Начало » Разни » Проповеди, речи, обръщения » В света не е звучало по-смирено „аз“, от това на Свети Апостол Павел

В света не е звучало по-смирено „аз“, от това на Свети Апостол Павел


Автор: Митрополит на Едеса, Пела и Алмопия Иоил

Четиринадесета неделя на Лука

Чедо Тимотей, верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен. А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог – чест и слава вовеки веков. Амин.

1 Послание до Тимотей 1:15-17

* * *

„Верни и за всяко приемане достойни са

думите, че Христос Иисус дойде в света да

спаси грешниците, от които пръв съм аз.“

* * *

Когато четем писмата на свети апостол Павел, откриваме необятното му смирение. В началото на своето апостолско служение той казва, че е един апостол, както всички други. Разбира се, не се пропуска да отбележи, че е най-малкият от апостолите, изверг, който не заслужава да се нарича Христов апостол: А най-накрая от всички яви се и на мене, като на някой изверг. Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия (1Кор. 15:18-9). И дори когато нарича себе си християнин, казва, че е най-малкият от всички: На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат – да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово (Еф.3:). Този, който разпространи Христовото име между народите, се чувствал като последен от всички християни. А през последните години от живота си, когато пише на своя ученик Тимотей, той слиза още по-надолу и съкрушава всяка следа на високомислие в себе си, казвайки: Христос дойде в света да спаси грешниците, „от които пръв съм аз“ (1 Тим. 1:15). Свети апостол Павел казва, че най-големият грешник бил той.

В света не е звучало по-смирено „аз от това на апостол Павел. Не се срамувал да нарече себе си грешник, защото искал по този начин да покаже величието на Божието човеколюбие. Иисус Христос, единородният Божи Син, дойде в света, за да дари свобода и мир на грешниците: „не дойдох да призова праведните, но грешните към покаяние (Лук. 5:32), ще заяви ясно Той. Теодорит Критски пише, че начинът, по който апостолът определя себе си, надхвърля мярата на смиреномъдрието.

Великият апостол не е смиренословил, тоест не само на думи наричал себе си най-големия грешник. Той искал да вдъхне смелост на всички онези, които били обременени от множество грехове, че не бива да се обезнадеждават, а трябва да се надяват на дълготърпението на Бога. Казва за себе си, че Бог показал върху него „всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен” (1Тим. 1:16). Бихме казали, че покаянието и спасението на апостол Павел е пример за подражание на всички хора. Ако всички грешници изпитват човеколюбието на Христос, то апостолът поема „цялото човеколюбие”, тоест не една част, но изцяло. Сякаш апостолът казва: Бог постави в центъра мен, „най-беззакония от всички”, и ме показа, за да подбуди към покаяние грешниците.

Смиреномъдрието е основа на цялата християнска вяра. Няма човешко постижение, което да не се нуждае от смирение. Благоразумието, непривързаността към парите, молитвата и всички добри дела могат да издържат пред Божия съд, ако са основани на смирението. Апостол Павел благовестил на цялата вселена, постил и извършил огромна аскеза, изкачил се до третото небе и въпреки това казал, че е „най-големият грешник”. Свети Йоан Златоуст пише, че смирението е „основа на всяко любомъдрие”, тоест началото и основата на всеки духовен труд.

Ако някой не е смирен, Бог допуска да бъде изкушен и ще го постигнат скърби, като така ще се разкрие неговото високомерие, голота и ограниченост.

Нека дадем пример. Никой не може да изкорени страстта на гнева, ако преди това не е придобил смирение. Ние не сме достойни дори за сянката на апостол Павел или „за неговите обувки”, който въпреки многото си и големи харизми, смири толкова себе си. Много често се възмущаваме, недоволстваме от другите, ругаем, интригантстваме срещу ближните си, ако нещата не стават според нашето разбиране, преценка и решение. Ако някой ни предизвика, ние се опитваме на всяка цена да се обърнем срещу него и да му отмъстим. Свети Симеон Нови Богослов пише, че „когато станем по-ниски от всички, тогава се издигаме над небесата”.

Нека насочим всичките си сили към това да получим благодатта на смирението, за да се развием духовно и да запазим чиста от страсти душата си.

Източник: hristianstvo.bg

Support Doxologia Infonews to continue receiving quality church, religious news

Donate to Doxologia Infonews. Your support is invaluable to us. Thank you!

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46BPBI88984030687601

or through PayPal