Свети Серафим Саровски: Как се запазва душевният мир


Автор: Свети Серафим Саровски

С всички средства трябва да се стараем да запазим душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите; за това е необходимо всячески да се стараем да сдържаме гнева и посредством вниманието на ума и сърцето да се пазим от непристойни вътрешни движения. Затова оскърбленията от другите трябва да понасяме спокойно и да се приучим към такова разположение, все едно че оскърбленията не се отнасят за нас. Едно такова упражнение може да внесе в човешкото сърце тишина и то да стане обител на Самия Бог.

Пример на такова незлобие виждаме в житието на светител Григорий Неокесарийски Чудотворец, от когото някаква блудница пред целия народ поискала да й заплати за уж извършения с нея плътски грях. А той, без ни най-малко да се разгневи, кротко казал на своя приятел: „Дай й по-скоро цената, която иска, за да не ни досажда повече”. Жената веднага щом приела неправедната платка, била подложена на бесовско нападение. И бесът не престанал да я мъчи, докато светият не се помолил прилежно на Бога за нея и не прогонил беса. Това било началото на чудесата на младия Григорий.

Ако пък не е възможно да не изпаднеш в смущение, то поне трябва да се стараеш да удържиш езика си, както е казано в Псалтира: „Смутих се и не говорих” (Пс. 76:5 – слав.). В такъв случай можеш да вземеш пример от св. Спиридон Тримитунтски и преп. Ефрем Сирин. Първият понесъл оскърбление по следния начин: Когато по искане на царя той дошъл в двореца, на влизане един от слугите при царския палат, смятайки го за просяк, надсмивал му се и не искал да го пусне в палата, след което го ударил по бузата. Свети Спиридон, бидейки незлобив и спазвайки словото Господне, обърнал и другата си буза (виж Мат. 5:39). Преподобни Ефрем Сирин пък, когато се подвизавал в пустинята, бил лишен от храна от своя ученик, който неволно счупил по пътя съда с нея. Преподобният, като видял натъжения си ученик, казал му: „Не скърби, брате, щом храната не пожела да дойде при нас, тогава ние ще отидем при нея”, и тръгнал натам, после като седнал до строшения съд, започнал да събира храната от земята и да яде. Толкова незлобив бил той.

А как да побеждаваме гнева, можем да видим от житието на преп. Паисий Велики, който молил Господа Иисуса Христа, когато му се явил, да го освободи от гнева. Спасителят му казал: „Ако искаш да победиш гнева и яростта, то нищо не пожелавай, никого не ненавиждай, никого не унижавай”.

За да запазиш душевния мир, трябва да прогонваш от себе си унинието и да се стараеш да имаш радостен, а не печален дух по думите на Сираховия син: „Скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма” (Сир. 30:25).

Когато човек изпитва голям недостиг на потребните за тялото неща, тогава е трудно да се победи унинието. Но това, разбира се, се отнася до слабите духом.

За да бъде съхранен душевният мир, трябва също всячески да се избягва осъждането на другите. Мирът се запазва чрез неосъждане и мълчание. Когато човек пребивава в такова устроение на душата, тогава му се открива Господ. За да се избави човек от осъждане, трябва да се старае от никого да не приема лоши вести и слухове и за всичко да бъде като мъртъв.

За да запазиш душевния мир, трябва по-често да се взираш в себе си. Освен това трябва да внимаваш, щото телесните сетива, особено зрението, да служат на вътрешния човек и да не развличат душата с чувствени предмети, защото благодатни дарования получават само онези, които имат вътрешно делание и трезво надзирават своите души.

Източник: budiveren.com

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal