Хиротония на избрания за Епископ Браницки г-н Пахомий | VIDEO & СНИМКИ


С нов епископ се сдоби Българската православна църква – Българска Патриаршия на празника на св. Йоан Рилски Чудотворец – 19 октомври.

За трети път в историята на древната Рилска св. Обител бе извършена епископска хиротония. По решение на Св. Синод на БПЦ архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” бе възведен в епископски сан, с титлата „Браницки”.

По традиция на 18 октомври в най-големия български ставропигиален манастир бе отслужено всенощно бдение. Рано тази сутрин пък бяха отслужени „Часове“, а след това се пристъпи и към отслужването на Божествената св. Литургия. Преди началото на тайнството Евхаристия нареченият за епископ архим. Пахомий, воден от архим. Епифаний, протосингел на Неврокопска св. Митрополия и протодякон Иван Петков, застана пред архиереите на Българската църква и изповяда Символа на вярата, даде своите епископски обети за пазенето на каноните и Преданието на Църквата, както и спазването на правилата всички Вселенски и поместни събори, както и това да пребивава в послушание към Българския патриарх и Св. Синод на БПЦ-БП и да спазва Устава на родната ни Църква.

Тайнството Евхаристия бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който бе в съслужение със синодалните архиереи: Западно- и Средноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим, Врачански Григорий, Видински Даниил, Доростолски Яков и Техни Преосвещенства Мелнишки Герасим, гл. секретар на Св. Синод, Адрианополски Евлогий, игумен на Рилския манастир, Агатополски Йеротей, викарий на Сливенския митрополит, архим. Епифаний, протосингел на Неврокопска св. митрополия, архим. Васиан Змеев, предстоятел на Храм-подворие на РПЦ-МП „Св. Николай Мирликийски“, ставр. ик. Нелуц Опря – представител на Румънския Патриарх и предстоятел на румънския храм „Св. Троица“, братството на манастира, монаси и свещеници от страната, както и дякони, водени от протодякон Иван Петков.

Молитвено участие в богослужбата взеха и учениците от Софийската духовна семинария, които с особена духовна трепет подкрепиха своя ректор в новото служение. Песнопенията бяха изпълнени от два хора „Св. Наум Охридски” с диригент д-р Андрей Касабов, както и гости църковни певци, с ръководител протопсалт Христос Халкиас, от Солун, Гърция, които всяка година за съборния празник на Рилския чудотворец св. Йоан благоукрасяват с песнопения всенощното бдение и св. Литургия.

По време на Божествената Литургия архим. Пахомий коленичи и митрополитите и епископите възложиха върху него светото Евангелие и ръцете си, призоваха Светия Дух над него и измолиха Божията благодат да снизходи над новия епископ. Съборният храм на Рилската св. обител се изпълни с възгласа „Достоен” за новия епископ, а Варненският и Великопреславски митрополит Йоан последователно връчи на новия епископ одеждите и символите на архиерейското служение: сакос, омофор, енголпие и митра.

След ръкоположението Негово Преосвещенство Браницкият епископ Пахомий зае първенствуващо място сред събратята си архиереи и взе участие в първата си света Литургия като епископ.

По време на причастния канон Преосвещеният епископ Герасим прочете поздравлението на Светейшия патриарх Неофит към лекарите и медицинските работници, в което патриарх Неофит казва: „За всички вас – наши братя и сестри в Христа, за които лекарската професия е не само призвание, но и осъзнат избор и наистина жертвено служение, ще продължаваме да се молим и според силите и възможностите си да ви съдействаме в изпълнението на вашия свещен дълг, тъй като духовното и физическо здраве на обществото и на отделния човек са наша обща цел, обща свещена мисия, която можем да изпълняваме добре и с успех само при добронамерено съгласие, с обединени и благословени свише усилия”.

В края на св. Литургия митрополит Йоан връчи на новия епископ жезъл и прочете приветственото слово на Светейшия Български патриарх Неофит, в което се казва: „Вярваме, че смирението и послушанието, които Ви отличаваха до днес, ще бъдат и занапред Ваши постоянни спътници във високоотговорното епископско служение; че и занапред Вие все така няма да щадите силите и талантите си, за да давате на светата ни Църква най-доброто от онова, което е у Вас – което Всещедрият Бог Ви е дарувал и което сте доусъвършенствали – със собствени усилия и духовен труд. Продължавайте да бъдете все така достоен за името и традициите на поверената Ви Софийска духовна семинария, за да може под Вашите всеотдайни грижи и с усилията на ръководения от Вас състав от преподаватели и възпитатели нейният възход все така да продължава и тя още повече да се утвърждава като авторитетно, уважавано и желано училище на Православната ни църква… Бъдете верен на обещанията, които дадохте при епископската си хиротония. Послушанието към Българския патриарх и Светия Синод не пренебрегвайте, а повикан от тях, всякога с радост и с добро сърце изпълнявайте онова, което те ви възложат”, казва в словото си патриарх Неофит.

В своето слово-отговор Браницкият епископ Пахомий изтъкна достойнството и отговорността на епископското служение, като припомни и своя път в послушничеството и монашесвото под духовното ръководство на блаженопочившия старец Назарий. Епископ Пахомий благодари и на своите родители, духовните си братя – монасите от Дивотинския манастир, духовни чеда и на всички помощници възраждането на Дивотинската св. Обител, както и в духовния живот.

След светата богослужба духовниците и православните християни, дошли да съучастват в духовната радост на новия епископ, поздравиха епископ Пахомий за неговото ново служение и му пожелаха Бог да го подкрепя във всяко едно негово дело за благото на Църквата.

„Днес, чрез светите архиереи и пред христоименитото изпълнение, аз влязох в чина на епископите, давайки преди това обет за вярност към непорочната православна вяра и към свещеноначалието на родната ни Църква. Този обет налага върху мен отговорността на архипастир, приемник на Божествените апостоли и отци. Сам Господ сравнява служението на Своите ученици със служението на пастиря. Пастирът води своето стадо, държейки в ръце две неща – в едната свиралото, което стадото чува и следва, съгласно евангелските думи „кога изведе овците си, върви пред тях и овците вървят подире му, понеже познават гласа му“ (Йоан.10:4), а в другата ръка държи посох, с който пази своето стадо и го завръща от опасни места. Отново и отново осъзнавам, че приелият кръста на епископското служение ще дава отговор пред Пастиреначалника Христа за всяка една поверена му душа. Апостол Павел в своето послание до Тимотей ясно казва: „епископът трябва да бъде непорочен, целомъдрен, трезвен, скромен, почтен, страннолюбив и поучлив, не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък и миролюбив, и не сребролюбив“ (1Тим.3:2). Сега, стоейки пред вас и изповядвайки своята немощ, на първо място моля Бог да ми даде своята благодатна помощ да бъда истински християнин, чист монах и достоен епископ. След това прося и вашите усърдни молитви за мен“, каза в словото си епископ Пахомий.

В края на Божествената Литургия бе извършено и традиционното литийно шествие около съборния манастирски храм.

Хиротония на архим. Пахомий за епископ с титлата Браницки в Рилската св. Обител

Posted by Българска православна църква – Българска патриаршия on Monday, October 18, 2021

Приветствено слово на Българския Патриарх Неофит към Браницкия Епископ Пахомий

ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ВЛАДИКО ПАХОМИЙ,

В деня на прославата на дивния Рилски светец и чудотворец преподобния Йоан днес е ден на двойна радост за всички нас, тъй като в сърцето на неговата света обител, в храма, където се покоят светите му мощи, в този ден Родната ни Църква придоби, във Ваше лице, нов епископ. Извършена беше Вашата богоблагословена епископска хиротония. От днес, след като над Вас щедро се изля благодатта на Светия Дух, Вие встъпвате в най-висшата йерархическа степен на духовното и църковно служение, за да продължите с още повече усърдие и ревност да отдавате даруваните Ви от Бога таланти на „делото на служението, в съзиждане на тялото Христово…“ (Еф. 4:12). Нека пътят Ви като епископ бъде светъл и благословен!

Свещеноначалието на Православната ни църква Ви познава като изряден монах и всеотдаен клирик и църковен администратор навсякъде, където Ви е било отреждано да носите монашеското послушание. Помним Ви още като послушник в кръга на обичания от цялата ни Църква приснопаметен отец архимандрит Назарий от Кокалянската света обител, под духовното наставничество на архимандрит Венедикт – проигумен на светата Зографска обител. Помним и увенчаването на Вашето послушничество: монашеското Ви пострижение в Дивотинската света обител, на която бяхте определен за игумен и където сторихте много не само за нейното материално обновление, но и за сформирането в нея на немалко и сплотено монашеско братство, както и за превръщането ѝ през годините в желано място за търсене на духовен съвет и наставничество от православните християни, много от които и до днес са останали Ваши верни духовни чеда. Особено много ни радват и трудовете Ви като ректор на най-старата духовна школа на нашата света Църква: Софийската духовна семинария, където, под небесното застъпничество на свети Йоан Рилски, Вие оправдахте гласуваното Ви от Светия Синод доверие, направлявайки с всеотдайна пастирска любов и с нужната строгост живота на това толкова важно наше училище, показвайки се като достоен приемник на достойни предшественици.

Вярваме, че смирението и послушанието, които Ви отличаваха до днес, ще бъдат и занапред Ваши постоянни спътници във високоотговорното епископско служение; че и занапред Вие все така няма да щадите силите и талантите си, за да давате на светата ни Църква най-доброто от онова, което е у Вас – което Всещедрият Бог Ви е дарувал и което сте доусъвършенствали – със собствени усилия и духовен труд. Продължавайте да бъдете все така достоен за името и традициите на поверената Ви Софийска духовна семинария, за да може под Вашите всеотдайни грижи и с усилията на ръководения от Вас състав от преподаватели и възпитатели нейният възход все така да продължава и тя още повече да се утвърждава като авторитетно, уважавано и желано училище на Православната ни църква.

Нека Всемилостивият Бог всякога да бди над Вас и над повереното Ви от Него и от Светия Синод паство! Нека Неговата неоскъдяваща божествена благодат Ви укрепва във всичките дни и години на Вашето предстоящо епископско служение и навсякъде, където Той Ви призове да Му служите с любов и всеотдайност! Подражавайте на Христа, Който е и остава нашият неизменен и най-висок образец за пастирство, както и на всички Ваши наставници през годините, носили и носещи достойно и с любов ангелоподобния образ на монашеското призвание и послушание, и отговорното епископско служение.

Бъдете верен на обещанията, които дадохте при епископската си хиротония. Послушанието към Българския патриарх и Светия Синод не пренебрегвайте, а повикан от тях, всякога с радост и с добро сърце изпълнявайте онова, което те ви възложат.

По молитвите на Небесната Всецарица, Пресветата наша Владичица Богородица, на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, чиято памет честваме днес, и на всички, просияли в святост Свои угодници, Бог да милва и спасява всички нас!

На добър час, Преосвещени владико!

За много и благословени години!

Слово-отговор на Браницкия Епископ Пахомий

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

уважаеми представители на държавната власт,

обични в Христа отци, братя и сестри,

Не мога да скрия вълнението си, че на този празничен ден, посветен на светия наш отец Йоан Рилски Чудотворец, се намирам в неговата св. обител, високо в Рилската планина. Тук, близо до мощите на светеца, аз съпреживявам в мислите си онзи духовен стремеж, който го е довел на това сурово място, за да се подвизава за придобиването на богатите дарове на Светия Дух. Сега пред светия престол и до раката на Преподобния в личната ми огнена Петдесетница, в епископската ми хиротония аз бях удостоен със свещения дар на Св. Дух – апостолската благодат.

В посланието си до папа Николай, равноапостолният Фотий разсъждава за този дар така: „Когато си представям мислено величието на свещеноначалието и човешкото нищожество, така отдалечено от неговото съвършенство, когато оценявам немощта на силата си и висотата на това достойнство, при което приелите върху себе си страшното иго на архиерейството, бидейки хора, свързани с плът и кръв, са се осмелили да извършват дела на безтелесни херувими – когато мисля за това, съзнавам, че сега сам съм уловен в същото, което преди, видяно у други, е пораждало у мен трепет и вълнение“ . Не поради лъжливо смиреномъдрие и не от притворство, а заради правдата светителят разкрива благоговението си пред страшното епископско служение. Такива размисли и настроения нося и аз в душата си. Но гласът на същия отец ме окуражава: „Архиерейското служение винаги ми е внушавало почит и страх, особено спомняйки си първовърховния апостол Петър, който, след като показа много свидетелства за вярата си в Господа Иисуса Христа, истинния наш Бог, и след като даде много и различни доказателства за любовта си към Него, сякаш като увенчаване на предишните му добри дела се удостои да приеме, освен учителското, още и пастирското служение. Но аз помня онзи раб, на когото бил поверен талантът, и който, страхувайки се от суровостта на господаря си, го скрил, за да не би повереното му да пропадне някак, да бъде пропиляно, и как от този раб бил поискан отговор за това, че не върнал преумножен таланта на онзи, който му го е дал, и как бил осъден той в огнената геена“.

На двадесети септември, когато се чества паметта на великия св. Евстатий Плакида, бях повикан в Св. Синод, за да дам отговор пред Патриарха и архиереите на българската Църква дали съм съгласен с избора ми за епископско служение. Тогава си спомних думите на Господа Иисуса Христа към учениците Му: „ Ако някой иска да върви след Мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да ме последва“ (Мат.16:24). Замислих се за обетите, които съм давал в моя живот, защото обетите в същността си са обещания да следваме Агнеца Божий, „където и да иде“ (Откр.14:4). Псалмопевецът Давид казва: „Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог и ги изпълнявайте“ (Пс.76:11).

Ставайки християнин в тайнството кръщение, аз съм дал обет, че се отричам от сатаната, от всичките му дела, от всичките му ангели, от всичкото му служение и от всичката му гордост. Оставям Господ по безкрайното Си милосърдие да отсъди доколко съм успял да се опазя от тънките кроежи на дявола и доколко изпълних обета си да се съчетая с Бога, моя Господ Иисус Христос, слязъл от небесата да ни изкупи от греховете и да ни възвърне загубеното поради греха достойнство.

В младините си възревнувах за високия ангелски чин на монашествуващите, за чина на онези, които, според Лествичника, винаги гледат лицето на Бога, онези, които винаги са препасали чреслата си и са в готовност за служение на Господа. Според апостолските думи „никой воин се не заплита в житейски работи и това прави, за да угоди на военачалника“ (2 Тим. 2:4) и аз дадох обети за целомъдрие, нестяжание и послушание.

Днес, чрез светите архиереи и пред христоименитото изпълнение, аз влязох в чина на епископите, давайки преди това обет за вярност към непорочната православна вяра и към свещеноначалието на родната ни Църква. Този обет налага върху мен отговорността на архипастир, приемник на Божествените апостоли и отци. Сам Господ сравнява служението на Своите ученици със служението на пастиря. Пастирът води своето стадо, държейки в ръце две неща – в едната свиралото, което стадото чува и следва, съгласно евангелските думи „кога изведе овците си, върви пред тях и овците вървят подире му, понеже познават гласа му“ (Йоан.10:4), а в другата ръка държи посох, с който пази своето стадо и го завръща от опасни места. Отново и отново осъзнавам, че приелият кръста на епископското служение ще дава отговор пред Пастиреначалника Христа за всяка една поверена му душа. Апостол Павел в своето послание до Тимотей ясно казва: „епископът трябва да бъде непорочен, целомъдрен, трезвен, скромен, почтен, страннолюбив и поучлив, не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък и миролюбив, и не сребролюбив“ (1Тим.3:2). Сега, стоейки пред вас и изповядвайки своята немощ, на първо място моля Бог да ми даде своята благодатна помощ да бъда истински християнин, чист монах и достоен епископ. След това прося и вашите усърдни молитви за мен.

Сърдечно искам да благодаря на Негово Светейшество българския Патриарх Неофит и на архиереите на нашата родна Българска Църква за доверието и любовта към мен, с които изпросиха Божията благодат и ме удостоиха с епископски сан; особено благодаря за подкрепата на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Благодаря на Бога, че ме срещна с великите старци – с покойния архимандрит Назарий, игумен на Кокалянския манастир, който беше високопарен орел в духовните висини и под сянката на чиито крила аз преживях безбеден и спокоен монашески живот и с архимандрит Венедикт, проигумен на Зографската св. Обител, моя духовен старец, който подобно на меката вода, обработваща ръбестата скала и превръщаща я в объл камък, със своето търпение и любов и досега обработва зъберите на моята душа. Благодаря на моите родители – на покойния ми баща Лозан и на майка ми Пенка, най-вече за тяхното родителско благословение и подкрепа да тръгна в монашеския подвиг. Бог да въздаде на тях и на всеки родител, който е посветил детето си на Бога. Благодаря на Бога, че ми даде боголюбиви и трудолюбиви братя в Христа в лицето на Дивотинските отци – епископ Герасим и йеромонасите Никодим, Доситей, Йоаким и Мелетий. Благодаря на всички, които са ми помагали в служението ми като игумен на Дивотинския манастир и като ректор на Софийската духовна семинария. Благодаря на преподавателите, учениците и служителите на Семинарията. Благодаря и на всички вас, които днес сте с мен. Молете Бога, пресв. Богородица и светиите да ме укрепяват, за да не се посрамя на страшния Христов съд.

Биография на Браницкия Епископ Пахомий

Браницкият епископ Пахомий (Петър) Лозанов Лозанов е роден на 25. 04. 1978 г. в гр. София. Завършва паралелния курс на Софийската Духовна Семинария през 2000 г. През Петровия пост на 2002 г. е постриган за монах в Дивотинския манастир Св. Троица от Софийския викарий Знеполския епископ Николай (по настоящем Пловдивски митрополит), като под мантия е воден от духовния си старец архимандрит Венедикт, проигумен на Зографската св. Обител. През същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах от епископ Николай. През 2004 г. е официално назначен за игумен на Дивотинския манастир, в който събира монашеско братство. В периода на неговото игуменство в манастира се възражда духовният живот, освещават се два параклиса – на Св. Анна и обновения на Св. Седемдесет апостоли, извършени са укрепителни и реставрационни дейности в централния храм св. Троица, както и ремонти на манастирските здания. През 2010 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет. На 9 март 2015 г. е възведен в архимандритско достойнство от тогавашния Софийски викарий Браницкия епископ Григорий (по настоящем Врачански митрополит). С решение на Светия Синод от 12.06. 2017 г. е назначен за ректор на Софийската Духовна Семинария Св. Йоан Рилски. На 20.09.2021 г. е избран и наречен за Браницки епископ.

Източник: bg-patriarshia.bg1, bg-patriarshia.bg2, bg-patriarshia.bg3

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal