Безценен дар на Папа Франциск за деца от сиропиталище в Конго

Във Foyer Nazareth, в покрайнините на столицата Бразавил, пристигна силно желания дар на папа Фрациск: лекарства за лечението сърповидно-клетъчни нарушения. Дарението пристигна благодарение на Папската служба за милостиня и Апостолическата нунциатура. „Този жест показва, че заглавието на последната ви енциклика е една работна програма“, казва в благодарствено писмо, подписано и от децата на сиропиталището, сестра Елис Вуакуаниту.


Андреа, Ада, Лейди, Одилия, Имакулея, Джойс, Ванесия, Мелина, Сен Ед, Антони Мерсия, Джесика, Франк, Даниел Бени, Глоар, Анаел … Така, понякога с несигурен почерк, друг път с име и фамилия, са се подписали 22-те деца, гости на сиропиталището Foyer Nazareth в конгоанската столица Бразавил в писмо, отправено до папа Франциск. Писмото, датиращо от 3 октомври е написано на ръка, със синя химикалка, на три листа с квадратчета – същите, използвани в училище – в което казват „Merci, Merci, Merci beaucoup“ („Благодаря, благодаря, много благодаря“) на папата за получения важен подарък: лекарства за сърповидно-клетъчни нарушения, трудни за намиране в тези недостъпни места, където почти няма вода и храна, камо ли лекарства за генетично заболяване на кръвта, които дори и да се намерят, са с прекомерно високи цени.

Молба за помощ към папата

Сред умората от живота и ограничените ресурси, без да се предават на отчаянието, малките от Foyer Nazareth взимат в ръка химикал и хартия и молят папата за помощ. Отговорът на папата не се бави и така, чрез кардинал Конрад Краевски, ръководител на Папската служба за милостиня и апостолическата нунциатура изпраща първите колети с лекарства, доставени в началото на октомври, с червения надпис „Подарък от Светия Отец“, до директорката на сиропиталището, сестра Елис Вуакуаниту, конгоанка от Пуант-Ноар.

Едно „голямо благодаря“

Именно тя е „ръката“, написала писмото до „Saint Père Pape François“: „Свети отче – се чете в него – вашите мисли за нас, изпращайки здравни продукти на две сестри от нашето сиропиталище Одилия и Елиза, ни кара да зърнем, че думите от Свещеното Писание са живот. Да, нашата уста заеква, но сърцата ни не могат да мълчат, възхвалявайки Господа … Свети отче, с тези лекарства ние вярваме и потвърждаваме, че Господ ни посети чрез Вас, наместника на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Ние от своя страна Го благославяме и молим Неговата благодат и сила върху Вас”. Сестра Елис и децата на Бразавил изразяват своето „голямо благодаря“ на Бог, на папата и нунциатурата за „неограниченото внимание“ към тях. „Чрез този жест ние осъзнаваме, че заглавието на последната Ви Енциклика (Fratelli tutti изд.) не е напразно, а е програма за работата и мисията, която приехте в името на Христос от Църквата. Да, ние потвърждаваме, че всички сме братя”.

Братството във Foyer Nazareth

И това братство си изживява всеки ден сред стените на Foyer Nazareth, където децата без дом и с несигурно бъдеще получават не само храна, покрив и легло, на което да спят, но и цялостно образование, вдъхновено от християнските ценности. „Особено тези на всеобщата любов и братство“, обяснява сестра Елис пред Vatican News, която не крие трудностите за изхранването и грижите за повече от двадесет деца на различна възраст, идващи от различни житейски ситуации, всеки ден: „Сираци, изоставени или с родители с психични разстройства“. Някои от тях, както беше споменато, са засегнати от болест, форма на анемия, лечима с лекарства, но която в най-сериозните случаи изисква трансплантация на стволови клетки или костен мозък. Трудни грижи в страна, където,  – обяснява монахинята – лекарствата обикновено се внасят и високата цена ги прави недостъпни. В момента сестра Елис получава помощ от религиозното си семейство и си сътрудничи с италианска асоциация, която я подкрепя в работата по обучението и медицинските грижи за малките гости.

Едно семейство

Със сестра Елис сътрудничат няколко доброволци, сред които Имакуле, момиче, което в миналото се е ползвало от услугите на дома и, което от няколко години е избрало да работи като помощник в сиропиталището в знак на благодарност. „Лично това е красив опит – казва тя – помага да израстваме, да опознаваме себе си и другите по-добре и най -вече да бъдем и да се молим заедно. Тук – продължава младата жена – дори и да нямаме кръвни връзки, чувствам сякаш другият е моят баща, моята майка или сестра“. Защото Foyer Nazareth е това, което винаги е искало да бъде: „дом“ и „семейство“ за тези, които живеят и работят там, точно като Семейството от Назарет, от което е получило името си.

Източник: vaticannews.va

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal