Вселенският Патриарх: Който не успее да разбере истината за бедността по дух, не може да чуе вика на бедните | VIDEO

Изказването на Негово Всесветейшество е по време на срещата „Наука и етика на щастието – социално приятелство и край на бедността“.

In other languages: EN


Бъдещите поколения никога няма да ни простят, ако пропуснем възможността да защитим общия ни дом. Наследили сме градина: не трябва да оставяме пустиня на децата си”. Това се чете в апела, подписан днес във Ватикана от около 40 религиозни водачи, представляващи основните религии на света, по време на срещата под надслов „Вяра и наука към COP26, организирана от посолствата на Великобритания и Италия в Светия престол.

Във величествена стая в сърцето на Апостолическия дворец на Ватикана и заобиколен от зеленина, тематично за случая, лидерите на световните религиозни деноминации и традици подписаха общ апел, адресиран до онези, които ще преговарят за бъдещето на околната среда в предстояща среща на върха на Организация на обединените нации в Глазгоу COP26.

Вселенският Патриарх Вартоломей е пионер като религиозен лидер по отношение на опазването на климата и най-активен и ангажиран от всички световни религиозни лидери. Патриарх Вартоломей нарече общия апел (призив), подписан от религиозните водачи като „мощен символичен жест, именно защото е едновременно резултат от диалога и призив за продължаване на този диалог”.

Този изключително необходим диалог“, каза той, „е за всички хора с добра воля – религиозни или не, които споделят една обща мечта в името на нашата планета и нейния народ, както и на бъдещите поколения, които заслужават да наследят един по-добър , по-чист свят“.

Всични ние се нуждаем от този диалог, за да поддържаме околната среда, за да съжителстваме помежду си като човешки същества и като част от Божието свещено човешко творение, а ние имаме нужда от него, за можем просто да дишаме и да се обичаме“, заяви Негово Всесветейшество Патриарх Вартоломей на срещата „Вяра и наука – към COP260“, която се проведе във Ватикана с подписването на общ апел към политическите лидери, които ще участват на форума за климата в Глазгоу.

В следобедните часове на 4 октомври 2021, Негово Всесветейшество говори на срещата „Наука и етика за щастлив проект” във връзка с бедността по света. Срещата се проведе в Папската академия на науките под научното ръководство на професор Джефри Сакс. На тази среща Вселенският Патриарх Вартоломей произнесе поздравително слово към участниците.

Поздравително слово на Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей на срещата „Наука и етика на щастието – социално приятелство и край на бедността“

(Ватикана, 4 октомври 2021)

Ваше Преосвещенство монсеньор Сорондо,

Възлюбени професор Сакс,

Уважаеми участници,

Наистина за мен е чест да бъда помолен да присъствам на част от вашата благоприятна среща за бедността, която е част от „Проекта – наука и етика за щастие“ в Папската академия на социалните науки в партньорство с видни институции и фондации. Вашата работа тук е жизненоважна, тъй като дава основата на теологията и теорията за изцелението на разделенията между човечеството и раните на нашата планета.

В нашата Патриаршеска Енциклика за Рождество Христово 2012 г. ние обявихме 2013 г. за „Година на глобалната солидарност“, с цел да повишим чувствителността на сърцата и умовете по въпроса за острата тогава финансова криза и най-вече към „огромния и обширен проблем на бедността и необходимостта от предприемане на необходимите мерки, за да се утешат гладните и нещастните“. Ние също отправихме призив към всеки християнин и всеки човек с добра воля да засилим усилията си „като индивиди и народи, за намаляване на нечовешките последици, породени от огромното неравенство, както и за признаване от всички хора на правата на най-слабите сред нас, за да може всеки да се наслаждава на основните блага, необходими за човешкия живот“.

Хората в бедност не са просто казус, който трябва да бъде решен, а конкретни човешки личности, в които присъства Иисус Христос и с които Той се идентифицира, очаквайки нашата подкрепа и солидарност. Това послание е в основата на документа „Мисията на Църквата в днешния свят“, приет от Светия и Велик събор на Православната Църква (Крит, 2016 г.): „Усилията на Православната Църква да се справи с бедността и социалната несправедливост са израз на нейната вяра и служба на Господа, Който се идентифицира с всеки човек и най-вече с нуждаещите се: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мт. 25:40)“.

Преди малко повече от година Светият и Свещен Синод на Вселенската Патриаршия официално одобри работата на богословската комисия, натоварена с „подготовката на официален документ за социалната доктрина на Православната Църква, тъй като това е отразено и изразено в традицията през вековете и от Вселенската Патриаршия в съвременната практика, особено в наскоро приетите документи и решения на Светия и Велик събор“. Заглавието на този документ е с наименование: „За живота на света – към един социален етос на Православната Църква“. В този документ се подчертава, че „не е възможно за Църквата наистина да следва Христос или да Го представи на света, ако не успее да постави тази абсолютна грижа за бедните и хората в неравностойно положение в самия център на своят морален, религиозен и духовен живот (§33)… Преди всичко Църквата може да бъде не по-малко загрижена за тежкото положение на бедните и беззащитните, колкото беше Самият Христос, и не по-малко готова да говори вместо тях, когато гласовете им не се чуват (§34)”.

В Новия Завет откриваме два прекрасни текста, които разкриват по-дълбокия смисъл на заповедта за любовта и пълнотата на истината за социалната мисия на Църквата в света (притчата за добрия самарянин, Лк. 10:25-37; и разказа за Страшния съд, Мт. 25:31-46). Въз основа на тези два библейски пасажа ние изразяваме твърдото убеждение, че християнската любов не се отнася само до косвена подкрепа за бедните, безразлични към корените на техните страдания, а като се вземе предвид фактът, че днес сме способни на влияем върху историята и да променяме нашата съдба. Заповедта на любовта ни призовава всички да се борим с всички сили, за да превърнем тази промяна в реалност. Както е правилно написано, всеки, който спазва заповедта на любовта, не показва просто подкрепа на ближния, но надхвърля това, като се бори срещу причините за тази несправедливост и се бори за създаването на общество, в което човешкото достойнство и свобода се зачитат и защитават като основни свещени ценности.

Поради това, ние сме дълбоко развълнувани, че сте избрали за фокус на вашата дискусия Господното блаженство в Проповедта на планината от Евангелието по Матей: „Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно”. В своя евангелски разказ, Матей представя алтернативен начин на живот. И това, което той ни казва е, че красотата, справедливостта и мирът, за които Бог е създал и е предвидил света, трябва да станат част от нашия собствен живот. Божието Царство е обръщане на нагласите, пренареждане на ценностите, промяна на поведението. Божието Царство означава да ставаш все повече и повече човек, който участва в Божията справедливост и мир.

За да направим това, Свети Матей ни казва, че трябва да станем бедни духом. Разбира се, Евангелието според Матей с тази фраза няма намерение да идеализира бедността. Бедността сама по себе си не е нещо добро – тя е не е добродетел. Бедността всъщност е ясен индикатор, че Божието Царство все още не е дошло. В съответствие с библейската херменевтична традиция, беден е духът на този, който свободно предава целия си живот и съдба в ръцете на Бог, този, който изцяло зависи от Божията благодат. Беден по дух е определението за вярващите par excellence. Вярващият е този, който изпълнява заповедите на Христос, особено великата заповед на любовта, която обхваща всички останали заповеди. Подобно изпълнение показва присъствието на Христос в живота на вярващите. В същия дух на заповедта на любовта, Христос казва на богатия човек, който го попита как може да наследи вечния живот: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси“ (Мт. 19:21). Реакцията на богаташа, чувайки отговора на Христос „отиде си натъжен, защото имаше много имот“ (Мт. 19:22). Всичко това означава, че всъщност му липсва тази благословена бедност по дух, а именно комбинацията от вяра и любов в тяхното неразрушимо единство.

Скъпи приятели,

Това е ясното послание на Евангелието. Това е ясното призвание на Църквата. Който не успее да разбере истината за бедността по дух, не може да чуе вика на бедните. Станахме свидетели на реалността на тази бедност по дух през последните осемнадесет месеца със световното разпространение на коронавируса, като толкова желания дух на солидарност, който е необходим не само като подходящ отговор на продължаващата здравна криза, но и на всички други предизвикателства, с които човечеството може да се сблъска в бъдеще.

Благодаря ви за това, което правите за тази цел. И ви благодаря за вниманието.

Тук може да прочетете всичко за посещението на Вселенския Патриарх в Рим.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal