Ексклузивно интервю на Вселенския Патриарх Вартоломей за телевизия MEGA | VIDEO

In other languages: EL – EN


Вселенският Патриарх Вартоломей даде ексклузивно интервю за националната частна гръцка телевизия ΜEGA. Интервюто беше взето от известния гръцки журналист г-н Андреас Робопулос.

Телевизионният канал MEGA излъчи днес, събота, 28 август 2021 г., в 10:00 ч. сутринта, ексклузивното интервю на Вселенския Патриарх Вартоломей.

По повод 60 години свещенство и 30 години от избирането му на Вселенския Престол, Вселенският Патриарх г-н г-н Вартоломей разговаря в рамките на 44 минути с журналиста Андреас Робопулос.

Интервюто се проведе в двора на бащиния дом на Вселенския Патриарх в село Агии Теодори (Свети Теодоровци) на о-в Имврос.

Патриархът говори за природните бедствия, изменението на климата, ваксинацията, гонението на гърците в Турция, изпълването на 30 години, откакто е избран за Патриарх.

Освен всичко друго, той изпрати послание за уважение към околната среда във връзка с изменението на климата, защото през последните месеци планетата изпрати много сигнали за тревога. Нашата природа си отмъщава. Природата протестира. „Всички наводнения и пожари са следствие от нашето егоистично отношение към природата“, заяви той.

Негово Всесветейшество, говори също и за детството си в Имврос и за гоненията (той избира конкретното използване на тази дума) срещу гърците. Поради което те бяха принудени да напуснат Имврос и Константинопол. Той говори и за бъдещето на Православието в САЩ.

Патриархът ни отведе до личния си музей, който се помещава в стария магазин за хранителни стоки на дядо му и се срещна със свои сънародници от Имврос в кафенето / бръснарницата, които баща му е поддържал в района. Там, пътувайки в миналото, той си спомняше характерни моменти от детството си и ги разказваше с носталгия.

Представяме ви цялото интервю на Вселенския Патриарх Вартоломей:

Ваше Всесветейшество, вашето посещение в Имврос е свързано със събитията за 60 години на свлавно свещенство, но и 30 години на светло патриаршество. И така, когато по време на това посещение се разхождате по уличките на Агии Теодори и признавам, че се затрудняваме всеки път да ви догонваме, когато вървите толкова бързо по тези пътеки, тук в Имврос, какво мислите след толкова много години? Какво според вас би могло да се направи по различен начин през тези 30 години на патриаршество? Какво според вас е това, което не е направено и трябва да се направи през това четвърто десетилетие, като например отварянето на Богословската Школа на Халки?

Като за начало, тези дни съм тук, не толкова за честването на 30 години на патриаршество, а за празника, скромно и смирено, по случай честването на 60 години на свещенство, т.е. от деня, в който бях ръкоположен за дякон, през август 1961, в Митрополитския Храм в Панагия, Имврос. Тъкмо бях завършил Богословската Школа на Халки, завърших през юни 1961 и на 13 август, след около 2 месеца, бях ръкоположен и получих името Вартоломей. Това беше моето дълбоко желание, което се засилваше всяка година. Започнах, като помагах на свещеника на нашето село, отец Астериос, в литургиите, тук, в Храма на Свети Георги, в различни параклиси, в многото параклиси, около нашето село. Станах все по-свързан с живота на Църквата и щом завърших Халки, реших да бъда ръкоположен. Никога не съжалявах за това си решение, въпреки че го взех едва на двадесет и една години. Тогава моят блаженопочивш предшественик, Патриарх Атинагор, ми даде стипендия и ме изпрати в Рим, за да специализирам каноническо право, църковно право, което по-късно трябваше да преподавам в Богословската Школа на Халки. В действителност, следвах 3 години в Рим, взех докторактура и се върнах. Но Богословската Школа, богословската ѝ катедра, тъкмо успях да направя и докторантура по православно канонично и църковно право в Солун, тя се затвори и остана само Лицея (гимназия) на Халки, която до днес се счита за действаща от турските власти. И бях назначен след завръщането си от следдипломното си обучение, асистент на директора, не по отношение на науката и преподаването, а по отношение на управлението на Лицея в Халки. И останах там в това си качество в продължение на 4 години, между 1968 и 1972. Когато Патриарх Атинагор почина, неговият наследник, Патриарх Димитрий беше избран за Митрополит на Имврос и Тенедос и веднага ме покани от Халки да отида във Фанар за да поема управлението на новосъздадения тогава специализиран Патриаршески кабинет (служба). Така и се случи. Разбира се, не можеше да се направи по друг начин, това беше едновременно заповед и голяма чест за мен и аз останах в този кабинет до Патриарх Димитрий. Ако позволявате да го кажа, аз бях дясната ръка на Патриарха, във всичките му дейности, във всичките му пътувания – и така, останах близо до Патриарх Димитрий. Бях въведен в тайната на Великата Христова Църква, с трудностите, с ежедневните преживявания, с предизвикателствата, със служението на нашата Вселенска Патриаршия. Сякаш Божия промисъл ме подготвяше да придобия този опит, защото наистина, когато Патриарх Димитрий се престави в Господа през 1991 г., честната йерархия на Престола ме удостои и избра за негово наследник.

Бях удостоен по много трогателен начин от Светия и Свещен Ендемичен Синод, който ме избра единодушно за Всесвещения Вселенски Престол. В същото време усещам как тежестта на патриаршеската отговорност притиска раменете ми. Разбира се, аз съм млад на тази възраст, но нямам точно опит, необходим за един толкова голям пост. Надявам се обаче в Божия промисл и в Божията благодат, в молитвите на всички наши благочестиви християни.

И така, за точно 30 години. През октомври ще бъдат изпълнени 30 години, откакто съм на кормилото на Църквата и правя всичко възможно, за да посрещна тази голяма чест, с която Бог ме удостои и в гласуването на братята Архиереи и за нуждите на Църквата и обществото днес. Задачата не е лесна, има много трудности, много предизвикателства, много неизказани въздишки. Хората виждат славата на патриаршеската служба, може би дори братята йерарси, които биха искали да ме наследят, виждат главно този аспект на нещата, славата, честта, да бъдеш Вселенски Патриарх не е малко нещо, но я има и другата страна. Другата страна на монетата са отговорностите, тревогите, стресът, как човек ще може да изпълни безбройните задължения на този най-голям за Православието пост.

И огромни отговорности.

Огромни.

Какво според вас остава за четвъртото десетилетие. Неща, които искате да промените, неща, които искате да се случат, които все още не са се случили?

Със сигурност, има много какво да се направи, нито аз, нито някой друг не можем да твърдим, че всичко е направено перфектно и това, което е трябвало да се направи, е направено през тези 30 години. Това би било богохулство някой да го каже и би било глупаво, преувеличено. Разбира се, Богословската Школа на Халки е един от приоритетите, които не се случиха като ние винаги се стремим те да станат. Това е връщането на присвоената собственост на гръцкото малцинство. В много случаи имаме съдебни дела, които са в ход в момента, Също и връщането на нашите храмове на общността в Галата, окупирани от изменника поп-Ефтим. Ние сме прибегнали до правосъдието, но за съжаление издаването на съответното съдено решение се забавя във Върховния съд в Анкара. Това стана, защото на първа инстанция загубихме и много други дела. Голям проблем за нас в Константинопол е свиването (намаляването) на гръцкото малцинство. Останахме малко, опитваме се със зъби и нокти да запазим това, което сме получили от предците си – запазването на общностната собственост (на гръцката собственост – Бел. прев.), използването на собствеността. За съжаление, правителството в Анкара не позволява да проведем избори за обновяване на ефориите и комитетите на нашите църкви и благотворителни институции. Тази несправедливост, произволност и ирационалност не е само към нас, но и към другите малцинства. Правителството не ни казва защо вече 8 години не ни позволяват да проведем избори. Но дори когато изборите са разрешение, членовете на гръцкото малцинство, които биха могли да поемат управлението на нашите храмове и институции, са малко. За съжаление, ние страдаме от всички последствия на гоненията, защо да не го кажа, от несправедливостите, по най-голяма милост, които бяха извършени в ущърб на гръцкото малцинство и доведоха до бягството, до заминаването на нашите сънародници в чужбина.

Някога бяха Септемврийски събития от 1955 г., бяха събитията от 1964 ​​г. – депортирането гръцките граждани, общите условия, които не вдъхват чувството за сигурност у членовете на малцинството. Особено при тези, които имат деца, момичета, и те напуснаха. Затова днес ние сме малко, които пазим Термопилите на нашия род и на Вселенската Патриаршия в Константинопол.

Музеят, Православието в САЩ и природните бедствия

Ваше Всесветейшество, тъй като времето изтича, искам да ви благодаря, че се съгласихте да ни разведете из музея, вашия личен музей, който е до магазина за хранителни стоки на дядо ви. И така, бих искал да отидем там, за да ни разходите из музея.

С удоволствие.

Андреас, хайде да разгледаме съседния музей, колкото и обикновен и елементарен да е той, а след това ще тръгнем към кафенето на моя баща, и там имам много спомени, през всичките ми детски години, когато нямахме училище, там ходих и помагах.

Да вървим, Ваше Всесветейшество.

Тези делви бяха в склада на къщата. В тях събирахме зехтина през годината, имахме много маслинови дървета. За съжаление, днес са експроприирани (отчуждени – Бе. прев.) от властите. В началото вкъщи имахме и от този зехтин. За семейството имаше значителен доход, с изключение на нуждите за домакинството продавахме зехтина и имахме допълнителен доход.

Елате… Всъщност отново бяхме добре приети. Елате да ви кажа няколко думи за този скромен музей. Това беше инициатива на приятели да направят този музей, да съберат и запазят някои фотомоменти от моето патриаршество и някои предмети от живота ни тук, в селото. Ще ви кажа, започвайки от тук, ако искате. Ето, това е годината, в която завърших основно училище. Започнах начално училище на 6-годишна възраст и за 5 години го завърших, така че тук съм на 11 години.

Тук в Агии Теодори, в училището, което сега е реновирано?

Да, да в Агии Теодори. Моите съученици, учителите ми. Ето ме в основното училище, в Панагия. Това е директорът Анастасиадис, който е още жив, той е на 90 години и нещо, енергичен е. Аз съм тук пред него. Моето ръкоположение, преди 60 години.

13 август…

13 август 1961 г. пред Митрополитския Храм.

С баща ми в кафенето. В деня, в който станах владика през 73-а. И това също. Първата ми служба като Патриарх, тук, в Имврос. Входът на къщата. Отидохме за първи път.

Кога беше тогава?

Тогава. Когато бях студент. Тук в началното училище, което беше изгорено и повредено.

С Папа Бенедикт, с Кофи Анан, г-жа Бакояни, с г-н Ердоган, с президента на Украйна, с Обама, с Барозо, с президента на Германия Рау, с президента на Австрия, блаженопочившия Клестил, с Ал Гор.

Ал Гор, който ви даде титлата Зелен Патриарх?

Псевдоним.

Псевдоним. Но, Ваше Всесветейшество, изобщо не е било случайно.

С Руския Патриарх, с Медведев, тогава президент на Руската Федерация, в Кремъл. Тогава даде обяд в моя чест. Патриарх Кирил, аз, преводачът и една секретарка. С г-жа Клинтън. Тук, ураганът Катрина, където стана катастрофата, Божия гняв.

А тук сте на една от избирателните конференции, мисля?

На Северния полюс, Гренландия. Отново с президента Ердоган, с Клинтън, Обама, Кастро…

На една междурелигиозна конференция. Екологични симпозиуми.

Тук, където ви прехвърлиха при американските президенти. През октомври ще посетите САЩ за откриването на Храма на Свети Николай Кота Нула.

На Свети Николай, на кота нула.

Какво послание, което ще искате да предадете там, за тероризма, но и за бъдещето на Православието в САЩ?

Това ще бъде послание за мир, за помирение и разбира се послание, което трябва да бъде изпратено за пореден път при моето посещение в Америка. Това е необходимостта да се зачитат човешките права, да се уважават достойнството и уникалността на човешката личност и необходимостта от уважение, по-специално на религиозните свободи, нещо което, за съжаление, не се случва. Това не се случва по целия свят. Искам да кажа в много части по света.

(Вселенският Патриарх продължава да показва фотосите – Бел. прев.)

С г-н Папандреу, с директора по религиозните въпроси на Турция, с г-жа Нанси Пелоси, която в моя чест даде вечеря в Конгреса на САЩ и в края на вечерята тя спусна американското знаме от мачтата, сгъна го и ми го поднесе. Г-жа Пелоси. Тогавашният Архиепископ на Америка (Димитрий – Бел. прев.).

С тогавашния Архиепископ на Америка. И с Кадафи в…

С Кадафи в Либия, в палатката му.

Ваше Всесветейшество, събитията от последните седмици, пожарите в Турция, Гърция, наводненията в Германия, пожарите в други средиземноморски страни показват, че човечеството трябва да се сблъска с много беди, бедствия, за които е до голяма степен отговорно. Вие, в продължение на десетилетия чрез конференции за околната среда предупреждавахте за тези трагични последици. Какво имате да кажете днес на световните лидери, но и на хората, на всеки един от тях, за това какво се случва и какво трябва да направят?

През последните месеци, по-специално, цялата планета изпрати сигнали на тревога. Е, природата ни отмъщава, природата протестира, наскоро го каза Архиепископът на Америка (Елпидофор – Бел. прев.) в проповед във Филаделфия, че всички наводнения и пожари са резултат от егоистичното поведение към природата, природната среда, който очакваше едно по-любящо поведение и повече уважение от наша страна. Това е общият дом, следователно екологията е наш дом и както всички, всяко семейство уважава и защитава дома си, домочадието си, по същия начин цялото човечество трябва да защитава общия дом, който е естественият ни дом, нашата планета.

Когато вали сняг, излизате навън, обичате ли снега?

И блаженопочившият Никос Магинас, непрежалимият направи тази снимка, на която изглежда, че побелях от снега. Тази снимка беше широко разпространена в медиите в онези дни.

А ето и баща ви…

Баща ми, дядо ми, който имаше магазин за хранителни стоки тук. Това е яката, която носех в…

В началното училище, тогава носеха тази яка.

В началното училище. Цялото ни семейство (на снимката – Бел. прев.)

А това е люлката, в което сте били и четиримата (трима братя и една сестра) ли?

Люлката, която ни люлееха, да. Едно след друго. Сестра ми, която е родена през 1936, по-големият ми брат, роден през 1938, през 1940 аз съм роден, а през 1943 последният. Всъщност.

И да кажем какво е това място, това е бакалията на дядо ви, нали?

Дядо ми Скарлатос, който пътуваше за Александруполис, Кавала, Света гора. А, донасяше различни стоки… Той беше един от видните хора на селото. Бащата на майка ми. Имаше пет дъщери и един син, чийто син беше художникът Янис Скарлатос, който в своята специалност, в своята област, имаше голямо развитие, стана художник на Кралския Двор на Гърция. Той направи портретите на Патриарсите на Александрия и Антиохия, след това на Хайле Селасие I, император на Етиопия. По някое време беше в Дамаск, за да изложи своите произведения, картините си и почина, там умря. Изведнъж се разболя. Когато отидох в Дамаск да посетя Антиохийския Патриарх, се опитах да намеря гроба му, за да отслужа Трисагий. За съжаление, това не беше възможно. Всъщност това е известното в кавички, в музея.

В книгата са се подписали много важни хора от това, което знам.

Подпишете се и вие, защото вие сте важен.

В кафенето на бащата на Патриарха

Ваше Всесветейшество, голямо удоволствие е да пием кафе тук, в кафенето на баща ви. Виждам до инструментите на бръснаря. Това ми прави особено впечатление, защото дядо ми също беше бръснар и аз познавам този процес.

Баща ми вършеше две професии заедно, две работи, за да може да ни отгледа. Четири деца, условията на живот бяха трудни, както казах по-рано, нямахме вода в къщите си, нямахме електричество, опитвахме се да спестим всичко и да го спестим с много усилия. Помагах, тук, в кафенето, включвах нагревателя, който имахме тук, в центъра, през зимните дни; запалвах камината, правих кафе, миеш кафените чаши, събирах с метлата космите, които баща ми оставяше след постригването. Вземах студена вода от насрещната чешма студена вода за клиентите. Бях, ех, мога да кажа без никакви условности в кафенето и бръснарницата.

Имате ли специален спомен, който помните, някакъв забавен момент, нещо, което остава незаличимо в паметта ви от онези дни?

Спомням си шамарите, които изядох от баща ми, когато чупих някой чаша. Това не беше приятен спомен, но се случваше много пъти. Разбих и уреда, където мелим кафето, казваме му дибек. Сложих бакла.

А, с ръце ли сте смилали кафето?

Да, да. Смилахме го и след това го пресявахме. Искате ли да видите;

Пожелания за по-добри дни

Слава Богу. Всичко мина добре. Стигнах 81. Изпълних 60 и 30. Какво друго да искам, ден и нощ прославям и благодаря на Бог, който ми даде добро здраве, издръжливост. Спомням си и се моля за родителите си, за нашите любими мъртъвци. Отец Астериос от моето село, моят Старец, Митрополит Мелитон, който е и мой благодетел… И с това можем да приключим това интервю и да изпратим до всички зрители, които ни гледат молитви, благословия от нашата Патриаршия, любов, издръжливост, търпение и по-добри дни.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal