Превдокритикът на Московската Патриаршия Сергей Чапнин с позорно изказване по адрес на Вселенския Патриарх Вартоломей и Православната Църква на Украйна


Препубликуваме едно изключително позорно изказване, изпълнено с жлъч, омраза и очевидно непознаване на реалността в Православната Църква на Украйна към този момент, написано от смятащия себе си за „критик“ на Московската Патриаршия, Гундяев и Алфеев, и уж уволнен заради т.нар. си критика – Сергей Чапнин. Изказването е публикувано на стената му във Фейсбук. След неговото изказване, следва кратък коментар на Doxologia Infonews.

Автокефалията на Украинската Църква е безусловно най-значимото и ярко събитие в историята на Православната Църква през XXI век. Когато казваме „значимо и ярко“, ние най-често под това разбираме нещо очевидно позитивно. Днес обаче, почти три години след доставянето на Томоса от Константинопол в Киев, за това би трябвало да се говори като минимум внимателно.

И ето защо.

Историята с автокефалията показа невероятната слабост на цялата Православна Църква в съвременния свят, нейната неспособност да свидетелства за Христос, нейното огромно желание да говори за нация, за история, да търси врагове, да се самоутвърждава за сметка на другите и т.н.

Мнозина, в това число и аз, гледахме с определена надежда на процеса по връщането на голяма група, намираща се в разкол. Струваше ни се, че те ще се постараят да бъдат открити, ще се опитат да започнат движението си напред честно и смело… Уви, това не се случи.

Те си останаха същите, каквито бяха и преди това, само че почувстваха, че „тяхната истина“ сега не е „разколническа“, а съвсем истинска, осветена от авторитета на Константинополския Патриарх.

Естествено гърците разбираха, че поемат риск, като приемат разколници, но гърците са юнаци, те гледат в перспектива. Сегашният Патриарх Вартоломей ще бъде сменен скоро от следващия, сегашните епископи на ПЦУ ще ги сменят други. Като гледам, след петдесет-седемдесет години от ПЦУ може и нещо да се получи, а може това да стане не след петдесет, а след сто и петдесет години. Дай, Боже!

А засега е напълно естествено, че Православната Църква на Украйна има същите идеологически претенции, същото желание за търсене на врагове, същата богословска неразумност и пастирско безсилие, както и РПЦ.

РПЦ и ПЦУ са братя-близнаци. Уж са различни, но всъщност е трудно да ги различиш.

Да, в ПЦУ няма такава строга йерархия по вертикала, каквата конструира Патриарх Кирил и от която стене РПЦ. Да, ПЦУ е по-бедна, по-проста, и като цяло по-спокойна.

Ако обаче анализираме чисто църковните проблеми, те са учудващо еднакви. Липсата не само на решения, но и на визия изглежда еднакво безнадеждно и там и тук.

Показателно е, че Евстратий Зоря (Чернихивски и Нижински Архиепископ от Православната Църква на Украйна – Бел. прев.) в коментар към един от моите предишни постове, ме обвини в жлъчност и с презрение заяви, че такъв ме е направила „работата за Кирил Гундяев и Московската Патриаршия“. Един вид, не можеш да се отървеш от тази дреха. Много е удобно да се използва това обяснение, но то сякаш пречи да се води сериозен разговор.

Всъщност обаче това е признание, че на епископа на ПЦУ за нищо друго не му е интересно да говори. Той е потънал в църковната политика и е зает с тотално самооправдание. Възможно е за тези, които преди три години бяха в разкол, все още да продължава времето, в което се „наслаждават на каноничността“. Няма нужда да се бърза, продължавайте да се наслаждавате.

Много се надявам обаче, че трезвомислието по отношение на РПЦ, което ПЦУ с удоволствие демонстрира в последно време, ще се съчетае с трезвомислие по отношение на самата себе си. Да, това вече е много, много трудно. Това е болезнено. Насладата ще се изпари. Вярвам обаче, че точно в този момент ще можем да започнем разговор за Христос и Неговата Църква, за нашата обща вяра.

Истински критик на Московската Патриаршия, който живее в Руската Федерация – няма. Това е част от игричките на КГБ и ФСБ за заблуда на обществеността. Първо създават „критици“ на Московската Патриаршия от нейните среди, след това ги уволняват, с цел да консолидират около себе си истинските критици на Московската Патриаршия, които обаче се намират в по-долните слоеве на обществото. Впоследствие уволненият „критик“ трябва да манипулира и дирижира истинския критик, по начин, който службите заявят. Целта – да се изтръгне критицизма от тези хора. Пример за един такъв псевдокритик на Московската Патриаршия е Сергей Чапнин. Няма да се впускаме в подробен коментар на неговото абсолютно некомпетентно и изпълнено със завист изказване, но ще кажем две-три неща.

Първо, автокефалията на Православната Църква на Украйна е факт, който не зависи от Чапнин и неговите господари в Кремъл.

Второ, в момента в ПЦУ има огромен прогрес, който го забелязват хората, които се интересуват от ПЦУ. Именно това подчерта неколкократно и Вселенският Патриарх Вартоломей по време на посещението му в Киев. Това дали една поместна църква е канонична или неканонична, не го решава Кремъл или Чапнин, а го решават Свещените Канони и вековната Традиция на Църквата, чрез привилегиите и правата, които има Майката Църква и в частност Вселенският Патриарх.

Трето, Православната Църква на Украйна не е близнак на Московската Патриаршия. Близо три века тя е била роб на светските църковници от Москва. Изтръгната от своята майка – Вселенската Патриаршия.

Четвърто, аплодираме Чернихивския Архиепископ Евстратий (Зоря) за неговото изключително точно и навременно изказване за поведението на Сергей Чапнин.

Не напоследно място бихме казали, че именно в изказването относно това дали ще бъде сменен или не Вселенският Патриаррх, за пореден път си проличава московската злоба, империализъм и еклисиологична ерес, които явно са вкоренени в съзнанието и същността на Сергей Чапнин. Не след 150 години в ПЦУ ще има прогрес, г-н Чапнин. Вече има прогрес, който виждаме в последните три години. Православната Църква на Украйна е пример за всички автокефални църкви от бившия социалистически блок. Тя за много кратко време започна да се изчиства от национализма, от московските заблуди преподавани в богословските факултети и академии на ПЦУ, клириците на ПЦУ започнаха да четат автентичното богословие на Православната Църква, клириците на ПЦУ започнаха да носят богослужебни одежди, характерни за Православната Църква, а не за Московската Църква, и не на последно място – клириците на ПЦУ показват любов, каквато и Вселенският Патриарх им заяви, че трябва да имат, дори към московските безбожници и агресори. Дори ПЦУ протяга ръка към руското църковно присъствие в Украйна, ръководено от Митрополит Онуфрий, за да може РПЦвУ да се присъедини към автокефалната църква.

Дай Боже Патриарх Вартоломей да живее дълги години и дай Боже неговият наследник да продължи неговото филантропско, църковно и екологично дело.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal