Начало » Новини » Мнения » Аз съм католическа сестра, която служи на транссексуалните хора в Индия

Аз съм католическа сестра, която служи на транссексуалните хора в Индия

EN

Автор: Сестра Према Човалър*

През 2016, докато пътувах с автобус в град Гувахати, щата Асам, Индия, се сблъсках с хора, които носят в себе си страх или омраза към транссексуалната общност, понякога наричана (омразата) „трансфобия“.

Свободното място ме накара да седна до някого. Обърка ме това защо никой не седеше на празната седалка, а вместо това предпочиташе да стои прав и да се вкопчи в дръжките, които висяха на пръта (лоста) отгоре. Докато седях до тази жена, веждите на всички се повдигаха изненадано.

Разговаряйки с нея, разбрах, че тя е транссексуален човек; била е изгонена от семейството си. В резултат на това е била принудена да напусне града си и да избяга в съседен град, за да оцелее.

Срещата ни и реакциите на хората в автобуса ме обезпокоиха. Затова започнах едно вътрешно пътуване, питайки се: „Не съм ли призвана да им служа? Защо са толкова отхвърлени? Каква грешка са направили в живота си? Защо има такова отвращение от тази общност? Не трябва ли да работя за тях като посветено лице и като последовател на Иисус, моят Учител? Не влезе ли Той в живота на отхвърлените и грешниците?”

Това объркване в мен ми донесе много безсънни нощи.

Не посмях да споделя тези въпроси с никого от моята религиозна общност, тъй като не бях сигурна дали ще подкрепят идеята ми да им служа. Въпреки това направих крачка напред, за да стигна до тази общност.

Надникване в задните дворове, железопътните квартали

Моята стъпка напред беше да вляза в бедните квартали, разположени до железопътните линии, където транссексуалните хора се скупчват заедно като общност. Не им е позволено да преминават през предната част на дворовете на домовете на семействата. Пътят им към града преминава през скритите задни дворове и през разклатени бамбукови мостове, които прекарват през мръсните, вонящи канали. Те са известни с просия и секс работа, изгнаници, които живеят в задните дворове, където никой не смее да влезе.

Тук си спомних евангелския разказ за жената при кладенеца и състрадателното влизане на Иисус в нейния живот (Йоан 4:4-26). В тази история Иисус разговаря дълго със самарянка, слушайки нейните преживявания, и се отнася към нея с голямо достойнство. Човек, който търси грешниците и отхвърлените, е моят Гуру, моят Учител.

За щастие през 2019 главният ръководител на моя религиозен орден беше наблегнал на темата „Достигане до периферията“, което подкрепи моята визия и мечта да работя за хората, живеещи в задните дворове, в периферията.

Моята конгрегация напълно подкрепяше отварянето на приют за транс общността, за да им бъде осигурено не само физическо убежище, но и духовно и морално.

Много от транссексуалните хора, които живеят в бедните квартали до железопътните релси, споделят с мен историите от живота си: тежките и трудни моменти, през които са преминали, когато са били изгонени от семейните си домове и изоставени от приятели, защото са били различни.

Нека ви разкажа за моя приятел Раша.

Сърцераздирателната история на Раша

Раша е роден в семейство от по-ниска от средната класа, което живее в средата на чайните градини на Североизточна Индия. Лекарите казаха, че Раша е момче. Но Раша не можеше да приеме факта, че е момче. От детството си Раша се събираше с момичета, обличаше се в момичешки дрехи и връзваше дългата си коса, и се държеше точно както момичетата. Освен това играеше, танцуваше и пееше песни, както всяко друго момиче. От самото си детство тя носеше само рокля за момичета и никога не подрязваше косата си.

Раша загуби баща си в детството си и така те заживяха в къщата на чичо ѝ по майчина линия. Чичовците я обичаха и водеха Раша, където и да отидат. Но след като Раша навърши 14 години, те я принудиха да носи мъжки дрехи, подстригаха ѝ косата и подрязаха ноктите ѝ. (Нейната овдовяла майка никога не е имала възражения срещу нито един от начините на възприемане и изразяване на Раша.)

Чичовците започнаха да тормозят майка ѝ, както и Раша, като казваха, че тя не може да остане в този дом, тъй като „носи срам“ на семейството. Следващата груба стъпка, която предприеха, беше да изгонят Раша от къщата в полунощ.

Но посред нощ Раша успя сама да напусне къщата, за да избегне гнева на чичовците си по майчина линия. Тогава тя бе спасена от нейна приятелка в селото. Тя напусна дома си, и повече реши да не се връща никога. Въпреки това, майката на Раша все още продължаваше да иска да я види.

След като Раша стигна до град Гувахати, тя не разкри самоличността си на хората. Те я смятаха за жена и тя обслужваше клиенти в кухня, а по-късно работеше и като надзирател в общежитие.

Обзе я страх някой да не разпознае физическата ѝ самоличност. Раша не искаше да се присъедини към транс общността, живееща в бедните квартали. Тя искаше да води достоен живот. За съжаление, не можеше да ходи на училище. На всичкото отгоре времето на заключване по време на пандемията се отрази на работата ѝ и хостелът, в който работеше, беше принуден да затвори.

Оставаха ѝ две опции: или да помоли Сестра Према да отвори приют за транс хора и съответно Раша да се настани в приюта, или да се самоубие. Когато ми казаха за нейната ситуация, аз говорих с моите религиозни началници, които се съгласиха да отворят приют за транс общността. Така историята на Раша се превърна в историята на раждането на „Rainbow Home of Seven Sisters“ (RHoSS) („Домът на седемте сестри на дъгата).

Днес Раша се прибира вкъщи, за да види майка си. Тя не влиза в дома си от детството, а остава при приятеля, който ѝ е дал подслон в нощта, когато е била прогонена от дома си.

Моите транссексуални приятели като Раша сега ми казват: „Ти си нашата майка, тъй като си нямаме никого на земята, когото да обичаме като майка“. Когато ме наричат ​​„Маа“, аз се радвам и се чувствам горда, че съм тяхна. Получавам чувство на удовлетворение, един вид изпълнение на моя посветен живот.

В разказа за Възкресението си спомняме, че Мария Магдалина нарича Възкръсналия Христос „Равуни“, което означава „Учител“ (Йоан: 20:16). И Христос я нарича „Марийо“.

Този момент на взаимно припознаване задълбочи връзката им: Мария нарече Иисус свой Учител, а Възкръсналият Христос нарече Мария с нейното име, както би го направил приятел.

Когато транс хората ме наричат ​​„Маа“, аз съм въведена в по-близки отношения с тях и съм предизвикана да ги обичам като майка.

Късно ги заобичахме

Всеки LGBT+ човек има послание за мен. Те говорят в ушите ми, но това, което казват – техните радости и надежди, тяхната болка и борби – отекват в сърцето ми и вибрират в душата ми.

Както четем в молитвата на Свети Августин: „Късно те обикнах, о, красота, толкова древна, о, красота, толкова нова…“

Ние наистина заобичваме транс хората много „късно“. Човечеството не е успяло да осъзнае красотата, която се крие в различните изрази на любов. Както виждаме, Бог прояви любовта Си към Вселената по различни начини и така се появи голямо разнообразие в творението. Божията красота е разпръсната в безброй цветове, които пораждат разнообразие в красотата.

Изгубихме признателност към разнообразието и красотата в нашите семейства, в нашите църкви и в нашето общество.

Освен това, ние изгубихме много повече, като отхвърлихме тези хора, за което говорят и притчите на Иисус за „изгубени неща“ и „изгубени хора“: изгубихме скъпоценни монети (Лука 15:8-10); изгубихме скъпоценни овци (Мат. 18:10-14); и също така изгубихме красиви дъщери и синове, както в притчата за блудния син (Лука 15:1-32).

Така че трябва да се запитаме:

Можем ли да чуем плача на нашите изгубени дъщери и синове от задните дворове?

Можем ли да чуем риданията на нашите изгубени братя и сестри от периферията на нашето общество?

Можем ли да чуем плача на нашите изгубени приятели и съседи от периферията на сърцата си?

Слушайте задните дворове

Нашето служение днес е да слушаме звуците, идващи от задните дворове, които никой не желае да посети или да влезе. Призвани сме да търсим изгубените братя и сестри, приятели и съседи. Трябва да попием сълзите им и да умием нозете им с чувство на покаяние за това, което сме им причинили, за неспособността ни да разпознаем тяхната ценност. Трябва да ги прегърнем.

Забравете миналото, мои братя и сестри. Нека заедно вървим напред ръка за ръка, за да донесем Божието Царство на земята за всички хора, включително за тези мои и на Иисус любими приятели.

*Сестра Према Човалър е член на Конгрегацията на Сестрите от Кръста на Чаванод и живее в град Гувахати, щата Асам, Индия. В допълнение към работата си с транссексуални хора, Сестра Према също работи за прекратяване на трафика на хора.

Източник: outreach.faith

Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal