Начало » Разни » COVID-19 » Епископ Тихон за в-к „Трета възраст“: Страхът от ваксините е загуба на способността да се доверяваш

Епископ Тихон за в-к „Трета възраст“: Страхът от ваксините е загуба на способността да се доверяваш

Photo: dnes.dir.bg


Интервю на д-р Румен Какарашев с Тивериополския Епископ Тихон

– Ваше Преосвещенство, правим това интервю специално за читателите на вестник „Трета възраст“.

Много ли сме грешни и защо Господ наказва хората с тази лоша болест Ковид-19?

– Че сме грешни, грешни сме – спор по това няма. Ние сами се наказваме – къде от лекомислие, къде от корист. Не спазваме нито природните закони, нито Божиите заповеди. Смятаме, че Земята е само за нас. Живеем на планетата като за последно. Под предтекст, че изучаваме Вселената, ползваме знанията си користно и нарушаваме равновесието в природата. Слава Богу, Господ е милостив и не ни наказва. Той само ни подсеща да се осъзнаем. Така чрез мор и страдание сред човеците Бог показва последиците от неразумното поведение на човечеството.

– Наближава ли второто пришествие на Христос?

– Да, второто пришествие наближава, обаче никой не знае нито деня, нито часа на това събитие. Именно затова трябва да сме будни, да се молим и да спазваме Божиите заповеди.

– Какво е ковид – болест на тялото или изпитание за вярата ни?

– Ковид-19 е болест и като всяка болест може да бъде и изпитание за вярата. Но истината е, че не можеш да изпитваш нещо, дето го нямаш. Безверниците пред безнадежността предпочитат бързо-бързо да идат на църква. Правят го подобно на набожния лицемер Тартюф от комедията на Жан-Батист Молиер. В църквите и манастирите безбожниците ходят да се молят – хем да ги видят хората, че вярват в Бог, хем ей тъй, за всеки случай – ако пък се окаже, че Бог съществува, някак си да се разчувства от театъра, който играят пред него, и да не ги застигне скоропостижно с болест и смърт.

– Какво ще кажете на човек, които в условията на ковид пандемията казва „на мен не ми пука и нищо не ме интересува“?

– Ще му река тъй: “Безумнико, ти ще се научиш да ти пука и да те интересува, ама Бог ще те накара да се осъзнаеш по трудния и болезнен начин. Не забравяй, че си смъртен и че може скоро да изчезнеш от този свят.”

– Защо много хора се страхуват повече от ваксините, отколкото от вируса?

– Защото са загубили способността си да се доверяват, като всеки си създава собствена идеология и търси как да я аргументира. Който не се ваксинира, рискува да се разболее, да прекара тежко болестта и да се сбогува с живота си. Ама рискува да зарази и много други хора, които също могат да умрат. Този, който се ваксинира, намалява тези рискове и това е безспорно. Един разумен човек трябва да преодолее страха си от „иглата”, а не да не се страхува от реанимацията и от смъртта.

– Така е, ама доста хора чуват неверни слухове и четат по интернет разни страховити неща като например, че могат да бъдат белязани със „знака на звяра“ или да бъдат „чипирани“ чрез ваксините. Основателни ли са страховете им?

– Не, чрез ваксините никои няма да бъде белязан или чипиран. Ама да ви кажа, вече доста хора сами са се “чипирали” и то доброволно! С много пари са си купили модерни смартфони и на тях са им предоставили лицето си, пръстовия си отпечатък, банковите си сметки, паролите за достъп и какво ли още не. Включвайки се в тази „виртуална реалност“ и попадайки на злосторници, хората с модерните сматрфони и таблети могат да бъдат подслушвани какво говорят, проследявани къде ходят и наблюдавани какво снимат. При това със съвременните информационни и телекомуникационни технологии всичко това може да става в реално време. Оказва се, че мрежата на интернет може да бъде както полезна, така и опасна. Слава Богу, тези модерни технологии са снабдени с необходимите защити за сигурност и безопасност при ползването им.

– Как да се преборим със страховете си?

– Със страховете си можем да се преборим единствено и само като се изправим лице в лице с тях.  Когато се уповаваме на Бога, няма от какво да се плашим, защото Бог ни пази.

– Казахте „да се уповаваме на Бога“. Какво значи това?

– Упованието значи да вярваме, че Бог е нашият любещ Отец и че Той ще допусне само онова, което е добро за нас. Лично аз съм уверен, че всичко става за добро – ама не винаги за наше добро на пръв поглед и в конкретния момент, а за наше добро, което ще осъзнаем по-късно с течение на времето.

– Какво е съдбата и да вярваме ли в нея?

– Това, което наричаме съдба, е всъщност съвкупността от обстоятелствата и от хората, сред които живеем. Житейският ни път е част от една плетеница от обстоятелства, в която срещаме различни хора, но ние забелязваме само малка част от тези, които са повлияли на нашето развитие. Как може да каже някой, че това са случайности? Може ли нашият живот да е безкраен низ от случайности? Вие не сте плод на случайността от срещата на майка ви с баща ви не защото би било обидно, а защото просто не е възможно да се изчислят всички останали вероятности, касаещи вашата личност. Да не говорим за това, че вашите родители също са имали майки и бащи, техните родители – също. Това е така откакто свят светува. Всички те са оцелели, като някои от тях са преживели войни, глад и болести. И накрая на тази верига от „случайности“ сте се появили вие като българин в България, както и всички хора, които срещате всеки ден…

– Искате да кажете, че Бог е решил аз да се родя точно като българин, и то в България?

– Да. Бог изпраща избрана от Него безсмъртна душа и я вгражда в тялото на българчето, за да изпълни човешкия си дълг именно като българин.

– Какво е Бог и как да се обръщаме към Него?

– Бог е любов и към Него се обръщаме с молитва. Господ Иисус Христос ни е дал „Отче наш“. Съветвам хората, които отиват да учат и да работят в чужбина, да научат тази молитва не само на български, но и на местния език в чуждата държава. На тържество или в семейна среда във важен момент на тях ще им се наложи да произнесат тази силна молитва. И ако не могат да изрекат свещените думи на „Отче наш“, те ще бъдат счетени за варвари или за невежи.

– Кога да ходим на църква – в събота или в неделя?

– Християните почитаме деня на Възкресението, неделя като Божия ден и тогава е редно да ходим на църква. Иудеите почитат съботата, а мюсюлманите – петъка. За жалост сега много хора не почитат неделния ден – за тях неделята е ден за забавление или е ден за шетане из къщи.

– Мъдрите хора казват, че страданието не е най-добрият учител, но действа доста ефикасно. Кой е най-добрият учител в живота?

– Най-добрият учител са грешките, които допускаме, и ние трябва да помним последиците от тях.

– Какъв е истинският смисъл на нашето съществуване и кои са стойностните неща в живота?

– Смисълът на живота ни е непрестанно да се стремим към съвършенство – интелектуално и духовно. Стойностните неща в живота са тези, които ни въздигат – те ни доближават до Бога и ни усъвършенстват като духовност.

– Когато почине член на семейството, хората изпадат в беда, тъй като този човек им е бил подкрепа в живота. Защо хората осъзнават колко ценен им е даден човек едва след като го загубят?

– Така е за съжаление. Човеците допуснахме нехайството да бъде постоянен спътник в живота ни и се забързахме да покажем на света колко много сме научили. Тъй да се каже, започнахме да преливаме от симпатия към самите себе си. И хич не си даваме сметка, че има толкова много хора, на които дължим всичко това. Та представяте ли си ние дори забравяме, че всеки успех ни е подарен от Бога. Този дар от Бога ни се дава за да можем и ние нататък да правим добро на ближните си.

– Забелязваме, че напоследък обикновеният човек не иска да слуша какво му говорят политиците, докторите и свещениците. Защо стигнахме до тази липса на чуваемост?

– Това се дължи на духовната самота. Тя кара много хора да я заглушат с налагането на своето собствено мнение. Самата самота провокира тези хора където и както могат да обърнат внимание върху себе си и върху неразумните си мисли. Интернет и социалните мрежи са силна упойка и са голямо проклятие за тяхната самота. Отдавайки се на общуване през компютрите, те нямат нужда да се изкъпят, нямат нужда да облекат чисти дрехи, дори нямат нужда да отидат там, където има други хора. Те стоят по домашни дрехи пред компютъра и търсят да привлекат внимание върху себе си.  Пишат своите неразумни мисли и след това яростно ги защитават. За жалост малцина искат да слушат, а мнозина искат да говорят.

– Кое ни дава сили в трудни моменти?

– Надеждата. Черпенето на сили е свързано винаги с някаква надежда. Надежда в това, че всичко ще се оправи и че ще има добър край. Такава надежда може да е основателна само когато вярваш и то искрено. Ама не да вярваш на сляпата случайност. Трябва да вярваш на Бог, че ще те подкрепи.

–  Може ли да помоля да благословите читателите?

– С удоволствие ще благословя вас и читателите на вестник „Трета възраст“. Правя го от свое име, без да ангажирам Св. Синод. Нека всички наши сънародници, където и да са по света, бъдат озарени от Рождественския небесен зов: Слава във висините на Бога и на земята мир и между човеците благоволение. Бог да ви благослови!

* Негово Преосвещенство Тивериополският епископ Тихон е викарий на Негово Светейшество Патриарх Български Неофит.  Епископ Тихон е роден на 26.V.1945 г. в Щутгарт, Германия. Завършва Софийската духовна семинария през 1965 г. и Духовна академия „Св. Климент Охридски” през 1971 г. Защитава дипломна работа на тема „Единство на църквата“. 27 години работи като медицински  работник (фелдшер) в Инфекциозно  отделение на Катариненхоспитал – Щутгарт.

Източник: tretavazrast.com

Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal