Александрийският Патриарх: Москва се опитва да открадне свещеници и християни. Затворете ушите си за нейните обещания

ELEN


Негово Божествено Блаженство Александрийският Патриарх се обърна с енциклика към своя клир и паство, за да ги предупреди за идващите от Русия „вълци и лъжепастири“, които идват с единствената цел да разрушат всичко постигнато, да откраднат свещеници и вярващи християни, оплитайки ги в техните заблуди и лъжеучения.

Самият Патриарх нарича идващите от Москва клирици – „вълци и лъжепастири“, които „без никаква благословия и разрешение“ на Патриаршията се опитват в някои части на Африка да посеят плевелите на разделението, които „покълнаха и пораснаха, заплашвайки да удавят и унищожат апостолското дело на нашата Патриаршия, постигнато с много усилия, жертви и кръв през последните десетилетия“, подчерта Патриарх Теодор.

Нашата Патриаршия се съгласи с Вселенската Патриаршия относно Томоса за автокефалия на Украйна, съгласно Свещените Канони и традицията на нашата Църква… За съжаление, Църквата на Русия като ответни мерки наруши традицията на Вселенските събори, която уважаваха всички московски патриарси до днес. Тя побърза да създаде своя собствена „Екзархия“ тук в благословена Африка. Тази практика и действие са ясно вдъхновени от „колониализма“, опитвайки се да „открадне“ свещеници и християни от нашата Патриаршия, използвайки непозволени начини. Това действие е абсолютно враждебно срещу нашата Патриаршия, тъй като е в противоречие с много свещени канони, които забраняват на една Църква да нарушава границите на други“, допълва Негово Блаженство.

От друга страна, наследникът на Свети Апостол Марко призовава клириците на Александрийската Патриаршия да останат вярни на Патриаршията: „Патриаршията ви говори за Христовото Евангелие, даде ви Светото Кръщение за това затворете ушите и очите си за обещанията и мръсните размени (като тридесетте сребърника на Юда) на хора, за чието съществуване до вчера дори не сте знаели, защото духовната опасност е огромна. Винаги имайте пред себе си безкрайните жертви и стойността на човешкия потенциал, които всички заедно изразходвахме за да установим Православната Църква в Африка и всекидневно да даваме чрез дела на любов и засвидетелстване на Евангелието по обичания от всички нас африкански континент“.

В своята енциклика Патриарх Теодор припомня на своето паство за първото организиране на християнския свят на пет патриаршии, т.нар. Пентархия както и някои исторически факти:

„Това са Римска Патриаршия, Константинополска Патриаршия, Александрийска Патриаршия, Антиохийска Патриаршия и Йерусалимска Патриаршия, както и Автокефалната Църква на Кипър, всички създадени по акривия с решения на Вселенските събори…

В западното Християнство първенството се пада на Римската Патриаршия, а в Източната Църква на Костантинополската Патриаршия (новия Рим). И двете патриаршии са равнопоставени. След схизмата от 1054 г. Западната Църква се отчуждава, а в Източната – Вселенската Патриаршия продължава да има първенство, поемайки и привилегиите на Римската Църква. По този начин, Вселенската Патриаршия има първенство сред всички останали Църкви и специални привилегии в Христовата Църква. Тези привилегии и специално място на Константинопол са предоставени от Свещените Канони, традицията и актовете на Църквата.

Вселенската Патриаршия, имайки думата по всички въпроси в сътрудничество с Древните Патриаршии на Александрия, Антиохия и Йерусалим се грижи за управлението на Православната Църква и разрешаването на възникналите проблеми. Така беше по времето на Византийската империя и Отоманската империя. С други думи, православната Вселена беше разделена на тези четири патриаршии плюс Църквата на Кипър. Географските граници между тях са ясно и точно разделени. Ако някога възникнат проблеми, те се решават със събори, които свиква Вселенският Патриарх, където участват останалите трима патриарси и архиепископа на Кипър.

В по-ново време, някои народи, които създават собствени държави, също искат да имат свои автокефални Църкви. В действителност, границите на Вселенската Патриаршия бяха орязани, заради създаването на новите Църкви, наречени автокефални. Една от тях е Руската Църква, която става автокефална през 1589 г. и заради държавата, където се намира (Руска империя) придобива голяма икономическа мощ, създавайки много проблеми в Църквата като това как разбира своята роля и мисия в Православната Църква.

По този начин, тя иска да увеличи своята мощ в Православния свят като използва светска сила, понякога и насилие, започвайки да потъпква и „поробва“ съседните на нея православни Църкви, както направи с Киевската Митрополия – епархия, която винаги е принадлежала към Вселенската Патриаршия.

През 1991 г. след разпадането на СССР, към който принадлежаха Русия и Украйна. Украинците, които са различен народ от руснаците, поискаха да имат своя собствена (автокефална) Църква и независимост от Москва. Москва не се съгласи. След много перипетии нашите православни братя украинци поискаха Вселенския Патриарх, който е единствено компетентен да предостави Томос за автокефалия, т.е. създаването на автокефална Църква на Украйна. И така, Вселенският Патриарх предостави Томос през 2019 г. на Църквата на Украйна. Нашата Патриаршия се съгласи с това…“.

Източник: orthodoxtimes.gr

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal