Митрополитът на Драма Павел: „Кой се допря до дрехите Ми?“ (Марко 5:30). Посещението на делегацията от Бигорския Монастир във Фанар

EL


Автор: Митрополит на Драма Павел

„Кой се допря до дрехите Ми?“ (Марко 5:30)

(Посещението на делегацията от Бигорския Монастир във Фанар)

Новината за пристигането в двора на Великата Църква (Вселенска Патриаршия, Фанар) на поклонници от Република Северна Македония, предвождани от игумена на Бигорския Монастир Антанийски Епископ Партений, образован в Гърция и обучен за монах в Света Гора, ме наведе на мисълта за притчата с кръвоточивата жена и Господа.

Болната жена, която „много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле, като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта“ (Марко 5:26-29).

Така и нашите братя (дано такива чувства да доминират в тях), усещайки безизходицата на етнофилетизма, след тяхната обиколка при различни „лекари“ (Сърбия, България), се връщат с кървавите рани на схизмата там, откъдето са си тръгнали (Вселенска Патриаршия – Бел. прев.), търсейки лечение.

Великата Църква е странноприемницата на любовта, източникът на благочестието на рода на православните християни

Голям проблем за православните християни е „етнофилетизмът“. Етнофилетизмът е трудно лечима болест многократно осъждана съборно от Великата Църква. А проблемът на Република Северна Македония е точно този.

Нека последват примера на жената, която „падна пред Него и Му каза цялата истина“. Искрената изповед ще донесе опрощението и лечението: „А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си“. (Марко 5:33-34).

Не бива да забравяме, че основното служение на Великата Църква е това по време на Божествената Литургия на Свети Василий Велики, където се отправят молитви пред Господното тяло и кръв, започвайки с думите: „изцели схизмите в църквите…“. Това дело на излекуването на раните от векове до сега се извършва със знание и умение от Великата Църква, която се грижи за тяхното изцеление като превързва раните на поместните Църкви, изливайки елей и вино – независимо дали изцелените ще имат неблагодарно поведение към Нея.

Великата Църква е странноприемницата на любовта, източникът на благочестието на рода на православните християни, където народите оживяват в Христа, правейки ги „народ имотен, царско свещенство“ и „свят народ“. О, колко велика е тази сила, незначителна за света и при неблагоприятни условия, реализирана от Великата Църква и нейния мъдър кормчия, нашия поклонник, господар и деспот Вселенския Патриарх г-н г-н Вартоломей!

Източник: imdramas.gr

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal