Среща на Папа Франциск с Атинския Архиепископ Йероним II | VIDEO & СНИМКИ

EL


На 4 ноември 2021 Папа Франциск посети Атинския Архиепископ Йероним II в Атина.

На срещата присъстваха йерарси от Еладската Църква.

В обръщението си Негово Блаженство се позова на съвместното посещение в Лесвос, което те осъществиха заедно с Вселенския Патриарх, преди години с цел повишаване на глобалната осведоменост пред предизвикателството на проблема с бежанците и миграцията. Архиепископът говори още и за пандемичната ковид криза, която промени и продължава да променя живота на хората по света. „Насилие, несигурност, страх, отчаяние и най-вече разочарование завладяха сърцата на хората, независимо от цвят, религия, език и култура.“ – каза Йероним.

Беше поставен въпросът и за климатичните промени и криза.

След приветствието на архиепископа, Папа Франциск започна словото си с думите на св. Павел: „благодаря и мир от Бога“, същите, произнесени от апостола на езичниците, докато е бил на гръцка земя. „Днес – потвържди папата – нашата среща подновява тази благодат и този мир”.

Апостолски корени и светски отрови

Франциск подчерта, че общите апостолски корени, „израснали от семето на Евангелието“, са започнали да дават големи плодове „именно в гръцката култура“. Папата се позова по-специално на „многото древни Отци и първите велики вселенски събори“. Но припомни също, че „по-късно, за съжаление“ пътищата между двете Църкви се отдалечават: „Светските отрови ни заразиха, плевелите на подозрението увеличиха разстоянието и ние спряхме да култивираме общението“. Размишлението на Франциск е свързано и с друга среща: тази на 4 май 2001 г. между Свети Йоан Павел II и тогавашния архиепископ на Атина и на цяла Гърция, Негово Блаженство Христодулос. По този повод полският папа поиска прошка за раните, свързани с драматични страници от историята, като разграбването на Константинопол през 1204 г. Следвайки примера на своя предшественик и обръщайки се към наследника на архиепископ Христодулос, Франциск поднови молбата си за прошка „към Бог и братята за грешките, извършени от толкова много католици“.

„Със срам – признавам това за Католическата църква – действията и изборите, които имат малко или нищо общо с Исус и Евангелието, по-скоро белязани от жажда за печалба и власт, накараха общението да изсъхне. Така позволихме плодовитостта да бъде компрометирана от разделенията. Историята има своята тежест и днес чувствам нужда тук да подновя молбата за прошка към Бог и към братята за грешките, извършени от толкова много католици. Но сигурността, че нашите корени са апостолски и че въпреки изкривяванията на времето, Божието растение расте и дава плод в същия Дух, е голяма утеха. И е благодат да разпознаваме плодовете взаимно и заедно да благодарим на Господа за това.

Да гледаме на Средиземно море като на море, което обединява

В словото си папа Франциск също така припомни срещата с архиепископ Йероним II преди пет години в Лесбос, „в спешната ситуация на една от най-големите драми на нашето време“: тази на „много братя и сестри мигранти, които не могат бъдете оставени в безразличието и разглеждани само като бреме, което трябва да бъдете управлявано или, още по-лошо, да бъде делегирано на някой друг“. Тази нова среща, обяснява папата, е момент „да споделим радостта от братството и да погледнем към Средиземно море“, не само като място, „което тревожи и разделя, но и като море, което обединява“. След това папата посочи три посоки по пътя, които са преплетени със скъпоценния последен плод на маслиновото дърво: елея на общението, елея на мъдростта, елея на утехата.

Елей на общението

Светият Дух, потвърди папа Франциск, е преди всичко елея на общението: „Колко ни трябва днес, за да разпознаем уникалната стойност, която сияе във всеки човек, във всеки брат! Признаването на тази обща човешка черта е отправната точка за изграждане на общението“.

„Духът, който се излива в умовете, ни тласка към по-интензивно братство, да се структурираме в общението. Така че нека не се страхуваме, а да си помагаме да се покланяме на Бог и да служим на другите, без да прозелитизираме, а да зачитаме напълно свободата на другите, защото – както е писал свети Павел – „където е Духът Господен, там е свободата“. Моля се Духът на милосърдието да преодолее съпротивата ни и да ни направи строители на общението, защото „ако любовта наистина успее да премахне страха и той се превърне в любов, тогава ще се открие, че това, което спасява, е единството“ (Свети Григорий от Ниса, Проповед 15 върху Песента на песните). От друга страна, как можем да свидетелстваме на света за хармонията на Евангелието, ако ние християните все още сме разделени? Как да възвестяваме Христовата любов, която събира хората, ако не сме единни помежду си? Бяха направени много стъпки, за да се срещнем. Нека призовем Духа на общението, за да ни тласне в пътищата си и да ни помогне да намерим общение не по изчисления, стратегии и удобства, а по единствения модел, към който да гледаме: Светата Троица.

Елей на мъдростта

Светият Дух на второ място, припомни папата, е елеят на мъдростта: „Той помаза Христос и иска да вдъхновява християните“.

„В този смисъл бих искал да изразя признателността си за значението, което тази православна църква, наследник на първата голяма инкултурация на вярата, тази с гръцката култура, посвещава на формирането и богословската подготовка. Бих искал също така да припомня плодотворното сътрудничество в културната сфера между Apostolikí Diakonía на Църквата на Гърция – с чиито представители имах радостта да се срещна през 2019 г. – и Папския съвет за насърчаване на християнското единство, както и значението на междухристиянските симпозиуми, популяризирани от Факултета по православно богословие към Солунския университет заедно с Папския университет Антонианум в Рим. Това са поводи, които позволиха да се установят сърдечни отношения и да се инициира полезен обмен между учени от нашите изповедания. Благодарен съм и за активното участие на Православната църква на Гърция в Международната смесена комисия за богословския диалог. Нека Духът ни помогне да продължим мъдро по тези пътища!

Елея на утехата

Духът е и елей на утехата: „Утешителят – подчерта папата – който е близо до нас, елей за душата, изцеление за раните”.

„Той освети Христос с помазание, за да проповядва Благата вест на бедните, освобождението на затворниците, свободата на потиснатите (вж. Лк. 4:18). И Той все още ни призовава да се грижим за най-слабите и бедните и да поставим тяхната кауза, първостепенна в очите на Бог, на вниманието на света. Тук, както и навсякъде другаде, подкрепата, предлагана на най-нуждаещите се през най-тежките периоди на икономическата криза, беше незаменима. Нека заедно развиваме форми на сътрудничество в милосърдието, нека се отворим и си сътрудничим по етични и социални въпроси, за да служим на хората на нашето време и да им донесем утехата на Евангелието. Всъщност Духът ни призовава днес повече, отколкото в миналото, да излекуваме раните на човечеството с елея на милосърдието.

Нека утехата на Духа да слезе в сърцата

Последната част от словото на папата има привкус на молитва: „Нека Духът на Разпнатия Възкръснал да дойде върху нас. Нека ни помогне да не бъдем парализирани от негативизма и предразсъдъците на миналото, а да погледнем на реалността с нови очи“. С тези нови очи – добави папата – „бедите от миналото ще оставят място за утешенията на настоящето и ще бъдем утешени от съкровищата на благодатта, които ще преоткрием в нашите братя и сестри“. Папата също така припомни, че Католическата църква току-що е започнала „път за задълбочаване на синодалността“: „Чувстваме, че имаме много да научим от вас. Искрено го желаем, сигурни, че когато братята по вяра се приближат, утехата на Духа ще слезе в сърцата. Нека многото прославени светци от тези земи и мъчениците, за съжаление, по-многобройни в света днес, отколкото в миналото, да ни придружават в това пътуване. От различни деноминации на земята, те живеят заедно в едно и също небе. Нека се застъпят, та Духът, светия Божи елей, в една обновена Петдесетница, да се излее върху нас както върху апостолите, от които произлизаме: нека той разпали желанието за общение в сърцата, да ни просвети със своята мъдрост и да ни помаже със своята утеха“.

В статията е ползвана информация от vaticannews.va

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal