Киевският Митрополит Епифаний почете паметта на жертвите от масовите убийства в Бабин Яр | VIDEO & СНИМКИ

In other languages: UAENEL


В 80-годишнината от масовите убийства на цивилни в Бабин Яр, на 29 септември 2021, Киевският Митрополит Епифаний посети Националния историко-мемориален резерват „Бабин Яр“, където се състояха мемориални събития в памет на жертвите на едно от най-големите избивания по време на Холокоста.

Близо 34 000 еврейски мъже, жени и деца са разстреляни в гористата клисура на 29 и 30 септември 1941. През следващите две години там биват избити общо около 150 хиляди души, основно евреи, но и украинци, руснаци, поляци и роми.

Паметта дойдоха да почетат освен членове на Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации, но и държавници, представители на обществеността и чуждестранни гости.

По време на събитието, Негово Блаженство Предстоятелят на ПЦУ се помоли за покой на душите на жертвите.

Източник: pomisna.info

Бабий Яр – конвейерът на смъртта край Киев

Автор: Дария Брянцева

За два дни – на 29 и 30 септември 1941 година – в покрайнините на Киев са разстреляни 33 771 души. Сред тях е имало евреи, роми, съветски военнопленници, партизани. Но броят на евреите е бил най-голям – над 30 000 души. Разстрелите в Бабий Яр са една от най-масовите екзекуции на хора през Втората световна война.

До войната в Киев са живеели около 50 000 евреи. След началото на военните действия много от тях бягат на изток – към вътрешността на СССР, други заминават на фронта, а най-голямата част от тях, която остава в града, по-късно е унищожена.

Ловът на евреи започва веднага след като нацистите превземат Киев – залавят ги по улиците и в къщите и ги избиват на място. През септември 1941 из целия град били разлепени обяви, че на 29 септември всички евреи са задължени да се явят на определено място, като носят със себе си документи, ценности и топли дрехи. Всяко неподчинение щяло да се наказва с незабавен разстрел.

Изстрел в тила

Бабий Яр е бил избран от нацисткото командваме поради наличието на естествени ровове и падини в местността. Това е облекчило задачата на палачите, които не е трябвало да копаят дълбоки гробове за хилядите трупове. Освен това местността е била достатъчно отдалечена от центъра на града, така че престъплението да остане скрито от очите на хората.

Извършеното в Бабий Яр не може да се нарече просто разстрел. Това са били убийства на конвейер. В течение на много часове екзекуциите са били извършвани чрез изстрел в тила. Само в първия ден са били убити над 20 000 души. Една група от нацисти са отговаряли за разстрелите, друга – за прибирането на труповете, трета – за сортирането на ценните вещи, а четвърта е охранявала онези хора, които чакали да им дойде ред за екзекуция.

Американският историк Тимъти Снайдър отбелязва специално факта, че в разстрелите са участвали не само представители на нацистките служби за безопасност SD и на SS, но и редови германски полицаи, както и офицери и войници от Вермахта.

Германският историк Йорг Баберовски обръща внимание и на това, че някои местни колаборационисти са оказвали активно съдействие на нацистите: „Украинските националисти трябваше отдавна да са се замислили над това каква роля в тази ужасяваща трагедия са играли самите украинци. Докато те не сторят това, не може да става дума за никакво осмисляне на миналото“, казва историкът.

Без съжаление и чувство за вина

Някои от участниците в разстрелите край Бабий Яр са били разследвани по време на отделен съдебен процес в рамките на Нюрнбергските процеси срещу военнопрестъпниците. Някои от обвиняемите получават и присъди. Обвиняемият в Нюрнберг Курт Вернер, например, разказва за разстрелите през 1941 година пред съда, но без капка жал или срам набляга на това „колко нерви е струвало“ на германските офицери да изпълняват тази „мръсна работа“.

Историкът Волфганг Бенц казва по този повод: „Именно за да се пощадят нервите на палачите, нацистите по-късно започват да търсят по-прости и по-ефективни методи за масово унищожение, затова в Аушвиц започват да експериментират и с газови камери“.

Тимъти Снайдър на свой ред отбелязва, че Бабий Яр се е превърнал в своеобразна демонстрация на онова, на което е бил способен Третият райх – да унищожи почти без остатък цялото еврейско население на един голям европейски град и то само за два дни.

„Масовите убийства на евреи започват не от газовите камери на Аушвиц. Още докато се е провеждала конференцията във Ванзее, на която е обсъждано „окончателното решаване на еврейския въпрос“, са били разстреляни най-малко половин милион евреи“, казва германският историк Бенц.

Разстрелите не спират чак до освобождението на Киев

А в Бабий Яр разстрелите продължават и след 30 септември. Сред жертвите тогава се оказват синти и роми, пациенти от психиатрии, комунисти, съветски военнопленници. Разстрелите вече не са били толкова масови, но са се извършвали постоянно чак до освобождението на Киев от Червената армия.

След Бабий Яр също са били извършвани масови убийства на евреи – например в Одеса, Рига и на други места, но на фона на ужасите в концентрационните лагери, тези трагедии остават до голяма степен неизвестни.

Източник: dw.com

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal