In other languages: RUS


Автор: Свети Игнатий Брянчанинов

Слава Богу! Слава Богу! Слава Богу! За всичко, което виждам в себе си, във всички, във всичко – слава Богу!

А какво виждам в себе си? Виждам грях, непрестанен грях: виждам непрестанно нарушаване на пресветите заповеди на Бога, моя Създател и Изкупител. И моят Бог вижда греховете ми, вижда ги всичките, вижда безчислеността им. Когато аз, човекът, същество ограничено, по немощ подобно на трева и на полски цвят, погледна по-чисто към греховете си, те пораждат у мен ужас и с количеството, и с качеството си. А какви са те пред очите на Бога, Всесветия, Всесъвършения?

И досега Бог дълготърпеливо гледа към моите препъвания! И досега не ме предава на гибел, отдавна заслужена и призовавана! Не се разтваря под мен земята, не поглъща престъпника, който тегне върху нея! Небето не спуска своя пламък, не подпалва с него нарушителя на небесните повели! Не излизат водите от своите хранилища, не се устремяват към грешника, грешащ явно пред цялата твар, не го отнасят, не го погребват в дълбините на тъмните пропасти! Адът бива възпиран: не му се дава жертвата, която той справедливо изисква, на която има неоспоримо право!

Благоговейно и със страх гледам към Бога, гледащ към греховете ми, виждащ ги по-ясно, отколкото ги вижда съвестта ми. Неговото чудно дълготърпение ме довежда до удивление, до недоумение: благодаря, славословя тази непостижима Благост. Мислите ми се губят в мен; целият съм обзет от благодарение и славословие: благодарението и славословието ме обземат изцяло, налагат благоговейно мълчание на ума и сърцето. Мога да чувствам, да мисля, да произнасям с език само едно: слава Богу!

Накъде се носиш още, мисъл моя? Гледай неотклонно към греховете ми, възбуждай в мен ридание за тях: нужно ми е очистване с горчив плач, умиване с непрестанни сълзи. Не чува, лети – неудържима – застава на необятна висота! Полетът ѝ е подобен на бяг на мълния, когато мълнията докосва за един миг двата края на небосклона. И застана мисълта ми на висотата на духовното съзерцание, гледа оттам към необикновена, преобширна гледка, към преживописна, силно поразителна картина. Пред нея е целият свят, всички времена от създаването до свършека на света, всички събития в света; и минали, и сегашни, и бъдещи; пред нея са съдбите на всички хора до най-малката подробност; над времената, обществените събития и частните съдби се вижда Бог, Творецът на всички твари и безпределният им Владика, всичко виждащ, всички управляващ, на всичко предопределящ свои цели, даващ свое предназначение.

Бог позволява на човека да бъде зрител на Своето управление. Но причините за съдбите, принципите на Божиите повеления, са познати само на Бога: Кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? (Римл. 11:34). И това, че на човека му се позволява да бъде зрител на Бога в Неговия промисъл, в Неговото управление на творението, в съдбите Му, е превелико благо за човека, от което произтича изобилна душевна полза за него.

Гледането на Твореца и Господа на всички видими и невидими създания облича зрителя със свръхестествена сила: с това гледане е съединено признаването на неограничената власт на всемогъщия Цар на творението над творението. Космите на главата ни, косми – толкова нищожни според немощното мнение на човеците, са преброени при тази неограничена, всеобхватна Премъдрост и се пазят от Нея (Мат. 10:30; Лук. 21:18). Още повече, без да даде Тя знак с ръката Си, не може да се случи никакво събитие, никакъв обрат в човешкия живот. Християнинът, гледащ неотклонно към Божия промисъл, запазва и сред най-ужасните злополуки постоянно мъжество и непоколебима твърдост. Той казва заедно със Светия Псалмопевец и Пророк: Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя (Пс. 15:8). Господ ми е помощник: не ще се уплаша от никакви беди, не ще се предам на униние, не ще потъна в дълбокото море на скръбта. За всичко – слава Богу!

Чрез виждането на Божия промисъл се внушава безпределна покорност към Бога. Заобиколят ли отвсякъде Божия раб различни и многообразни скърби, той утешава нараненото си сърце така: „Бог вижда всичко това. Ако по причини, известни на Него, Премъдрия, скърбите биха ми били неполезни и ненужни, то Той, Всемогъщият, би ги предотвратил. Но Той не ги предотвратява: следователно има Негова всесвята воля за това, те да ме угнетяват. Скъпоценна е за мен тази воля, по-скъпоценна от живота! За създанието е по-добре да умре, отколкото да отхвърли волята на Създателя! В тази воля е истинският живот! Който умира заради изпълняването на Божията воля, той влиза в по-голямо развитие на живота. За всичко – слава Богу!”

От виждането на Божия промисъл в душата се образуват дълбока кротост и неизменна любов към ближния, които никакви ветрове не могат да разтревожат и възмутят. За такава душа няма оскърбления, няма обиди, няма злодеяния: цялото творение действа по повеление или допущение на Твореца; творението е само сляп инструмент. В такава душа се чува глас на смирение, обвиняващ я в безчислени съгрешения, оправдаващ ближните като инструменти на правосъдния промисъл. Отрадно се чува този глас сред страданията, носи спокойствие, утешение. Тихо мълви: „Ще приема заслуженото според делата си. По-добре да пострадам в кратковременния живот, отколкото вечно да страдам във вечните мъки на ада. Греховете ми не могат да останат ненаказани: Божието правосъдие изисква това. В това, че те биват наказвани в кратковременния живот, виждам неизказано Божие милосърдие.” Слава Богу!

Виждането на Божия промисъл пази, усилва вярата в Бога. Виждащият невидимата всемогъща ръка – управителка на света, пребивава несмутен при страшните бури, разлюляващи житейското море: той вярва, че общественият живот, кормилото на Църквата, съдбата на всеки човек се държат от всемогъщата и премъдра десница на Бога. Гледайки свирепите вълни, страшните бури, мрачните облаци, той се задоволява и умиротворява себе си с мисълта, че Бог вижда случващото се. На човека, който е слабо създание, му подхожда тиха, смирена покорност, само благоговейно познание, съзерцание на Божиите съдби. Всичко да се насочва по предначертаните му пътища, към определените Свише цели! За всичко – слава Богу!

Пред виждането на Божествения промисъл не устояват не само временните скърби, но и тези, които очакват човека при влизането му във вечността, зад предела на гроба. Притъпява ги и ги унищожава благодатното утешение, винаги слизащо в душата, отрекла се от себе си заради покорността към Бога. При самоотричане, при преданост към Божията воля и самата смърт не е страшна: верният Христов раб предава душата си и вечната си участ в ръцете на Христа, предава ги с твърда вяра в Христа, с непоколебима надежда в Неговата благост и сила. Когато душата се раздели с тялото и отхвърлените ангели дръзко и нагло пристъпят към нея, тя със своето самоотричане ще порази, ще обърне в бягство мрачните и злобни ангели. „Вземете ме, вземете ме – мъжествено ще им каже тя, – хвърлете ме в бездната на мрака и пламъка, хвърлете ме в бездната на ада, ако за това има воля на моя Бог, ако Той е взел такова решение за мен: по-лесно е да се лиша от сладостите на рая, по-леко е да понасям пламъка на ада, отколкото да наруша волята, решението на великия Бог. На Него съм се отдала и се отдавам! Той, а не вие, е Съдията на моите немощи и съгрешения! Вие, и при безум­ното ви непокорство, сте само изпълнители на Неговите решения.” Ще се разтреперят, ще изпаднат в недоумение слугите на светоуправника, като видят мъжественото самоотричане, кротката, пълна преданост на Божията воля! Като са отхвърлили тази блажена покорност, от светли и благи Ангели те са станали тъмни и всезлобни демони. Те ще отстъпят със срам, а душата безпрепятствено ще насочи шествието си натам, където е съкровището ѝ – Бог. Там тя ще гледа лице в лице виждания тук чрез вяра в Неговия промисъл и вечно ще възглася: Слава Богу!

Слава Богу! Могъщи слова! По време на скръбни обстоятелства, когато помисли на съмнение, малодушие, неудоволствие, ропот заобиколят, обкръжат сърцето, трябва да принудим себе си към често, бавно, внимателно повтаряне на думите: Слава Богу! Който с простота на сърцето повярва на предлагания тук съвет и при нужда го изпита на практика, той ще види чудната сила на славословието на Бога; ще се възрадва за придобиването на това толкова полезно, ново знание, ще се възрадва за придобиването на толкова мощно и удобно оръжие против мислените врагове. Само от звука на тези думи, произнасяни при натрупване на мрачни помисли на печал и униние, само от звука на тези думи, произнасяни с принуждение, сякаш само с уста, сякаш само във въздуха, въздушните князе се разтреперват и се обръщат в бягство; всички мрачни помисли биват пометени като прах от силен вятър; досадата и скуката отстъпват от душата; при нея идват и се настаняват вътре в нея лекота, спокойствие, мир, утешение, радост. Слава Богу!

Слава Богу! Тържествени слова! Слова, провъзгласяващи победа! Слова – веселие за всички верни раби на Бога, страх и поражение за всички Негови врагове, съкрушение на оръжието им. Това оръжие е грехът; това оръжие е плътският разум, падналата човешка мъдрост. Тя е възникнала от падението, има за своя начална причина греха, отхвърлена е от Бога, постоянно враждува против Бога, постоянно бива отхвърляна от Бога. При наранения от скръб напразно ще се съберат всички мъдреци на земята; напразно ще го лекуват с лекарствата на красноречието и философията; напразен е трудът на самия страдащ, ако той поиска да разплете сложнооплетената мрежа на скръбта чрез усилията на собствения разум. Много често, почти винаги разумът напълно се губи в тази сложнооплетена мрежа! Често вижда себе си объркан, затворен от всички страни! Често избавлението, самото утешение изглеждат вече невъзможни! И мнозина загиват под непоносимия гнет на жестоката печал, загиват от смъртоносна рана, скръбна рана, като не намират на земята никакво средство, достатъчно силно, за да излекува тази рана. Земната мъдрост се е явила с всичките си средства: всички са се оказали безсилни, нищожни. Пренебрегни, превъзлюбени брате, отхвърлената от Бога! Сложи настрана всички оръжия на твоя разум! Приеми оръжието, което ти се дава от безумието на Христовата проповед. Човешката мъдрост насмешливо се усмихва, щом види оръжието, предлагано от вярата; падналият разум, поради свойството си да враждува против Бога не ще се забави да представи най-умни възражения, пълни с образован скептицизъм и ирония. Не обръщай никакво внимание на тях, на отхвърлените от Бога, на Божиите врагове. В скръбта си почни да произнасяш от душа, да повтаряш – без каквото и да е размишление – думите: слава Богу! Ще видиш знамение, ще видиш чудо: тези думи ще прогонят скръбта, ще призоват в сърцето утешение, ще направят това, което не можаха да направят разумът на разумните и мъдростта на мъдрите на земята. Ще се посрамят, ще се посрамят този разум, тази мъдрост, а ти, избавен, изцелен, вярващ с жива вяра, доказана ти в самия теб, ще отправяш слава Богу!

Слава Богу! Мнозина от Божиите угодници са обичали често да повтарят тези думи: те са вкусили скритата в тях сила. Свети Йоан Златоуст, когато беседвал с духовни приятели и братя за някакви обстоятелства, особено за скръбни, за основен камък, за основен догмат на беседата, винаги поставял думите: слава Богу за всичко! По навика си, съхранен от църковната история за по-късните поколения, той, удряйки с втория пръст на дясната ръка по разперената длан на лявата, винаги започвал речта си с думите: Слава Богу за всичко!

Братя! Да се приучим и ние към често славословие на Бога; да прибягваме към това оръжие при скърбите ни; чрез непрестанното славословие на Бога да отблъснем, да потъпчем нашите невидими противници, особено – онези от тях, които се стараят да ни повалят чрез печал, малодушие, ропот, отчаяние. Да очистваме себе си със сълзи, молитва, четене на Светото Писание и отеческите писания, за да станем зрители на Божия промисъл, всичко виждащ, всичко владеещ, всичко управляващ, всичко насочващ по неизследимите Си съдби към цели, известни само на Бога. Като станем зрители на Божественото управление, с благоговение, нерушим сърдечен мир, с пълна покорност и твърда вяра да се удивляваме на величието на непостижимия Бог, да Му отправяме слава сега и във вечните векове.

Достойно и праведно е съзнанието непрестанно да славослови Теб, Бога – Създател, който си ни извел в битие от нищо само поради безкрайната Си и непостижима благост, украсил си ни с красотата, със славата на Твоя образ и подобие, въвел си ни в блаженство и наслаждение на рая, за които не е бил определен край.

С какво сме се отплатили на Благодетеля? Какво е принесла в благодарност към Създателя пръстта, оживена от Него?

Съгласихме се с Твоя враг, с ангела, разбунтувал се против Бога, с началника на злото. Вслушахме се в думите на хула против Благодетеля: решихме да заподозрем в завист нашия Създател, всесъвършената Благост.

Уви, какво помрачение! Уви, какво падение на ума! От висотата на боговиждането и богословието нашият род в лицето на праотеца ни за един миг пропада в пропастта на вечната смърт…

Първоначално паднал сатаната; светлият Ангел станал тъмен демон: като нямал тяло, той съгрешил с ум и с дума. Вместо с непорочно веселие с другите Свети Ангели да славослови Бога Благодетеля, той възлюбил богохулството. Едва заченал мрачната, смъртоносна мисъл, едва я осъществил чрез гибелна дума, подобна на най-силна отрова, когато потъмнял, изменил се, свлякъл се с неизказана бързина от високия Едем на земята. За бързината на падението му Предвечното Слово свидетелства: Видях – казва То – сатаната, как падна от небето като светкавица (Лук. 10:18).

Също толкова бързо било и падението на човека, който последвал падналия ангел и започнал своето падение с приемането на тъмна, богохулна мисъл, след която последвало нарушаване на Божията заповед. Това нарушаване вече било предшествано от прикрито презрение, отхвърляне на Бога.

Уви, какво ослепяване! Какво страшно съгрешение! Какво страшно падение! Пред това съгрешение, пред това падение наказанията: изгонването от рая, припечелването на насъщния хляб с пот на лицето, болките при раждане, връщането в земята, от която Творецът е взел тялото ни – са нищожни.

Но какво правиш Ти, безмерна Благост? С какво се отплащаш Ти за нашата отплата, с която Ти се отплатихме за първите Ти благодеяния? С какво се отплащаш за непослушанието към Теб, за неверието в Теб, за приемането на ужасната хула против Теб – против Теб, Който си Самата Благост, Самото Съвършенство?

Отплащаш се с нови благодеяния, по-големи от първите. С едното от Божествените Си Лица ще приемеш човечество; ще приемеш, освен греха, всичките ни немощи, които са се прилепили към човешкото естество след падението му. Явяваш се пред очите ни, като си прикрил непоносимата слава на Божеството с човешка плът; бидейки Слово Божие, Ти ни говориш словото Божие чрез звуците на човешкото слово. Силата Ти е сила на Бог. Кротостта Ти – кротост на агне. Името Ти – име на човек. Това всесвято Име движи небето и земята. Колко утешително и величествено звучи името Ти! Когато влиза в слуха, когато излиза от устата, то влиза и излиза като безценно съкровище, като безценна перла! Иисус Христос! Ти си Господ на човеците и човек. Колко чудно и изящно си съединил Божеството с човечеството! Колко чудно действаш! Ти си Бог и човек! Ти си Господар и слуга (Лук. 14:17. Обяснение на блажени Теофилакт). Ти си Жрец и Жертва! Ти си Спасител и идващият безпристрастен Съдия на вселената! И изцеляваш всички недъзи! И посещаваш, приемаш грешниците! И възкресяваш мъртви! И повеляваш на водите на морето, на ветровете на небето! И чудно израстват житните растения в ръцете Ти, дават хилядократна реколта – биват засети, ожънати, опечени, преломени в едно и също време, в един миг! И гладуваш, за да избавиш нас от глад! И жадуваш, за да бъде утолена нашата жажда! И странстваш из страната на нашето изгнаничество, като си създаваш труд, за да ни върнеш загубеното от нас спокойно, изпълнено със сладости небесно отечество! И проливаш потта Си в Гетсиманската градина, за да престанем ние да проливаме потта си в припечелването на хляб за стомаха, да се научим да я проливаме в молитви за достойно причастяване с небесния хляб. Израсналите за нас от проклетата земя тръни Ти прие върху главата Си; Ти увенча, изпонарани с тръни пресвятата Си глава! Лишихме се от райското дърво на живота и от неговия плод, даващ безсмъртие на вкусилите от него; Ти, като се разпростря на кръстното дърво, стана за нас плод, даряващ вечен живот на Своите причастници. И плодът на живота, и дървото на живота се явиха на земята, в страната на нашето изгнаничество. Този плод и това дърво са по-превъзходни от райските; онези са давали безсмъртие, а тези дават безсмъртие и Божество, Чрез Твоите страдания Ти изля сладост в нашите страдания. Ние отхвърляме земните наслаждения, избираме за свой жребий страданията, само и само да станем причастници на Твоята сладост! Тя като предвкусване на вечния живот е по-сладостна и по-скъпоценна от временния живот! Ти заспа смъртен сън, който не може да удържи във вечно заспиване Теб – Бога! Ти възкръсна и ни дари събуждане от този сън, от жестокия смъртен сън, дари ни блаженото и славно възкресение! Ти възнесе обновеното ни естество на небето, настани го отдясно на предвечния, съвечен на Теб Твой Отец! Ти направи Твоя Отец и наш Отец! Ти ни отвори пътя към небето! Ти ни приготви жилища на небето! Ти ръководиш към тях, приемаш, упокояваш, утешаваш в тях всички отрудени земни странници, които са вярвали в Теб, призовавали са святото Ти име, изпълнявали са светите Ти заповеди, православно и благочестиво са Ти служили, носили са кръста Ти и са пили чашата Ти мъжествено, с благодарение към Теб, със славословие на Теб!

Слава на Теб, Създателю на несъществувалите! Слава на Теб, Изкупителю и Спасителю на падналите и погиналите! Слава на Теб, Боже и Господи наш! Дари ни и на земята, и на небето да славословим, да благославяме, да възхваляваме благостта Ти! Дари ни с открито лице да гледаме страшната, непристъпна, великолепна Твоя Слава, вечно да Я гледаме, да се покланяме и да блаженстваме в Нея. Амин.

1846 г.
Сергиева Пустиня

Източник: Свети Игнатий Брянчанинов, Творения, том 1, АСКЕТИЧНИ ОПИТИ – част 1

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal