ЕКСКЛУЗИВНО интервю с Архимандрит Никанор Мишков относно поредните противоречиви размишления на Ловчанския Митрополит Гавриил за Божественото Причастие и заразяването с COVID-19

Автор: Doxologia INFONEWS

На 30 ноември 2020 на уебсайта на Българската Патриаршия бе публикувано изявление на Ловчанския Митрополит г-н Гавриил във връзка с Божественото Причастие и заразяването с коронавирусната инфекция.

Става въпрос за следното изявление:

По повод изказвани съмнения относно Св. Причастие

Бог не е и не може да бъде преносител на болести и зарази. Св. Причастие е Тяло и Кръв Христови. В историята на Христовата Църква вече 20 века няма пример, когато някои да се е заразил чрез Тялото и Кръвта Христови. Но многобройни са случаите, когато православни духовници причастяват болни от заразни болести, след това потребяват Св. Причастие и от това никога не са се заразили. На поставения от някои въпрос: „Защо невинаги, когато болен се причасти, Св. Причастие не унищожава болестта, от която той страда?“, отговаряме: „Това е Божие допущение и Божия воля“. Когато човек се причастява недостойно, той може да бъде наказан за това и чрез някакво заболяване. Болестите в случая възпълват недостатъка на нашето покаяние. „Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста“ ( 1 Кор. 11: 29-30). Достоен е този, който съзнава своето недостойнство за тази най-велика светиня, който с голямо благоговение, с пост, покаяние и изповед се подготвя за Св. Причастие. От друга страна светците, в които е живял в най-висша степен Св. Дух, много пъти Бог е допускал да страдат от тежки болести. Нима заради това ще отречем, че те са имали благодатта на Св. Дух? „Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ ( Йоан 14:23). Това е Божий промисъл за даден човек, за праведните, за по-голяма слава на небесата и пример за хората, а за нас грешните страданията са повод да се покаем и изпросим от Господ прошка и променим себе си към по-добро за нашето спасение. Всичко друго е маловерие и неверие.
Ловчански митрополит Гавриил

От Doxologia INFONEWS оценихме противоречивото изявление на Митрополита на Българската Патриаршия като изключителна проява на неграмотност. Според нас то е много смущаващо в богословски и по-конкретно в литургичен и в догматичен смисъл, според нас чрез него се внушават много заблуди и лъжи, граничещи с ерес.

Митрополит Гавриил се е опитал да отговори богословски, макар и не дотолкова сполучливо на два въпроса, които вълнуват много хора от нашето общество: Чрез Божественото Причастие предават ли се зарази? и Дали Божественото Причастие лекува болести, вируси и конкретно коронавирус?

В тази връзка, от Doxologia INFONEWS решихме да се свържем с друг духовник от Българската Патриаршия, за да разберем и анализираме размишленията на Ловчанския Митрополит Гавриил. С нас прие да разговаря Негово Високопреподобие Игуменът на Църногорския Монастир на Светите Козма и Дамян Архимандрит г-н Никанор Мишков (Свещена Митрополия на София).

Следва целия разговор на Doxologia INFONEWS с Архимандрит Никанор:

(редакция: Doxologia INFONEWS)

– Ваше Високопреподобие, откривате ли нещо особено в твърденията на Митрополит Гавриил, че ако болен се причасти и не се излекува от болестта, от която страда – това представлява Божие допущение и Божия воля?

– Много е важно когато подхождаме към богословски въпроси да вникваме в същността на поставената тема и да разсъждаваме трезво.

Може ли Божественото Причастие да бъде преносител на болести и зарази?

Преди да си отговорим на този въпрос, следва да се запитаме какво е Божествено Причастие? Това е самото Христово Тяло и самата Христова Кръв, приемани от вярващите под формата на хляб и вино. Хлябът и виното са веществото на Тайнството.

Христовите Тяло и Кръв не могат да бъдат източник на зарази и болести. Те не могат да бъдат източник на никакво зло за човека. Те проникват във всеки наш член, осветяват цялото ни тяло и дух, прогонват греха, изцеряват нанесените от него рани и ни възраждат за вечен и блажен живот, като ни превръщат в „нова твар в Христа“. Те ни даруват Царството Небесно и затова в момента на причастяването свещеникът казва: „за опрощаване на греховете и за вечен живот“.

Това обаче не може да се каже за веществото на Тайнството. То е изложено на стихиите на света: непотребени и оставени виното вкисва, а хлябът мухлясва.

Отваряйки Учителното упътване, поместено в края на Служебника, можем да видим, че там се дават ясни указания какво трябва да направи свещеникът, ако случайно в Светия Потир попадне отровно насекомо. Тоест подразбира се, че веществото на Божественото Причастие може да стане отровно вследствие попадането на насекомото в него. Нима Христовата Кръв да би била отровна? Или Неговото Пречисто Тяло? Не, но при претворяването на хляба и виното, те запазват и своите материални характеристики – както писахме по-горе, подложени са на химични процеси. Именно чрез веществото на Тайнството може да се пренасят отрови, болести и зарази.

Тук е много важно да се направи разграничение между Дара Божий и неговото вещество, въпреки че след освещаването, те са неразделими. Когато не се внимава, се допуска възможност за спекулации и преплитане на понятията. Ако беше вярно тълкуването, че Божественото Причастие изцерява болестите и дава вечен плътски живот, защо тогава няма поне един християнин от I век, който да е жив и днес? Някой Светия, да кажем, който не се е причастявал недостойно за свое осъждане.

Поначало дори веществото на Божественото Причастие трудно може да стане източник на заразяване. „Контактните зони“ са причастната лъжичка и кърпата. Даровете могат да бъдат замърсени с болестотворни микроорганизми само ако свещеникът е заразоносител – при преломяването на Тялото и при отпиването от Светия Потир. Няма църковно свидетелство, че Тялото и Кръвта Христови по някакъв начин унищожават микроорганизмите. Напротив, има църковна традиция на особен начин на причастяване на заразно болните.

Нещо повече, ако Божественото Причастие унищожаваше вирусите и бактериите в момента на причастяването, защо то не ги унищожава когато попадне в организма на вярващия и посредством кръвоносната система достигне до всяка негова клетка? От върлуващия коронавирус в световен мащаб починаха стотици православни свещенослужители – Патриарси, Митрополити, свещеници, дякони, монаси и монахини. Всички те са се причастили на болничния одър. Защо Божественото Причастие не е изцерило заразата и те не са се излекували? Или става въпрос за „маловерие и неверие“?

Тялото и Кръвта Христови ни даряват вечен, а не временен живот! Те са наистина „Хлябът на Живота“, но на вечния живот след Възкресението, а не аспирин и антибиотик!

Разбира се, има и многобройни случаи на телесни изцерения в резултат на приемане на Божественото Причастие. Ние не ги отричаме, напротив, потвърждаваме ги и насърчаваме вярващите колкото може по-често да приемат Христовите Тайни. Но тези факти на чудеса по никакъв начин не отричат изказаните по-горе истини. Чудото затова е чудо, защото не е всекидневие.

– Ваше Високопреподобие, Митрополит Гавриил не се ли опитва да променя и смисъла на Божественото Причастие за изцеление на душата, придавайки му материализиран и философски смисъл на ваксина срещу болести и вируси? Какво мислите по този въпрос?

– Смятам, че не всичко, което излиза от името на многоуважавания от мен Ловчавски Митрополит, всъщност отразява неговото собствено мнение. Казано по светски той е „голям началник“ и има да се грижи за много неща, затова е нормално да е обграден от помощници, сътрудници и съветници. Някои от тях обаче нямат нужната богословска подготовка и именно те подвеждат хората. Помним в началото на пандемията с какъв триумфализъм те обявяваха Храмовете за „зона, свободна от Ковид-19. Тогава в България имаше много малко заразени и болни, а в редовете на БПЦ – единици. Но дойде есента и един буквално взрив на разпространението на болестта, при който десетки свещеници, вкл. някои Митрополити, легнаха болни. Други починаха. И тези „триумфатори“ свиха гузно уши. Сега отново се опитват да разпространяват псевдонаучни твърдения, въпреки очевидните факти.

Трябва да бъдем наясно, че богословието и позитивната наука имат съвсем различен предмет на изследване. Абсурдно е богослови, като например проф. Целенгидис от Университета в Солун, да се правят на микробиолози и инфекционисти. Как се развиват и се разпространяват заразите ще ни каже науката, а не богословието! Противното означава като във времената на Инквизицията да нахлуем в полето на науката и чрез мъчения (а днес – чрез психологически шантаж) да накараме учените да признаят, че Земята е плоска!

– Архимандрит Никанор, как разбирате довода на Ловчанския Митрополит Гавриил, че у едни хора Дух Светий е в по-висша степен? Тогава кои са хората, които притежават Дух Светий в по-нисша степен? Може ли да има такъв критерий?

– Оставяйки физически Църквата Си (в лицето на Светите Апостоли) при Своето Възнесение, Спасителят обещава да ѝ изпрати Утешител, който да пребъдва в нея до края на времената и да я научи на всяка Истина. Дух Светий е Третото Лице на Пресветата Троица, Изхождащ от Отца и Единосъщен на Отца и Сина. Когато се причастяваме с Христовите Тайни и когато съучастваме в църковните богослужения, ние приемаме Светия Дух. Сърцето ни става Негово обиталище и Той почива в нас, като ни освещава, прогонва греховете, отпъжда страха и ни подготвя да станем небожители. Придобиването на Светия Дух е основна цел на духовно-аскетичната борба на християните. Когато грешим, Той се отдалечава от нас.

Според мярата на нашето преуспяване в духовния живот е и пълнотата на пребиваване на Светия Дух в сърцата ни. В този смисъл може да се разграничат различни степени, като някои особено усърдни в любовта си към Бога християни придобиват толкова много от благодатта на Светия Дух, че просияват със святост.

Само в такъв смисъл можем да разграничим хората в зависимост от това, доколко са придобили Светия Дух. Обикновено обаче това не е достъпно за нашия ум и възприятия, тъй като те са помътнели от живеещия у нас грях. Ние много често се увличаме по някои външни признаци и приемаме несвятото за свято, а истинската святост отхвърляме и осмиваме.

Друго разграничение от типа „висша“ и „нисша“ благодат Църквата не познава.

– Ваше Високопреподобие, според размишленията на Митрополит Гавриил излиза, че едва ли не всички починали от коронавирус вярващи и духовници са били недостойни? Какво мислите по този въпрос?

В обръщението на Митрополита в действителност се съдържа тезата, че заразилите се и починали от Ковид-19 клирици са приемали Светото Причастие недостойно, за свое осъждане. Така се обяснява липсата на предполаганото антибиотично действие на Христовите Тайни в организма на заразените с Ковид-19. Това утвърждаване, разбира се, е неприемливо заради неговата елементарност и тенденциозност. Ето, Сръбският Патриарх Ириней и Черногорският Митрополит Амфилохий, въпреки, че се бяха причастявали, починаха вследствие на зараза с Ковид-19. Според логиката на нашите опоненти, те са се причастили недостойно и за свое осъждане. Да, но народът ги изпрати като Светци!

Изказани уж да възвеличат Христовите Тайни, такива твърдения всъщност ги профанизират и опошлявят. Да се търсят подобни „признаци“ за добродетелност е вид шаманизъм и това отново има своя аналог в средните векове, когато в определени случаи невинността на някого е проверявана чрез поставянето на горящ въглен в шепата му. „Ако е невинен, Бог няма да допусне да се изгори.“ Това е вид изкушаване на Бога, търсене на личба. Подобен начин на мислене не е православен, не е християнски!

Да се пазим от новото вуду-богословие!

* * *

От Doxologia INFONEWS смятаме, че разпространяването на подобни размишления, които нямат основание нито в Учението на Църквата, нито в позитивната наука, нанася тежки вреди на мисията и делото на Българската Църква, понеже отдалечава още повече обществото, и особено младежта, от нея. Това ново вуду-богословие, непознато в 2000-годишната църковна традиция, превръща Православието в езичество и противоречи на основите на здравия разум. С нелепите си тези то дава отлично оръжие в ръцете на богоборците и враговете на Църквата да я осмиват и омаловажават.

Специално за Ловчанския Митрополит Гавриил, който публично обяви, че е русофил, ще цитираме от служебника на Булгаков следния откъс във връзка с неговите разсъждения:

След причастие на болния младенец, за да се предотврати заразяването на следващия причастник, следва с покровеца (причастната кърпа) да се изтрие светата лъжица. В случай, че в енорията се появи заразна болест, например дифтерия, едра шарка, която лесно може да премине към други по време на причастяване чрез лъжицата и кърпата, трябва да посъветвате енориашите изобщо да не водят болни деца на църква; а в екстремни случаи пациентите със заразно заболяване трябва да бъдат доведени след здравите и да се изтрие по същия начин лъжицата. 1), така [да се обтрие] и устата на детето със специално парче чист ленен плат, който да се изгори след причастието (вж. Taurus. E. V. 1876, 1; 1895, 2; Ts Вед. 1896, 30). Харковска дух. Консистория през 1879 г. заповядва на всички свещеници от епархията: 1) по време на цялото съществуване на епидемични заболявания в техните енории да служат Литургия и в делнични дни, поне два пъти седмично, за причастие на болни деца, като предварително уведомяват енориашите чрез селското началство. 2) да наблюдават децата, страдащи от дифтерия, едра шарка и др., да се причастяват след здравите, като за тях се употребява отделна кърпа.“ „О причащении младенцев“ – 1131 стр. и нататък „О причащении взрослых“.

Последният въпрос, на който все още не можем да си отговорим нито ние, нито повечето членове на Българската Църква, е следният. Уебсайтът, където е публикувано изявлението на Митрополит Гавриил, изразява становищата на Свещения Синод на Българската Патриаршия и той не е частен митрополитски сайт. Тогава защо се публикуват частни мнения на отделни Митрополити, и то богословски непроверени като тези на Митрополит Гавриил.

Оставяме на нашите читатели сами да си отговорят, и с това завършваме.


DONATION

If you wish, you can support us with your donation. We thank you from the bottom of our hearts!


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎