За модернизмите в консервативното ни богослужение


Автор: Иван Димитров

Много е модерно в православните среди да заклеймиш някого като модернист. А щом е модернист, той със сигурност е и икуменист, и папист, и… въобще лош православен. За разлика от обвинителите, които са суперправославни и така нататък.

Богослужението в Православната църква е консервативно по определение. Защото е създадено преди мно-ого векове, редица текстове се свързват с имената на свети отци от четвъртото столетие и насам, но предимно от Средновековието. Изследователите на православното богослужение установяват, че през вековете много неща са добавяни и май нищо не е изпускано. Така богослужението ни става твърде дълго и като се прибави празничното бавно изпълнение на песнопенията, хората се чудят как да издържат.

Светите братя Кирил и Методий и техните ученици модернизират православното богослужение за славянските народи, като го превеждат на говоримия тогава старобългарски или старославянски език. Това, разбира се, никой не го определя като модернизиране, но то наистина е било такова. Просто модерен означава съвременен, а светите Седмочисленици са осъвременили богослужебните текстове за славяните. И тогава е имало отрицатели на това дело, но понеже тях ги свързваме предимно със западния клир, спокойно ги заклеймяваме – нали са били паписти!

За реакции против славянските текстове в ромейската столица не се говори много, но със сигурност и там ги е имало, макар и в маргинални среди. Как така нещо ново и полезно да не се охули?!

От страх да не отхвърлим нещо свещено, никога не посмяваме (говоря за компетентните църковни органи, разбира се) да отстраним по-късните прибавки към Литургията, примерно. А че има такива, това е доказано от изследователите-литургисти. Един простичък пример: няма никакво литургическо основание в Литургията да има две просителни ектении, но те мирно съвместно си съществуват!

Така че не одобряваме никакво изваждане на текст от традиционно съществуващия през последните два века текстов състав на Литургията. И точка.

Но да добавим нещо ново към Литургията, примерно, разрешено ли е? Не, за Бога, как?!

Последните думи са естествена реакция на всеки средностатистически православен, особено на по-православните. Само че, видите ли, през последните двайсетина години, а и повече може би, във всички православни богослужения се слушат прибавени думи, незаписани в никоя църковна книга. Това се случва в така наречените „ектении“ (за малкото незнаещи: ектения е поредица от молитвени прошения (призиви) на служещия дякон или свещеник, на които ние (народът, певците) отговаряме с „Господи, помилуй!“, „Подай, Господи!“ или „Тебе, Господи!“). В тях певците започнаха да вмъкват нов молитвен текст! Точно по средата на предпоследната реплика на ектениите, когато свещенослужителят казва думите „Пресвятую, пречистую, преблагословенную, славную нашу Владичицу Богородицу и приснодеву Марию со всеми святими помянувше, сами себе и друг друга, и вес живот наш Христу Богу предадим!“, певците (а вече и църковни хорове!) го прекъсват с молитвения призив „Пресвятая Богородице, спаси нас!“, т. е. при споменаването на св. Богородица певците прекъсват свещеника с напевното произнасяне на тези четири думи. Оставяме настрана настояването на някои богослови, че самият израз е богословски неточен, защото не св. Богородица спасява, а Бог ни спасява, но въпросът е, че такъв молитвен призив на това място (а то се повтаря много пъти в богослужението – вечерна, утринна, литургия и пр.) няма в нито една църковна книга – нито гръцка, нито руска, нито българска и т. нат. Това си е чиста проба нововъведение!

Но звучи благочестиво, нали? Звучи, да. А дали е благочестиво да прекъсваш молитвените думи на свещеника с твоя добавка? Естествено не е! Въпреки това все повече певци и хорове го правят. Опитайте се да ги спрете, да видите какво ще си изпатите! А това е нововъведение от края на миналия и началото на сегашния век, което няма никакво одобрение от никаква църковна власт. Просто някой си е позволил да започне да произнася гласно тези молитвени думи, които дотогава си е казвал наум на това място, и така постепенно се е разпространило не само в неговата среда, но и сред православните християни по цял свят вече!

Никой на никого не пречи на това място, а и на други места, когато, примерно, усети, че се разсейва в молитвата си, да каже тези четири думи-призив към св. Богородица или други молитвени думи, но наум, без да прекъсва богослужението. Но ние искаме да променим богослужението и то по няколко пъти всяко богослужение, защото възгласът „Пресвятую, пречистую…“ се казва по няколко пъти на почти всяко богослужение от дневния кръг.

Странно се получава, нали? Странно, но факт!

Кой може да оправи тази бъркотия? Само църковната власт. Но тя засега мълчи и нововъведението се шири по света.

Да питаме ли дали нововъведението (при това без санкция на църковната власт) в текста на Литургията и другите богослужения е модернизъм?

А за един друг такъв модернизъм също е крайно време да се говори у нас, в България, но за това следващия път.

Източник: dveri.bg

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal