Вселенският Патриарх Вартоломей към клира на Болоня: Не на етно-националистическите гета. Диалогът не отслабва

In other languages: IT – EL


След края на своето официално посещение в Будапеща от 10 до 12 септември 2021, Вселенският Патриарх директно замина за Болоня, Италия.

От 13 септември 2021, Негово Божествено Всесветейшество се намира в Болоня, Италия на официално посещение по покана на Кардинал Матео Мария Дзупи.

Той отправи своя поздрав към клира на Болоня от красивата Басилика в град на Сан Доменико (Свети Доминик).

Поздравителен адрес
на
Негово Всесветейшество
Вартоломей
Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и
Вселенски Патриарх
към клира на Епархия Болоня

Болоня, 13 септември 2021

Ваше Високопреосвещенство Кардинал Матео Мария Дзупи,

Високопреосвещенства, Преосвещенства,

Високопреподобия,

Братя и сестри в Господа,

Отговаряйки с ентусиазъм на поканата на нашия обичан брат, Кардинал Матео Мария Дзупи, ние отново се срещаме и поздравяваме клира на тази архиепископия по случай тридневните срещи с нейния клир – дни, посветени в дух на истинско общение, за да очертаем оперативните насоки за новата пастирска година.

Ние всъщност сме в Болоня, за да участваме в „G20 на религиите“ и затова приветствахме този момент като събитие, по воля Божия да укрепи връзките между нашите Църкви и най-вече да се опознаем и обичаме, съгласно учението на нашия единствен Господ.

Три факта съпътстват тези дни на престой във вашия любим и уважаван град и които също характеризират нашата среща.

Първо е фактът, че се намираме в тази великолепна патриаршеска Базилика Сан Доменико, в памет на 800 г. от преминаването му в небесата и където се съхраняват неговите свети мощи. Свети Доминик е роден (8 август 1170 г. – 6 август 1221) и извършва своята дейност във времето след болезненото разделяне между Изтока и Запада, но в среда, която все още не e възприела напълно последиците от разделението и която все още вярва, че е възможна повторна среща между нашите християнски традиции. Доминик всъщност, макар и син на Западната Църква, се вдъхновява от визията за католичността и единството на Църквата, за която е характерно отношението му към апостолската дейност, съсредоточена върху публични дебати, лични беседи, преговори, проповядване, дела за убеждаване, молитва и покаяние, във взаимоотношенията със света на неговото време.

Вселенската Патриаршия в първите дни на този месец проведе Синаксис на своите епископи в Константинопол, точно за анализ и общностна дискусия за новата евангелизация през XXI век, но и за проверка на пастирските последици във време на пандемия, с цел да предложим словото на Спасението на всеки мъж и жена от нашата епоха, с език, разбираем за всички и в същото време вкоренен в живата традиция на Църквата. Както по времето на Свети Доминик е имало нужда от разработване на нови методи на проповядване, така и днес нашите Църкви трябва да се изправят една срещу друга на местно, митрополитско и вселенско (икуменическо) ниво по големите теми и големите провокации, които съвременният свят представя пред евангелското послание, и да намерят в живота на Църквата отговорите за живо и плодотворно пастирско действие, верни на Евангелието и на двухилядолетното учение на самата Църква.

Вторият елемент на срещата е участието ни в „G20 за религиите“, като част от световна среща на религиите, за да се изправим пред големите предизвикателства на човечеството. Ако днес християнските църкви са се затворили в себе си, може би са приели само някаква форма на междухристиянски отношения, но не и на истински икуменизъм, който чрез упоритата работа на богословския диалог, със сигурност не винаги лесен, имаше за своя цел подчинение на Словото Господне в жадуваното единство, то това би направило лоша услуга не само на човечеството, но и на самото християнство. Затварянето в себе си, в собствената си сфера на влияние или по-лошо в някое етно-националистическо гето, това би означавало да се предаде животворящото действие на Светия Дух; диалогът не отслабва сигурността на нечия вяра, патристична традиция и евангелско учение, напротив, срещата с други религии, в дух на сътрудничество за спасението на човечеството от многото и твърде много конфликти, които го засягат, се превръща в инструмент за евангелизация в най-дълбокия терминологичен смисъл. Има твърде много места, където няма истинска религиозна свобода и често в конфликтите, които възникват, религията не е замесена, но тя става първата жертва. Смелостта да срещнеш „отвъд себе си и но“, предлага възможност за познание и уважение, които никога не се приемат за даденост, и ни дава възможности за споделени действия в лицето на големите глобални извънредно ситуации, от пандемията, която направи по-уязвими и смирени до конфликти, бедност, преливане на цели популации, миграция, хедонизъм и неуважителна икономичност на човека, за опазване на творението, творение – което е Божи дар за всяко създание на този свят, а не само собственост и експлоатация на малцина.

Този точка, която ни предизвиква днес и особено по това време на годината, посветена на молитва за опазване на околната среда, е именно третият елемент от днешната ни среща.

В нашата Енциклика за 1 септември 2021 искахме да подчертаем, че по време на пандемията „ограничителните мерки на движението и налагането граници на индустриалното производство доведоха до понижаване на замърсяванията и излъчването на газове, е още един показателен пример за взаимовръзката на всичко в света и за взаимодействието на всички страни от живота една с друга.” Ние не сме сами, не живеем само за себе си, но сме човешка общност, която трябва да знае как да живее с всички свои специфики, знак за богатство и Божия дарба като трябва да знаем как да живеем заедно с уважение и защита на Божието Творение от неговия първи враг – самият човек, който е забравил че е създаден по Божия образ и подобие, Икона на Христос. Като християни имаме голяма отговорност пред Бога и цялото човечество, ако предадем Бога, който със своя дъх ни даде живот в изобилие и даде живот на всичко и всички. Когато служим Литургията, когато хлябът и виното се претворяват (пресъществяват –Бел. прев.) в Неговото Тяло и Неговата Кръв, в тях сме предложили цялото човечество, цялото творение, целия космос. Но ако забравим човечеството с неговите страдания, ако обидим „много красивото“ Творение с действията си, ако нашето космическо измерение се превърне в егоистично измерение, значи сме предали Христос. Нашето екологично измерение не е мода на времето или една от многото науки за човешкото познание, но е духовно действие, което изисква проницателност, самоконтрол, способност за саможертва.

В този дух, искахме тази година да отправим съвместно Послание за защита на творението, заедно с нашите братя, Папа Франциск и Архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби, да призовем християните и нехристияните да разберат важността на устойчивостта, да се обърнат към проблема с бедността, който също произтича от климатичните сътресения и въздействието му върху твърде много от нашите братя, навсякъде по света. Сигурни сме, че ще имаме сътрудничество на всички нива за решаването на тези проблеми като един императив, а също така сме сигурни, че най-голямото ни оръжие е молитвата.

Приятели и възлюбени в Господа братя,

приключваме този момент на молитва и този кратко размишление с вас, с думите на съвместното послание: „Грижата за Божието творение е духовна заповед, която изисква ангажиран отговор. Това е един критичен момент. От това зависи бъдещето на нашите деца и бъдещето на нашия общ дом”.

Господ да благослови всички нас.

Intervento Del Patriarca Bartolomeo by Doxologia INFONEWS on Scribd

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal