Начало » Uncategorized » Що за божество е Молох, споменавано на няколко места в Светото Писание?

Що за божество е Молох, споменавано на няколко места в Светото Писание?



От Doxologia INFONEWS публикуваме статията за божеството Молох по повод тежките обвинения на богослова и бившия клирик на Грузинската Патриаршия г-н Басил Кобахидзе  към Грузинската Църква и в частност към Грузинския Католкос-Патриарх г-н Илия II за това, че извършва геноцид срещу грузинския народ  по време на пандемията от коронавирус.

«И Соломон започна да служи на Астарта, сидонско божество, и на Милхома, амонитска гнусотия. И Соломон вършеше това, що бе неугодно пред очите на Господа, и не следваше напълно Господа като баща си Давида. Тогава Соломон съгради капище на Хамоса, моавска гнусотия, на планината, която е пред Йерусалим, и на Молоха, амонитска гнусотия» (3 Царства 11:5-7).


МОЛОХ ВЪВ ВЕТХИЯ ЗАВЕТ


Що за божество е Молох?

Художествено изображение на божеството Молох

Не може да се твърди със сигурност как са изглеждали идолите на Молох. Обикновено е изобразяван като теле, вол или мъж с глава на бик. В сборника от равински тълкувания на библейски текстове на Ялкут Шимони от 13-ти век, в коментар към  книга Йеремия 7:38 е описано предание за Молох. Бил е куха фигура с глава на вол и протегнати човешки ръце. Отвътре е бил нажежаван до червено. В същото време, за да се избегне възможността родителите да чуват писъците на умиращите си деца, жертващите свещеници са биели тъпани. 

Жертвоприношенията на деца ще бъдат допълнително разгледани по-надолу.

Произход на името „Молох“

В масоретския еврейски текст на Библията името е записано като „Молекх“, а в старогръцкия превод на Стария Завет, наречен Септуагинта, то е „Молох“. От тук идва името на божеството в българските библейски преводи. Обикновено се приема, че е ханаанско божествено име. В древния град-държава Угарит божеството е познато под името „млк“. Липсват гласни букви в „млк“, защото в угаритския език, както и в древния еврейски език, гласните звуци в думите не са изписвани. На еврейски думата „мелекх“ означава „цар“. (За улеснение по-нататък ще бъде изписвана просто като „мелек“, понеже последният звук е един, но е между българските „к“ и „х“ и понякога се изписва като „кх“. Не може да се предаде точно.) Това всъщност е оригиналното име на божеството – Мелек, т.е. Цар. В еврейския масоретски текст на Библията, в който гласните са означени,  името е изписвано като „Молекх“, а не „Мелекх“. Съвсем целенасочено гласните букви са изписвани погрешно.Според еврейския равин и учен от XIX в. Авраам Гейгер, това изменение на гласните е направено според тези в думата „бошет“, означаваща „срам“. Тя често се е използвала като заместител на името Ваал.

Мелекх“ (цар) – става „Молекх“ като в „бошет“ (срамота)

Бошет“ е термин, използван вместо името на Ваал в текстове на ветхозаветните книги като Осия 9:10, Йеремия 11:13. Такова заменяне се среща и в някои лични имена, например, „Иш-Баал“ („Ес-Ваал“ в българските преводи) от 1 Паралип. 8:33, 9:39 е наречен Иш-бошет (Исвостей) във 2 Царства 2:10.12 и др.

От книга Исаия 30:33 се вижда добре, че оригиналното изписване на името на божеството е като думата „цар“. Текстът е намек за огнената церемония на Молох. Мястото за поклонение на Молох, наричано „Тофет“, е приготвено за царя („мелек“).

«Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя (на еврейски Мелекх) – дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали» (Исаия 30:33).


Изображение на Дагон с опашка на риба

Тъй като името на божеството значи просто „цар“, допуска се дори, че е възможно Молох да не е име на отделно божество, а да описва царствена функция на друг бог, вероятно Дагон. Това е главното божество на древния град-държава Ебла и на северно-семитските народи. В Светото Писание Дагон е посочен като божество на филистимците: Съдии 16:23, 1 Царства 2-7, 1 Паралип. 10:10). В Ебла думата за цар е била „малик“. Срещала се е изключително често в личните имена. Това кара някои изследователи да стигнат до заключението, че Дагон е наричан „цар“ и че става дума за същото божество Молох.


Гнусотията на амонците

Карта на Израил по времето на цар Соломон, която показва разположението на народа амонци (Амон) в източната част

Соломон престъпва първата заповед с „Мелхом, гнусотията на амонците“, както и с „Молох, гнусотията на синовете на Амон“ (3 Царства 11:5,7). Явно е, че пасажът не говори за две различни божества, но за два начина, по които са го наричали. Като божество на амонците е бил познат сред израелтяните с името Мелхом (на еврейски: „Милком.“). Друг начин на четене е бил „Мaлкам“, което се превежда „техният цар“. Въпреки че е същото божество, възможно е да е имало разлики в култа към Молох сред израелтяните и Мелхом сред амонците. Според книгите Второзаконие 12:29-31, 18:9-14 и 4 Царства 16:3, превеждането на деца през огън е с ханаански, а не с амонски произход. В някои библейски текстове това превеждане през огън е отнесено към Молох, но никъде към амонците (Левит 18:21, 20:2-5, 4 Царства 23:10, Исаия 30:33, Йеремия 32:35). За съжаление, за религията и обичаите на амонците знаем твърде малко днес. Поради тази причина, специфични амонски аспекти в поклонението към Молох тук не могат да бъдат разгледани.


Молох или Ваал?

Сякаш първата от десетте заповеди: „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3, Второзаконие 5:7), е недостатъчна.


Статуя на Ваал от Угарит. Музей Лувър, Франция


Удивително е, но Молох е единственото божество, посочено по име в законовите текстове (Левит 18:21, 20:2-5). Изглежда малко вероятно тези предписания в книгата Левит да са спрямо специфично божество на амонците, а да е пренебрегнато много по-откроеното божество Ваал, което не е споменато в Петокнижието нито веднъж. Ето защо, съществуват предположения, че Молох и Ваал са едно и също божество.


ПОЧИТ И ПОКЛОНЕНИЕ

Бог на огъня и слънцето

Има основания да се твърди, че Молох е бог на огъня и слънцето. Ето някои от тях:

  • В Асирия и Вавилония божеството Малик (както споменатото вече в Ебла) е бог на слънцето;
  • В Палмира божеството Бел (Ваал) също е било бог на слънцето;
  • Както тъкмо беше уточнено, напълно е възможно Ваал и Молох да са били едно и също божество;
  • жертвоприношенията са се извършвали, като се е изгаряла жертвата.

Храма на Бел (Ваал) в Палмира – компютърна възстановка


Като че ли още по-убедителни са следващите аргументи за божеството – че е подземно. Напълно възможно е да е било и двете неща едновременно. Новозаветната връзка с божеството, която ще бъде разгледана, съответства еднакво добре и на огнено, и на подземно божество. 
Подземен бог

В икономически и административни текстове от древната държава Мари същото име Малик, като в Ебла, Асирия и Вавилония, но този път в множествено число – „Малику“, се среща за божествени образи, които получават зърнени приноси, както и други неща, като олио. В други текстове от Мари пише за „принос за мъртви(те) царе“, който се състои от олио и хранителни продукти заедно, както и малки количества от същото „за Малику“. Подобно на това, в книга Исаия 57:9, Израел е обвинен в блудство с идоли, като едно от блудодеянията й е, че е приготвила за царя (на еврейски: „мелек“, както божеството) благоуханни масла и аромати (или подправки): 

«Ти си ходила и при царя с благовонна маст и си умножавала твоите мазила, и далеч си пращала своите пратеници и си се унижавала до преизподнята» (Исаия 57:9).

Концепцията, свързана с тези поклонения е, че пратеници от събранието на поклонниците трябва да бъдат изпратени далеч в дълбините на подземния свят.


Нергал Релеф от Хатра, Ирак, датиран към II в. сл. Хр.

Друг аргумент, свързан с подземното естество на този бог е, че е счетен за един и същ с Нергал в няколко асирийски текста. Нергал е второстепен бог в шумеро-акадския пантеон, който управлява подземния свят. Това божество е споменато в 4 Царства 17:30 във връзка с народите, които асирийският цар довежда в завладяното Северно царство Израел, на място на разселените по другите части на империята израелтяни: 

«При това всеки народ си направи и свои богове и ги тури в капища по оброчищата, каквито самаряните си бяха направили, – всеки народ в градовете си, дето живееше: вавилонци направиха Сукот-Бенот, кутийци направиха Нергал, ематци направиха Ашима, авийци направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън синовете си в чест на Адрамелеха и Анамелеха, богове сепарваимски» (4 Царства 17:29-31).

Превеждане на деца през огън

Основна черта от поклонението на Молох сред юдеите изглежда е жертвоприношението на деца, описвано в Библията обикновено като „превеждане през огън.“ Въпреки юдейското предание, описано по-горе, според някои изследователи ритуалът се извършва, след като жертвата бива убита. Специалното място за тези човешки жертвоприношения е точно до Йерусалим, на мястото, наречено Тофет. To е в една от долините точно до стените на Йерусалим – Долината на Еномовите синове (наричана също и Долината Еном), посветено за ритуали с човешки жертвоприношения на Молох, Ваал и други идоли. Бог на подземния свят е точно такъв тип божество, на което е нормално да се покланят по-скоро в долина, отколкото на върха на някой хълм.


Картагенски Тофет (Тунис). Включва голям брой гробове на деца, принeсени в жертва на финикийските божества Ваал-Амон и Танит

Думата „тофет“ произлиза или от еврейската дума „тоф“ със значение „барабан“ (използван от свещениците на Молох, за да заглушат ревовете на децата), или от „таф“ и „тоф“ със значение „изгарям.“ Вероятно това не е оригиналното произношение, но и нейните гласни са изменени според думата „бошет“.



Останки от кремирани човешки кости от финикийски тофет в Тир
(днешен Ливан)


Тофет са наречени и местата, които съседният народ финикийци използвали за жертвоприношения. Намерени са най-вече в колониите им като Картаген – Северна Африка, в Сицилия и Сардиния. Те са наречени от учените „тофет“ поради приликата със споменаваното в Библията светилище в долината Еном. Включвали са обширно място за погребение на бебета. Там били принасяни в жертви пеленачета и на други божества, не само на Молох. Във финикийските тофети са намерени както човешки кости, така и от животни, като овце и крави. Някои от костите са били излагани на температура над 800 градуса, поддържана за продължителен период от време. 


От книга 3 Царства 11:7, знаем, че Соломон създава „високо място“ на хълм срещу Йерусалим, въвеждайки по този начин култа сред израелтяните. След разделянето на царството на Соломон, следи от поклонение към Молох се виждат и в Израел, и в Юда. Обичаят за превеждане на деца през огън се среща основно в Северното царство (4 Царства 17:17, Йезекиил 23:37) и постепенно започва да се среща по-често в Юда, насърчаван от царския пример на Ахаз (4 Царства 16:3) и Манасия (4 Царства 21:6). Бил е широко разпространен по времето на пророк Йеремия: 

«В долината на Еномовите синове съградиха капища Ваалу, за да прекарват през огън синовете си и дъщерите си в чест на Молоха, което Аз не съм им заповядвал, и на ум не Ми е идвало, че те ще вършат тая гнусотия, като вкарват в грях Иуда» (Йеремия 32:35).

Цар Йосия потиска култа, като осквернява Тофет: 

«И той оскверни Тофет, що е в дола на Еномовите синове, та никой да не прекарва през огън сина си и дъщеря си е чест на Молоха; И оброчищата пред Йерусалим, надясно от маслинената планина, които Соломон, цар Израилев, бе съградил на Астарта, сидонска гнусота, и на Хамос, моавска гнусота, и на Милхом, амонитска гнусота, царят оскверни»  (4 Царства 23:10,13). 

Не е невъзможно култът да е съживен по времето на Йоаким и продължен до Вавилонския плен.

Някои изследователи считат, че фразата „прокарване през огън“ е с друго значение – ритуал, при който децата е трябвало да преминат през две линии от огън, което е вид освещаване. Текстовете в книгите на Исаия 57:4-5 и Йеремия 19:5, обаче, показват ясно, че деца са били клани и изгаряни.

«…Не сте ли деца на престъпление, семе на лъжа,които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?» (Исаия 57:4-5

«…напълниха това място с невинна кръв и издигнаха оброчища Ваалу, за да горят синовете си с огън за всесъжение Ваалу, което Аз не съм заповядвал, не съм говорил, и което и наум не Ми е идвало;» (Йеремия 19:4-5


Божеството Молох и Бог (Яхве)

Разглеждането на Молох е важно и още в една област. Множество опити са правени да се докаже, че като са жертвали децата си на Молох, израелтяните просто са считали, че принасят всеизгаряне на своя заветен Бог Яхве. С други думи, „Мелек“ е бил Явхе, но наричан „цар“. Редица библейски текстове са тълкувани в подкрепа на това, като книгите Йеремия 7:31, 19:5 и Йезекиил 20:25-31. Още по-дръзки са опитите във връзка с Молох да се докаже, че Самият Бог Яхве е одобрявал и такива жертви.

Например, в книга Михей 6:6-8 се съдържа въпроса: «С какво да застана пред Господа, да се поклоня пред Бога Небесни? Да застана ли пред Него с всесъжения, с едногодишни телци? Но може ли се угоди Господу с хиляди овни или неизчетни потоци елей? Дали да Му дам моя първороден син за престъплението си и плода на утробата си – за греха на душата си?“ О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог»

И двата вида опити да се докажат подобни твърдения, не изглеждат правдоподобни. Посочените текстове никак не показват, че израелтяните са жертвали на Молох, считайки, че е жертва към Бог (Яхве). Светите пророци изрично твърдят, че култът към Молох е чужд и е отстъпничество от поклонението на истинния Бог. Едно от обясненията за жертвоприношенията към ханаански богове било култ към плодородието. Първородното дете е принадлежало на божеството. Вярвало се е, че от своя страна божеството дарявало родителите с бъдеща плодовитост. В Мойсеевия закон има наредба, която изглежда доста сходна на това, но с една съществена разлика – първородното дете се посвещава на Бога и се откупва, а не се жертва:

«И рече Господ на Моисея, като каза: посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те» (Изход 13:1-2).

«И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, – отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу. А всяко от ослите, което отваря (утроба), заменяй с агне; ако пък не го замениш, откупи го; и всяко първородно човеческо от синовете ти откупувай» (Изход 13:11-13).

«И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородно човеческо до първородно от добитъка, – затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам; и това да бъде като знак на ръката ти и вместо превръзка над очите ти; защото със силна ръка ни изведе Господ от Египет» (Изход 13:14-16).

Обяснението на посвещението и откупването, свързани със създаване на традиция на устно предание, не допуска особени възможности за сместване на култовите практики към Бог (Яхве) и жертването на деца на божеството Молох.

Изтъкваните текстове в полза на твърдението, че Бог (Яхве) е одобрявал и човешки жертвоприношения, като на божеството Молох, звучат изключително нелепо, което се вижда от ясните и конкретни забрани в книга Левит 18:21, 20:2-5:

«От децата си не давай за жертва на Молоха и не безчести името на твоя Бог. Аз съм Господ» (Левит 18:21).  

«И рече Господ на Моисея, думайки: кажи още на синовете Израилеви: който от синовете Израилеви и от пришълците, заселени между израилтяните, даде на Молоха от децата си, да се умъртви: народът на страната с камъни да го убие; и Аз ще обърна лицето Си против оня човек и ще го изтребя измежду народа му, задето е дал на Молоха от децата си, за да оскверни Моето светилище и да обезчести Моето свето име. И ако народът на страната закрива очи пред оня човек, когато даде на Молоха от децата си, и не го умъртви, то Аз ще обърна лицето Си против оня човек и против рода му, и ще изтребя измежду народа му него и всички, които го последват в блудството и ходят блудно след Молоха» (Левит 20:2-5). 

Категорично е осъждането от Бог на този вид жертви към Молох и Ваал. Заявено е на три пъти в книга Йеремия с думите:

«…Не съм заповядал и което на ум не Ми е идвало» (Йеремия 7:31, 19:5, 32:35).

МОЛОХ В НОВИЯ ЗАВЕТ

Свети Първомъченик и Архидякон Стефан пред синедриона

Единственото споменаване на Молох по име в Новия Завет е в защитната реч на Свети Първомъченик и Архидякон Стефан пред синедриона, в която използва цитат от Ветхозаветната ­книга на Амос 5:25: «Ако Ми принесете всесъжения и хлебен принос, няма да ги приема и няма да погледна милостиво на благодарствената жертва от тлъстите ви телци»:

«А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: „доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон“» (Деяния 7:42-43).

Много по-важна за Новия Завет е следващата връзка с Молох.


Геена

След оскверняването на Тофет от цар Йосия, това място в Долината на Еном се превръща в сметище, на което израелтяните изхвърляли труповете на умрели животни и други нечистотии. От огъня на Молох или от огъня, с който вероятно са горили купчините, произлязло преносното значение на думата „геена“ (ад), която изглежда, че произхожда от името на долината. На иврит „Долината на Еном“ е „гее хинном“.  На старогръцки думата е „γέεννα“ („геенна“).


Долината Еном до съвременния Йерусалим


гее хинном -> геенна


(В следващите библейски текстове с жълто са отбелязани Тофет, произлязлата от него идея за огнено езеро и местата, в които оригиналният текст използва думата „геена“.)

Пророк Исаия иронично твърди, че Тофет е подготвен „за царя“, т.е. за божеството Молох, а Яхве, т.е. Бог ще го запали: 

«Защото Тофет отдавна вече е уреден; той е приготвен и за царя – дълбок и широк; в кладата му има много огън и дърва; духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали» (Исаия 30:33). 

В други пророчества, като Исаия 66:24 и Малахия 4:1, съдът над нечестивите е представен като вечен огън. По време на елинистичния период сред иудеите се развива представата за огнен съд, който е по-конкретно в огнено езеро или огнена пропаст. 

«И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът» (Исаия 66:24).

«Защото ето, ще дойде ден, пламтящ като пещ; тогава всички надменни и ония, които постъпват нечестиво, ще бъдат като слама, и ще ги изгори идещият ден, казва Господ Саваот, тъй че няма да остави у тях ни корен, ни клони» (Малахия 4:1).

Тази представа за съд като огнено езеро или пропаст е отразена в няколко от апокрифните и неканоничните книги, написани в междузаветния период. В Новия Завет думата „γέεννα“ („геена“ – ад, пъкъл) е употребена от самия Господ Иисус Христос многократно. Тя се среща общо дванадесет пъти – най-вече в Евангелието по Свети Апостол Матей (седем пъти: 5:22,29,30; 10:28, 18:9, 23:15,13), три пъти в Евангелието по Свети Апостол Марк (9:43,45,47), по веднъж в Евангелието по Свети Апостол Лука (12:5) и в Съборното посланието на Светия Апостол Иаков (3:6).

«И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената» (Матей 10:28).

Според книга Откровение, в езерото с огън и сяра ще бъдат хвърлени дяволът, звярът и лъжепророкът. Подчертано е, че ще бъдат „хвърлени в езерото“ (21:8) и там ще бъдат „мъчени денем и нощем…“ (20:10). Това напомня за описанието на пеленачетата, бавно изгаряни живи в жертва на Молох. В огненото езеро ще бъдат хвърлени също смъртта и адът, както и незаписаните хора в книгата на живота (20:14-15).

«Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел; останалите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата на Оногова, Който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им» (Откровение 19:20-21).

«А дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков» (Откровение 20:10).

«A смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт. И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро» (Откровение 20:14-15).

«А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт» (Откровение 21:8).

Точно преди да бъдат установени „ново небе и нова земя“ (Откровение 21:1), Тофет (огненото езеро), който „отдавна е приготвен“, получава последните си жертви – Молох (Сатана), на когото са жертвали, както и неговите служители. Тогава „духването на Господа, като поток от сяра, ще го запали.“ (Исаия 30:33).

 ***

Молох е особено важен образ в Светото Писание – с прякото си и преносно значение. Той е един от онези, които Бог нарича „други богове освен Мене“, но единствено той е споменат по име в законовите текстове с конкретни забрани. Той се явява като олицетворение на най-големия грях – престъпване на първата от десетте заповеди. Представя и една от най-големите религиозни злини – жертвоприношения на деца. Парадоксално, въведен е сред израелтяните от най-мъдрия им цар, построил по-рано Божия храм. Споменаван е многократно от Светите Пророци до края на старозаветните текстове, но образът му продължава да витае и много след тях. Божество на подземния свят или (и) огъня, той остава и в Новия Завет чрез представата за ада като огнено езеро. Приготвеният Тофет за царя – Молох, чака края на времето. Тогава в него няма да има деца – жертви, а злите личности и реалности, които Молох изобразява: дяволът, звярът и лъжепророкът, смъртта и адът, както и жертвалите на Молох (Сатана) – незаписаните хора в книгата на живота. Едва след това ще има „ново небе и нова земя“.

С редакция на Doxologia INFONEWS­ на всички текстове от Светото Писание според Синодалния превод, някои неточности и техническото оформяне на текста.

Източник: протестантският сайт www.hristiyanstvo.com


Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal