Слово на Вселенския Патриарх Вартоломей при хоростасията в българския Храм на Свети Стефан в Константинопол | VIDEO


Слово
На Н. Б. Всесветейшество
Вселенския патриарх
г-н г-н Вартоломей
при хоростасията
в Свещенияхрам „Св. Стефан”

(неделя, 5.12.2021 г.)

Честнейши събратя,
Почитаеми господин Генерален консул на България в Града,
Ваше Високопреподобие отец Харалмпие, духовен председател в Града на Православната българска общност,

Обични в Господа чеда,

С голяма радост и вълнение днес взимам участие в това вълнуващо богослужено събрание във величествения храм „Св. Стефан”. Всеки храм в този Град е жива история на православните християни, живеещи в Царствения град, които пазят и развиват добрите си традиции и така на всички напомнят за християнската история на Константиновия Града, за непрекъснатото присъствие на православния начин на живот в него. В благословените ни храмове са се стичали, стичат се и днес православни вярващи с благоговение, за да положат своето покаяние и надежди, за да прославят Бога, да се причастят с пречестните Тайни и да се освети техния живот. Когато се извършва Божествена литургия, небесата се отварят, всичко се изпълва със светлина, радост и възторг. „В храма си положил славата Си, (Господи), като да сме на небе”. Всякогаш тържествената Света Евхаристия изразява възкресния характер на Православната вяра, на нашата духовност и живот, и единството на всички православни от самото начало и до свършека на света.

Всички православни християни в Града, независимо от националната им или езикова принадлежност и идентичност, са духовни чеда на светейшата Константинополска Архиепископия или на принадлежащите ѝ Митрополии – будни пазители на отеческото завещание, на непорочната вяра в Христа, на каноничното литургично предание, на живот и свидетелство в света съгласно Христа. Основата за единството на Църквата, както пише Високопреосвещеният Пергамски митрополит Йоан (Зизюлас), академичен професор, „е географският район, тоест всички онези, които живеят на дадено определено място, независимо от националността им, принадлежат църковно на единия Епископ на дадения район” (Κόσμου Λύτρον, ἐκδ. Εὐεργέτις, Μέγαρα 2014, σ. 184).

Това е православното предание, това е следствието от евхаристийната еклисиология, от принципа на съборността на поместната църковна общност, независимо от всякакви филетистки иезикиви сблъсъци, с възглавяващ единия Предстоятел на евхаристийното събрание – Епископа. Това свидетелстват свещените правила на Църквата, сред които „няма и следа от филетизъм (етнофилетизъм, национализъм)” (Μητρ. Σάρδεων Μαξίμου, Τό Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον ἐν τῇ Ὀρθοδόξῳ Ἐκκλησίᾳ, Θεσσαλονίκη 1989, σ. 325).

Църквата е присъствие и изражение на изкупителното дело на Христос в историята, правият път към крайното изпълнение на Божественото Домостроителство в Небесното Божие Царство. В хода към окончателния свършек Църквата Христова „не остава безразлична към човешките проблеми от всяка една епоха, но напротив, съучаства в тревогите и житейските човешки проблеми, поемайки, подобно на нейния Господ, болките и раните, които злото причинява в света и помазва, подобно на Добрия самарянин, с елей и вино човешките рани (Лука. 10:34) посредством словото на „търпението и молението” (Рим. 15:4; Евр. 13:22) и посредством действена любов” (Ἡ ἀποστολή τῆς Ὀρθοδόξου Ἐκκλησίας εἰς τόν σύγχρονον κόσμον, Προοίμιον)

Това са словата на Светия и Велик Събор на Православната църква, който се събра в Крист, през м. юни 2016 г. Този Събор бе подготвен, под председатлството на вселенската патриаршия, от всички Православни църкви. Само че четири от тях, Патриаршиите на Антиохия, Русия, България и Грузия, отказаха в дванадесетия час да участват в дейността му. Надяваме се тези Църкви да признаят официално тези значими текстове, които са ориентир в пътя през съвремието на Православната църква.

Съборът на Крит постави голям акцент и на борбата за справедливост и мир, на опазването свещеността на човешката личност, на християнското семейство и на възпитанието в Христа на новите поколения. Също така се противопостави на религиозния фундаментализъм и на „насилието в името на Бога”, подчертавайки, че „маслото на религиозния живот трябва да се изполва за да лекува раните, а не за да разгорещява огъня на враждуващи лагери” (Послание, § 4).

Това е духът на Светата Христова Велика Църква. Наше Смирение се бори проправяне пътя на този дух на единство, на съработничество, на диалог, на опазване правата на човека и на уважение към опазване на творението. И имаме убедеността, че тези църковни инициативи и активности широко допринасят за проправянето път на мира и взаимопомощта, на любовта и справедливостта.

Правилно е казано, че не е възможно да има мир народен, без да има мир религиозен, който се постига единствено чрез религиозния диалог. Църковният мир, на базата на тази канонична традиция на Църквата, беше и целта на даването на Автокефалия на многострадалната Украйна, така че тамошната Църква да напредва в мир и съгласие и да допринася за световния мир и спокойствие. Бидейки с Бога, поместните Православни Църкви, които още не са приели и не са се съгласували с акта на Майката Църква относно Украинската Автокефалия, ще го направят за слава на Бога и домоустройването на Неговото Тяло,и за служение на православния каноничен ред и вековна църковна практика, за което служение е наш дълг, макар и скръбен, да сме последователни във вярата и към нашите отци.

Възлюбени чеда в Господа,

Прославям и благодаря на Бога за спасителните Му дарове към Неговата Църква и към всеки един от нас. Моля ви да отглеждате децата си с тези ценности и да предадете на новите поколения духовните съкровища на Православната традиция и доверие в Божия промисъл.

Имате един достоен свещенослужител, отец Харалампий Ничев, образован и с пастирски качества. Той е постоянно до вас, с грижа за младежта, винаги общителен и енергичен. Поздравяваме го за показаното себеотдание към духовната му мисия и за верността и уважението към Великата Църква. Към Председателя на Общността, скъпия господин Васил Лязе и неговите сътридници изразявам горещи благодарности за техния принос и похвално сътрудничество с отец Харалампий.

Изказвам похвала и на господин Тодор Георгиев и семейството му за любезното предоставяне на подкрепата им за обновлението на Светата Трапеза и на Светия Олтар, на аналоите, иконите и свещените съсъди на храм „Св. Стефан”, което обновление благословихме в началото на Божествената Литургия. Особено съм благодарен за факта, че това се случва по повод тридесетгодишнината на наше Смирение на Патриаршеския трон на Константинопол.

В края на словото си изказвам благодарност на почитаемия Генерален Консул на България в Града и на всички вас, които присъствате на тази Божествена литургия. От това събрание липсва приснопаметния Архонт и филантроп Димитър Атанасов, една личност която остави дълбока следа у нас. Бог, Господарят на живота и смъртта, нека упокои душата му в селенията на праведните и да дарува на благородната му съпруга госпожа Доротея голямо утешение.

С такива чувства предавам на всички вас своето Патриаршеско благословение, и молейки се за благословено достигане на Рождеството Христово, призовавам над всички вас благодатта и милостта на Бога на любовта.

Posted by Ecumenical Patriarchate on Saturday, December 4, 2021

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal