естествена като състояние на олигархията, в която няма нищо градивно като съзидателния капитал, стъпил на основата на етика и морал, а единствено на грабителство. Те – създателите и покровителите на олигархията, осъществили се вече и като част от нея, бидейки нейно ядро, точно те, гниещи перманентно в унищожителна сексуалност на насилничество над чужда плът, опиянени от алкохол и наркотици, владеещи проституцията и експлоатацията на човека като продукт за гавра от страна на посочения и възприел се за висшестоящ, поръчващи и извършващи за удоволствие убийства – точно те ще творят, представяйте си, консерватизъм!? Мафия ще гради консерватизъм!? А пък т.нар. му величие ще се реализира в налуден мистицизъм, примесен с псевдоправославно християнство, макар и без Христос. Истинският консерватизъм по християнски се живее и то радикално. Да, но към себе си и с това той сам се афишира, но да бъде пропагандиран или пък налаган със сила води до погром. Това е истината и ние всички я знаем.
КПСС, КГБ и ГРУ създадоха олигархията съвсем съзнателно и умишлено. Те създадоха олигархията в края на управлението на Горбачов и Елцин от Кремъл с кръстовете, обградени и днес от червени петолъчки в цялото това пространство на разпадналия се бивш соц-лагер. В това число, а и най-вече в Русия, и в Украйна. За у нас няма нужда да споменавам. То е ясно. Та тези интернационалисти сега ще бъдат превръщани в националисти. В Русия новата по-комсомолска олигархия, създадена при Путин воюва със старата олигархия, назначавана при Елцин. И това, което се осъществява чрез инвазията на Русия в Украйна е с цел завладяване на територии от други кланове на постсъветската престъпна олигархия.
Днес говоря за тези неща не само поради свръхкриминалното и безбожната античовечност, на която сме свидетели, но, защото днес е Рождество Христово, а това се случва пред нас, осъществявано с патриаршеска благословия под патриаршески омофор. Едни християни на Рождество Христово да избиват други християни. Едни християни да изпращат ислямски фундаменталисти, захранвани от олигархията да избиват други християни. И невъзможното за осмисляне е, че това се благославя от един патриарх, който пък е дори с претенцията, че е патриарх и на едните християни, и на другите християни.
Затова ще си позволя да цитирам Папа Франциск, който в далечна Куба, т.нар. Остров на свободата, проведе Среща на диалога с този патриарх. С патриарх Кирил Московски се срещна там през 2016-та година. Важни са тези негови понтификални слова. Те са тематични, а и са посветени на днешния празник именно за тази година, които са произнесени съвсем в неговото навечерие: “Никой не трябва да се възползва от позицията и ролята си, за да унищожава другия. Милосърдието означава да приемеш, че другия също може да има своите граници.” Ако някога светът е преживял папи, призоваващи за война срещу другостта, сега светът вижда такъв патриарх, благославящ войната срещу другостта на онези, които той счита за свои пасоми, за свое духовно паство. Това е потресаващо!
Ето защо, братя и сестри, трябва да изпълняваме постоянно назначението и призванието си като християни да свидетелстваме, особено на дело, Евангелието и да възвестяваме Истината. Да се поверим на Родилия Се Спасител, а не да сме конформисти, които си оставят вратички във всякакви посоки, нито да се поддаваме на зависимости – минали и настоящи. Да сме всички за мир като всяка една госпожица, спечелила примерно конкурса за красота “Мис Свят” без да казваме кой е добрия и кой е лошия – това е цинизъм. Който надделее – с него сме.
Докога една война ще се правим, че я няма, ама ако може да е тя – войната – жива и здрава и тя – смъртта – също, та да печелим от тях по един или друг начин, а и ще я назоваваме милозливо и анахронистично някак си “братоубийствена”. Братя ли са Христа и Антихриста?! Кой спрямо кого е с претенция?! Киевска Рус към Московската Рус или Московската Рус към Киевската Рус?! Тази с претенцията, която “защитава” Донбас – как го защити в последните 8 години след реакциите, провокирани от нейни предходни действия?! Не беше ли тя тази, която създаде фронт и остави две страни да се ненавиждат “братоубийствено” от 2014-та, та до сега?! А сега единни са и онези, които преди са търсили отмъщение и тези, които сега искат да си отмъстят, че са били пък изоставени от тези, които те са считали за свои. Коя е страната, която никога не признава международни граници?! На Армения “братски” се помага, ама така че да има, обаче, кяр от Азербайджан, а ако в Нагорни Карабах умират ту едните, ту другите – нищо. Грузия ли нахлу на Север или Русия стигна до Тбилиси?! В Сирия Русия ли нахлу, та имаше взривоопасна ситуация с Турция или кюрдите от Сирия тръгнаха да превземат Кремъл?! Про-сръбската политика на Скопие Русия ли обслужва или Сърбия, която е в ролята на мюре?! В българските и акватория, и територия ли прелитаха руски самолети, или нашите стари МиГ-ове в техните?!
Всичките раздори и разделения от 250 години до днес между народите отсам и отвъд Черно море – на Балканите и в Кавказ кой ги индуцира?! При толкова разломи в Европа, Средиземноморския басейн, Близкия Изток, Черно море кой е с проактивната войнствена политика?! Е, аджеба, не са Пекин и Вашингтон. Ние не бива и не може да живеем постоянно с уж възрожденския романтизъм към дяда Иван, какъвто не се е и състоял дори. Олигархията романтизъм не изпитва!
Трябва ли да си напомняме неща като тези, че ние нямаме право на държава, ама ще си имаме “независима” църква, създадена не от апостолска приемственост, а от османския султан, който е халиф на исляма. А “независими” църкви няма. Има само една Църква Христова, а не “независими” такива. Православието представлява своего рода нещо, наподобяващо по светскиму международна общност, конституирана и конструирана като една организация. За яснота: нещо като Организация на обединените нации, но не от отделни църкви, а от една неделима единност, която се ръководи и управлява от общи закони – канони. Тя – едната Църква Христова има (по)местни свои структури – едни създадени по строгостта на Правото от Вселенските събори, а други – от снизхождението на Правото чрез проявяване на (по)милване.
Освобождението ни от османско иго е от “братолюбие” или експанзия и имперска цел?! На българите кой не им позволи да имат собствена държава, а васална и я раздели на три?! Българското Съединение, което всяка година честваме с фанфари кой го осъди?! Кой мотивира сръбската армия да нахлуе в България?! Кой превърна Балканската война в Междусъюзническа?! Кой ни “освободи”, налагайки ни тоталитарен богоборчески терор?! Кой осъществи колективизация на основа омраза, завист и доносничество, та 30 години да ставаме все по-фрагментирано общество?! Кой накара БКП и ДС да извършват насилствена смяна имената на българските мюсюлмани, та дори и със съучастието на свои офицери и агенти в расо и да прокудят от родните им места българските турци?! Рана, която ще кърви с векове. Кой накара Сръбския патриарх да издава документ, който е фалшив, за да скара България и Северна Македония не само по пътя към общото европейско семейство, но и по пътя към общото православно семейство?!
Колко трябва да се продължава, за да разберем най-накрая, че светът и неговите центрове уважават самоуважаващите се, зе да не се налага да се връщам чак до Светослав и зверската му жестокост, който още тогава от стремеж за Цариград е причината за рухването на Първата Българска държава със столица Преслав, че край не ще да има, за да спрем с предателството към Род и Родина, което се изразява в раболепие към всеки господар, силен на деня, наричано от рускопоклонничеството патриотизъм?! Войната – именно тя ни налага да изтрезнеем от опиянението на собствената си самодостатъчност!
Християни, събудете се, стреснете, защото Бог се роди и ние трябва да се зарадваме на Радостта за света!
Да, злото съществува и ние трябва да го изобличаваме. А сега сме длъжни! Наистина го има навсякъде по целия свят, защото сатаната се бори за всяка една душа, но е недопустимо симпатии или наслоявания да ни карат да виждаме в злото добро, тъй като това е най-голямата лукавщина на лукавия. Времето е разделно. Безгрешен е само Бог! А той е там, където двама или трима са събрани в Негово име, а не там, където се казва Той (Бог) – това съм аз и моята воля е Негова. Ни топлите, ни студени казва Бог, че ще ги избълва из устата Си.
У нашата – Православната църква (цялата – не само Българската) това доктринално разбиране, за огромна жалост, днес изчезна. С антисъборността на някои национални Църкви от етно-фолклорен тип, сътворен в годините на комунизЪма вече възприятието за принадлежност, поради комплекс на идентичността, за съборност също така, а и за поверяване изцяло на Светия Дух, поради лоялност към тъмни сили, води до анихилация в изповядването на вярата в Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Отказа от съборност при Светия и Велик Събор на Православната църква на някои Поместни църкви поражда проблеми, които с векове – не че няма да се разрешават, а напротив – ще се задълбочават. Много от онези, които са на висотата на длъжността Духовен водач не само, че не са ù във функцията но дори нито са духовни, нито са водачи, нито пък и искат да са което и да е от двете.
Великият празник Рождество Христово е в края на годината и обикновено е период, в който се извършва ретроспекция, дава се равносметка, вадят се анализи и се дават оценки. Но Празникът носи и изисква Радост и ние я заслужаваме по природата си на Божия образ и Божието подобие, които са у нас, вложени от Него: затова – да подарим на света великата Радост от това, че имаме Спасител, Който да ни изкупи от греха като го направим света едно място по-добро от онова, което сме наследили, ставайки честно по-добри!
Така например като образец, защото светило не се туря под похлупак или покривало, а се слага на светилник да свети, днес това смело върши Равноапостолът на Любовта. Той всякога неуморно приобщава първосветителски като Предстоятел в изповядването на светата православна християнска вяра със светите пречестни Дарове на нашия Родил Се Господ Бог и Спасител Иисус Христос за мира и благоустройването на целия свят; за благоденствието и любовта на всемирното човечество; за опазването цялото Божие творение от видимия свят – заобикалящата ни природа от растителния и животински свят; за благостоенето на светите Божии църкви, както и за единението на всички християни, но и сили отдава също така и за единението на всички хора с добра воля; за спасението и благодатната закрила на страдащите от войни, както и утеха и опора на всички в угнетения и на всеки, прибегнал до неговата бащинска опека, закрила и грижа, който знам като свят човек, извършващ едновременно и епохални чудеса от глобален исторически мащаб, и чудеса от частен характер, разрешавайки неразрешими житейски съдби и освобождавайки с благодатта на Светия Дух от неизлечими болести.
А по нашему ще го обявя по нашенски си, както вече придоби широка популярност фразата: “Той е! Неговото име е!” Вар-то-ло-мей! Той е Духовен Водач! Водач на добрите хора, на усмихнатите хора, на лъчезарните хора, на солидарните хора, на плачещите хора. Той е човек. Истински човек! Човек, който печели доверието на тези, които имат дързостта да се доверят, защото имат вяра в Този, Който той свидетелства на думи и на дело.
Патриарх и то Вселенски!
За да не изглежда, обаче, ласкателно, слагателно или подмазвачески, защото това е грях, заявявам, че той е признат от ставащите за признаващи и оценен от ставащите за оценители. Не от мен. А аз отлично знам от личен опит, че това в България това не се прощава, наказва се и се преследва все още. Изпитах го на свой гръб при инициативата за неговите отличавания от Президента на Републиката и от Българската академия на науките през 2015-та година.
Той е монах. Живее в света обител. Да, Вселенската Патриаршия е манастир. Едем. Християнски рай в секуларно-ислямски океан на космополитния модерен и едновременно с това традиционалистки Истанбул. Това е и твърда основа за съвременната вселенскост на Първопрестолната Патриаршия. Тя живее с Христа. Времето и пространството не са ограничения, а възможности и тя го доказа.
Прощавайте, братя и сестри, и вие – драги читатели, за обстоятелственото дълго празнично послание-призив, което не възнамерявах, но почувствах провокация за него, която разтърсва душата ми, макар и да съзнавам, че на моменти заприличва повече на студия! Одързоставам се от дълг и от страх Божий и затова си позволявам да явя настоящото.
Размислите на човек, наблюдавал и клирикална святост, но и клирикална безобразно агравираща скверна извратеност и алчност – както в Украйна, така и в Руската Фидерация, но пък и не само там естествено, основателно, а видно ще е, че са налични аргументите за това – тази година, за да е Радостта ни пълна и богословски изрядна в практикуването ù прилагам цялата Енциклика за Светлото Христово Рождество на Негово Божествено Всесветейшество Господин, Г-н Вартоломей I – по милост Божия – Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Патриарх Вселенски, съобразно негов Патриаршески акт, поместен в прот. N: 725 на Патриаршията, както следва:
“Днес Светата Църква празнува Рождеството по плът на предвечния Божий Син и Слово, на тази „странна и удивителна” тайна, „скрита от векове и родове” (Кол. 1:26). В Христа окончателно се открива истината за Бога и за човека, както това най-дълбоко богословски изяснява св. Кирил Александрийски: „Ние сме по природа човеци, а Той противно на природата от човеколюбие снизходи, ставайки човек. Раби Божии сме ние като (Негови) творения; но с положение на раб (се сдоби) и Той, възприемайки отведнъж противоестествената (за Него) природа, за да стане човек. Но и обратното (е валидно) – Той е Бог по същност; но богове ставаме и ние противно на природата (си), като възхождаме по благодат; защото сме човеци, а Той е Син (Божи) по природа; синове (Божии) ставаме и ние по положение, бидейки призовани в Неговото братство” (св. Кирил Александрийски, Библия със съкровищата на Святата и Единосъщна Троица, PG 75, 561).
„Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32). Господ наш Иисус Христос е „пътят и истината и животът” (Йоан 14:6), Той е Освободителят на човека от „другородното робство”. Не съществува живот в свобода без Истината или извън Истината. Да доставяме на живота си това, което ние си желаем, не само, че не е свобода, а е и съвременна проява на прародителския грях – самозатваряне в една самодоволна и самодостатъчна автономност, без усещане за истината като връзка с Бог и с ближния. Рождеството Христово е време за самопознание, за достигане разбиране на разликата между Богочовек и човекобог, и за осъзнаване на спасителното християнско поучение: „Не човекът стана бог, казваме ние; а Бог стана човек“ (Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, PG 94, 988).
Евангелското послание на Христовото Рождество тази година ехти с гърмежа на войната и свистенето на оръдия в Украйна, която е подложена на съкрушителните последици от една нечестна и несправедлива инвазия. Всички войни за нас, християните, са братоубийствени и граждански и, както прокламира Светият и Велик Събор на Православната църква, войната е „резултат от злото и греха в света“ (Мисията на Православната църква в съвременния свят, IV, 1). В случая с Украйна важат и думите на св. Григорий Палама, казани при кървавите по негово време сблъсъци между православните в Солун: „общата обогатяваща майка е свещената Църква и благочестието, чийто началник и завършител Христос, истинският Син Божи, на нас ни е не само Бог, но благоволи да ни е и брат, и Отец“ (Григорий Плама, За опазването на мира едни към други, PG 151, 10).
В личността на Христос се извърши съединението на всичко под една Глава, изяви се единството на човешкия род и свещеността на човешката личност, разтвори се пътят към „по подобие“-то Божие, и се откри мирът „който надвишава всеки ум“ (Филип. 4:7). Христос е „нашият мир“ (Ефес. 2:14) и на Него е посветен историческият и емблематичен Свещен Храм „Света Ирина“ (в превод от гръцки, „Свети Мир“) в Града на св. цар Константин.
Спасителят, облажавайки „миротворците“, като казва, че „те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9), предлага идеята за проява на справедливост и любов дори към враговете. Православната църква се моли на Светата Литургия „за мира свише (от небето)“ и „за мира на целия свят“. „Твоят мир и Твоята любов дари ни, Господи Боже наш; защото Ти си ни Подателят на всичко“, се молим ние, прославяйки Подателя на всяко благо по време на Литургията на св. Василий Велики. Ние, които от Бога всичко сме приели, сме длъжни като особено облагодетелствани да се борим за мира в повече от останалите човеци, съгласно евангелските слова: „комуто е много дадено, много и ще се иска“ (Лука. 12:48). В този смисъл, всичко, което противоречи на този принцип, но се извършва от християни, не утежнява Християнството, а онези, които действат в нарушение на Божиите повели.
Никога в човешката история мирът между народите не е бил идващо от само себе си положение, а винаги и навсякъде е постиган в резултат на вдъхновена инициативност, смелост и саможертва, на противопоставяне срещу насилието и отхвърляне на войната като средство за разрешаване на различия, на продължителни усилия за справедливост и защита на човешкото достойнство. Приносът за постигане на мир и помирение е критерий най-вече за правдивостта на религиите. Несъмнено в религиозните предания съществуват двигатели не само за опазване на вътрешния мир, но и за въвеждането и установяването на обществения мир, за надмогване на агресивността в отношенията между хората и народите. Този факт е от особена важност за нашето време, когато се налага мнението, че мирът ще произлезе в резултат на икономическо развитие и повишаване на жизненото равнище, на прогрес в науката и технологиите, посредством интернет общуване и мрежа. Имаме пълната увереност, че не е възможно да съществува мир между народите и културите, без да има мир между религиите, без диалог и сътрудничество между тях. Вярата в Бог крепи усилията за един по-мирен и справедлив свят, дори и когато едно такова усилие е изправено пред непреодолими по човешки път пречки. Във всеки случай е напълно непонятно религиозни представители да пропагандират фанатизъм и да разпалват огъня на омразата.
„Христос се ражда, славете Го; Христос слиза от небето, посрещнете Го! Христос дойде на земята, въздигнете сърцата си към Него!“ Вслушвайки се в наставлението на нашия свят предшественик Григорий Богослов, нека отпразнуваме днешния рожден ден на Спасителя на света с духовно веселие, „не по светски, а надсветовно“, отдавайки „всичко обилно и щедро; и то на пришълец и непознат, като на бедняк и бездомник станете известни с изобилие (на предлаганото от вас)“ (Св. Григорий Богослов, За Богоявление, тоест за Рождеството на Спасителя, PG 36, 316). Пожелаваме на всички ви празнична и славословна Свята Дванадесетница (единния празничен църковен период от Рождество Христово до Богоявление, бел. прев.), която наистина е пълнота на времето и сияние от светлината на вечността. Нека настъпващата 2023 година да бъде, по благословението и благодатта на въплътилия се за нас, човеците, и за нашето спасение Бог Слово, период на мир, любов и разбирателство, на истинска година на Господнята доброта.
За много и благословени години!”
Благодатта, милостта и мира на Родилия Се във Витлеем наш Господ Иисус Христос, любовта на Бог Отец и общението в Светия Дух да са с всички нас! Амин!
С почит и обич в Христа към всеки –
ваш в радостта на Празника брат:
архим. Дионисий –
Избран, утвърден и наречен за
Стобийски епископ
София
25 декември 2022 г.