Папа Франциск за Кота нула и 11 септември 2001: Плачем от болката, причинена от чувството на безпомощност пред несправедливостта, братоубийството и невъзможността да разрешим различията си чрез диалог. Нека се отдадем на каузата на мира

Изминаха двадесет години от ужасния терористичен акт в САЩ. Ние проследяваме чрез думите Две десетилетия, в които, пред неизличимия спомен за случилото се, призивите за диалог и помирение, отправени от св. Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франциск, се умножиха.


Малко дати в историята имат такъв отзвук. Да кажеш 11 септември означава да припомниш на гражданите от всяка нация за терористичната атака, която пренаписа за няколко часа историята на 21 -ви век. Изминаха 20 години от този изключителен ден, за който допринесоха и медиите, давайки възможност на всеки континент да проследи на живо различните фази на атаката, която завърши с рухването на кулите близнаци. Жертвите са 2996, включително 19 -те похитители на четирите самоубийствени атаки, извършени и чрез други самолети. Точно в седмицата на двадесетата годишнина бяха идентифицирани още 3 жертви. Процесът на разпознаване, който никога не е спирал през тези две десетилетия, бе определен от ръководителя на юридическия офис на Ню Йорк Барбара Сампсън като „свещен дълг“.

Покрусата на папата „отвъд болката“

Също и във Ватикана събитията на 11 септември 2001 г. бяха проследени на живо. На този ден, папа Йоан Павел II се намира в Кастел Гандолфо. Тогавашният ватикански говорител  Хоакин Наваро-Валс, останал на този пост повече от двадесет години, му съобщава драматичната новина и разказва за ужасните картини, които Си Ен Ен излъчва на живо. В интервю на Андреа Торниели по повод десетата годишнина от нападението, Наваро Валс споделя: „Папата бе дълбоко разтърсен и натъжен. Спомням, че той се чудеше как е могло да се случи такава ужасна атака. Покрусата му пред тези картини надхвърли болката. Той остана за кратко време пред телевизора, а след това се оттегли в параклиса, където остана дълго да се моли. Искаше му се да се свърже с Джордж Буш, да му изкаже своята близост, болкатата и молитвата. Но не беше възможно да се свърже с президента, който от съображения за безопасност летеше на Air Force One. Тогава папата реши незабавно да изпрати телеграма. На следващата сутрин той отслужи литургия за жертвите на нападението, молейки се на Бог за вечен покой на многобройните жертви, смелост и утеха за техните семейства“.

Аудиенцията на 12 септември

За тази литургия за жертвите на нападението Йоан Павел II говори по време на генералната аудиенция в сряда, 12 септември 2001 г. Няколко часа по –рано, папата определи случилото се като „тъмен ден в историята на човечеството, ужасно оскърбление на достойнство на човечеството. За „безпрецедентна жестокост“, той изрази духовна си близост със семействата на загиналите и ранените, като повтори, че дори когато изглежда, че „силата на тъмнината надделява, вярващият знае, че злото и смъртта нямат последната дума“:

„Как може да съществува такава дива бруталност? Сърцето на човека е бездна от която понякога се появяват замисли на безпрецедентна свирепост, способни в един миг да разстроят спокойния и трудолюбив живот на един народ. Но вярата ни помага в тези моменти, когато всеки коментар изглежда неадекватен. Единствено Христовото слово може да даде отговор на въпросите, които вълнуват душата ни. Дори да изглежда, че силата на тъмнината надделява, вярващият знае, че злото и смъртта нямат последната дума. Тук почива християнската надежда; тук, в този момент, тя подхранва нашето молитвено доверие. В този момент на мъка и ужас, в който смелостта на толкова много мъже и жени с добра воля е подложена на сериозно изпитание, съердочно и с обич се обръщам към любимия народ на Съединените щати. По специален начин прегръщам семействата на загиналите и ранените и ги уверявам в духовната си близост“.

Религиите за свят без насилие

Единадесет дни по -късно, по време на апостолическото пътуване до Армения и Казахстан, в края на молитвата Ангел Господен, произнесена в Астана, Йоан Павел II отправя сърдечен призив за мир в света:

От този град в Казахстан, страна, която е пример за хармония между мъже и жени от различен произход и религиозни изповедания, искам да отправя искрен призив към всички, християни и принадлежащи към други религии, да работят заедно за изграждането на свят без насилие, свят, който обича живота и напредва в справедливост и солидарност. Не можем да допуснем случилото се да задълбочи разделението. Религията никога не може да бъде източник на конфликт. От това място приканвам както християни, така и мюсюлмани да издигнат огромна молитва към единия и всемогъщия Бог, на когото всички сме деца, за да може великият дар на мира да царува в света. Нека всички народи, подкрепени от божествената мъдрост, да работят навсякъде за изграждането на цивилизация на любовта, в която няма място за омраза, дискриминация и насилие. С цялото си сърце се моля на Бог да запази мира в света. Амин“.

Йоан Павел II има намерение да свика през януари 2002 г. нова среща на религиите за мир в Асизи, след историческата първа среща през 1986 г. В поздравителното си послание към представителите на различните религии по света пише:

В моменти на дълбока загриженост за съдбата на света, по-ярко се долавя личния дълг за защита и насърчаване на фундаменталното благо на мира.

Първата годишнина

На общата аудиенция в сряда, 11 септември 2002 г., Йоан Павел II припомня какво се е случило дванадесет месеца по -рано. Той „препоръча на Бог“ жертвите на нападението и отново заяви, че „всеки човек има право на зачитане на своя живот и достойнство“, неприкосновени блага пред Бог, утвърдени от международното право и прокламирани от човешката съвест и изискващи гражданско съжителство. В тази „много тъжна годишнина“, папата издигна молитва към Бог „любовта да измести омразата и с ангажимента на всички хора с добра воля, хармонията и солидарността да се установят във всяко кътче на Земята“. Още на 1 януари същата година, в посланието си за Световния ден на мира, Йоан Павел II припомни случилото се няколко месеца по -рано и постави акцент върху справедливостта и прошката:

Случилото се наскоро […] ме стимулира да подновя дълбокия размисъл, в сърцето ми, за исторически събития, които са белязали живота ми, особено в годините на младостта ми. Огромните страдания на народи и хора, включително немалко мои приятели и познати, причинени от нацисткия и комунистическия тоталитаризъм, винаги са предизвиквали душата ми и са стимулирали молитвата ми. Много пъти съм разсъждавал върху въпроса: какъв е пътят, който води до пълното възстановяване на моралния и социалния ред, така варварски нарушен? Убеждението, до което стигнах, разсъждавайки и позовавайки се на библейското Откровение, е, че нарушеният ред не може да бъде възстановен напълно, ако справедливостта и прошката не са обединени. Стълбовете на истинския мир са справедливостта и тази особена форма на любов, която е прошката.)

Първата страница на Осерваторе Романо от 12 септември 2001

Божието милосърдие

На молитвата „Ангел Господен“ на 16 септември 2007 г., няколко дни след шестата годишнина от нападението, от резиденцията в Кастел Гандолфо Бенедикт XVI припомни този 11 септември, позовавайки се на думите на своя предшественик:

След трагичните събития от 11 септември 2001 г., които помрачиха зората на третото хилядолетие, Йоан Павел II призова християните и хората с добра воля да повярват, че Божието милосърдие е по -силно от всяко зло и че само в Христовия кръст се намира спасението на света. Нека Дева Мария, Майка на милосърдието, която вчера съзерцавахме Скръбна в подножието на Кръста, да получи за нас дара винаги да се уповаваеме на Божията любов и да ни помогне да бъдем милостиви като нашия Отец, който е на небесата.

Историческо посещение на Кота Нула

Седем години и половина след този ден, Бенедикт XVI посети Кота Нула в Ню Йорк: това е 20 април 2008 г. Папата избра мълчанието за това историческо посещение, като реши да не произнася слово. Вглъбен в дълбока молитва, на колене, в центъра на огромната кухина, където преди се намираха двете кули близнаци. На това място, станало  „сцена на невероятно насилие и болка“, Бенедикт XVI помоли Господ „да донесе мир в този насилствен свят“ и да даде на семействата на жертвите „силата да продължат да живеят смело и с надежда“. Папата се помоли и за „загиналите, ранените и тези, които загубиха близките си в същия ден в Пентагона и в Шанксвил, Пенсилвания“.

„Утеши ни и подкрепи ни в надеждата и дари ни мъдростта и смелостта да работим неуморно за свят, в който автентичният мир и любов царуват сред народите и в сърцата на всички“.

Бенедикт XVI на Кота Нула, 20 април 2008

Франциск: силата на любовта и спомена

„Това място тук, на Кота Нула, където хиляди животи бяха отнети в безсмислен акт на унищожение, събужда у мен различни чувства и емоции. Тук болката е осезаема“. Така започва словото на папа Франциск на междурелигиозната среща на  мемориала Кота Нула, която се състоя на 25 септември 2015 г. по време на апостолическото му пътуване до Куба и Съединените американски щати.

Водата, която виждаме да тече към този празен център, ни напомня за всички онези животи, станали подвластни на онези, които вярват, че унищожението е единственият начин за разрешаване на конфликти. Това е тихият вик на онези, които са претърпели с плътта си логиката на насилието, омразата, отмъщението. Логика, която може да причини само болка, страдание, разрушение, сълзи. Течащата вода също е символ на нашите сълзи. Сълзи за разрушенията от вчера, които се присъединяват към многото разрушения днес. Това е място, където плачем, плачем от болката, причинена от чувство на безпомощност пред несправедливостта, пред братоубийството, пред невъзможността да разрешим различията си чрез диалог. На това място плачем за несправедливата и безвъзмездна загуба на невинни хора, за това, че не можем да намерим решения за общото благо.

Франциск припомни в словото си срещата, състояла се  няколко минути по -рано, с роднините на спасителите, които загинаха на 11 септември. „Успях да видя за пореден път как унищожението никога не е безлично, абстрактно или само на неща; но преди всичко, че то има лице и история, то е конкретно, има имена“. Болка, която „те оставя изумен и крещи към небето“. В лицата на семействата, обаче, Франциск вижда това, което нарече „другата страна на тази атака“, или „другата страна на болката: силата на любовта и паметта. Спомен, който не ни оставя безразлични“.

Бяла роза на Кота Нула на 25 септември 2015 г.

Присъединявайки се към водачите на другите религии, „които обогатяват живота на този град“, 14 години след нападението, папа Франциск подчерта, че „въпреки различията и несъответствията е възможно да се живее в един мирен свят“. Един призив да се каже „не“ на всеки опит за уеднаквяване, просейки от небето дара да положим усилия за мира:

Папа Франциск полага бяла роза на Кота Нула, 25 септември 2015

Пред всеки опит за уеднаквяване, възможно и необходимо е да се обединим, от различни езици, култури, религии, и да издигнем гласа на всичко, което иска да му се противопостави. Днес, заедно сме призовани да кажем: „не“ на всеки опит за постигане на уеднаквяване и „да“ на приети и съгласувани различия. За тази цел трябва да прогоним чувствата си на омраза, отмъщение, негодувание. И знаем, че това е възможно само като дар от небето. Тук, на това място на паметта, всеки по свой начин, но заедно. Нека останем в минута мълчание и молитва. Нека просим от небето дара да се отдадем на каузата на мира. Мир в нашите домове, в нашите семейства, в нашите училища, в нашите общности. Мир в онези места, където войната изглежда няма край. Мир за онези , които не познават нищо друго освен болка. Мир в този обширен свят, който Бог ни е дал като дом на всички и за всички. Само мир.

Източник: vaticannews.va

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal