Изказване на Вселенския Патриарх Вартоломей на Вселенския прием, организиран от Националния съвет на църквите: „Бъдещето на икуменическото движение” | СНИМКИ

In other languages: EN


Изказване на Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей на Вселенския прием, организиран от Националния съвет на църквите в Съединените щати

„Бъдещето на икуменическото движение“

Вашингтон, окръг Колумбия

(26 октомври 2021 г.)


Ваши Високопреосвещенства,

Ваши Преосвещенства и Преподобия,

Уважаеми вселенски водачи,

Дами и господа,

Скъпи братя и сестри в Христа,

Сърдечно Ви благодарим, че днес ни посрещнахте и споделихте икуменическата радост да се съберем като християни от различни църкви. Бихме искали да изразим най-дълбоката си благодарност към г-н Джим Уинклер, президент и генерален секретар на Националния съвет на църквите (НСЦ) и Епископ Джеферсън-Снортън, председател на управителния съвет на НСЦ, както и на Негово Преосвещенство Дейвид Тали, Епископ на Мемфис и председател на комисията по икуменични и междурелигиозни въпроси към Конференцията на католическите епископи на САЩ. Накрая искам да благодаря и на преподобната Сюзън Хенри Кроу, която днес е наш домакин в тази великолепна сграда на Обединените методисти, както и за техните думи за добре дошли и за истинско християнско гостоприемство.

От началото на септември пътувахме много от Унгария до Италия, от Обединените арабски емирства до Ватикана, а сега до Съединените американски щати. Убедени сме, че икуменическият диалог е преди всичко свидетелство за нашата християнска вяра и за единството на Христовото Тяло, което е присъщо на Евангелското учение. Христовият призив към единство е ясно насочен към нас:

И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” (Йоан 17:20-21)

От края на 19 век, когато стремежът към единство се превърна в жизненоважна част от мисията на Църквата в света, Православната Църква винаги е отдавала приоритет на сближаването между християните като отговор на Христовата заповед. Никоя друга Енциклика на Вселенската Патриаршия не илюстрира православния ангажимент към икуменическото движение като Енцикликата „До църквите на Христос навсякъде по света“, издадена през 1920 г., след Първата световна война.

След Втората световна война, необходимостта от глобална християнска организация беше постигната със Световния съвет на църквите, базиран на два основни принципа: действителен диалог по богословски въпроси и необходимостта от съвместни социални действия.

Днес икуменическото движение е на кръстопът. Ако не поставим въпроса за единството и общението в центъра на нашия ангажимент, ще загубим автентичността на нашите взаимоотношения и общата цел, която ни обединява. Имаме отлични и много талантливи богослови, работещи върху различни аспекти на нашата доктрина. Но как можем да преоткрием нашия ангажимент към „диалога на любовта“? Както може би знаете, този израз първоначално е бил използван за описание на първата среща между Папа Павел VI и Вселенския Патриарх Атинагор в Йерусалим през 1964 г. Диалогът на любовта се нуждае от символи, действия и срещи, които олицетворяват нашето желание за единство.

Позволете ни да предложим един пример за вида икуменически крайъгълен камък, към който сме отдадени по отношение на скъп за сърцето ни въпрос: опазването на околната среда. На 7 септември 2021 г., заедно с Негово Светейшество Папа Франциск и Негово Високопреосвещенство Архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби за първи път в историята на Християнството отправихме спешен призив за бъдещето на планетата. Няколко седмици по-късно отново бяхме заедно в Италия, за да обсъдим околната среда в подготовката за COP26. Нашата обща грижа за околната среда се превърна в осезаема възможност да изследваме мистерията на единството.

Определянето на Вселенската Патриаршия с екологичната криза се основава на принципа, че не можем да имаме два начина на гледане на света: един – религиозен и друг, светски. Не можем да отделим загрижеността си за човешкото достойнство, правата на човека или социалната справедливост от нашите загриженост за опазване и устойчивост на околната среда. Тези опасения са тясно свързани. Ако ценим всеки човек, създаден по образ Божий, и ако ценим всяка частица от Божието творение, тогава трябва да се грижим и един за друг и за нашия свят. В религиозен план начинът, по който се отнасяме към природата, пряко отразява начина, по който се отнасяме към Бог и към нашите събратя, както и начина, по който се отнасяме към цялото творение в цялото му биоразнообразие и красота.

Ето защо, нашият достопочтен предшественик, покойният Вселенски Патриарх Димитрий изпрати на 1 септември 1989 г. първата Енциклика до всички поместни православни църкви по света, установявайки първия ден от църковната година като Ден на молитва за защита на творението.

Многократно сме заявявали, че кризата, пред която сме изправени днес, не е предимно екологична. Това е криза в начина, по който възприемаме и си представяме света. Ние се отнасяме към нашата планета по кощунствен начин, именно защото не успяваме да я видим като дар отгоре; защото не осъзнаваме задължението си да уважаваме и предаваме този дар на бъдещите поколения. Ето защо, преди да можем ефективно да се справим с проблемите на нашата среда, ние, като християнски служители, трябва да променим начина, по който виждаме света и обществото. В противен случай ние просто се занимаваме със симптомите, а не с техните причини. Нуждаем се от нов мироглед, ако искаме да желаем това, което Книга Откровение нарича „нова земя“. (Отк. 21:1)

Това е само един пример сред много други. Ние сме наясно с колосалните инициативи, които Националният съвет на църквите предприе, особено в борбата с расовата несправедливост. Ако разглеждаме защитата на околната среда, основана на богословското признание за Божието присъствие, колко повече трябва да защитаваме достойнството на всяко човешко същество, основаващо се на святостта на Божия образ, запечатан във всеки човек?

Скъпи братя и сестри в Христа,

Бъдещето на икуменическото движение е в „диалога на любовта“ чрез създаването на нови символи и общи действия. Трябва да отворим сърцата си за езика на диалога. Това е крайното условие за възстановяване на единството между християните. 20 век беше време за нарастващо възстановяване на отношенията. 21 век трябва да стане век на възстановяването на единството. Пътят към християнското единство не е бил нито мирен, нито безболезнен. Единството е задача, която остава трудна за изпълнение. Но връзките на приятелство между разделените църкви и мостовете, чрез които можем да преодолеем нашите разделения, са незаменими, сега повече от всякога. Любовта е от съществено значение, за да може диалогът между нашите църкви да се осъществява в пълна свобода и доверие. Тогава, ние ще признаем, че различията, произтичащи от различни начини, по които църквите реагират на морални проблеми, не са непременно непреодолими, тъй като църквите свидетелстват за Евангелието в различен контекст. Трябва също така да признаем диалога като етос, чрез който църквите могат да бъдат подготвени да сравняват и честно да се изправят срещу своите различия, като ги разглеждат в светлината на доктрината, поклонението, Светото Писание, но също и пастирската грижа. Затова нека вървим с надежда по пътя към нашето възстановено единство.

Благодаря ви за любезното внимание.

Тук може да проследите всички новини, свързани с официалното посещение на Вселенския Патриарх в САЩ (23 октомври – 3 ноември 2021).

Oct 26: Ecumenical Reception by the National Council of Churches

Източник: goarch.org

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal