Величкият Епископ Сионий пред Doxologia Infonews: Ние имаме нотариален акт за паркинга пред заведението „Водопада“. Не ни допускат да влезем във владение на собствеността си


От Doxologia Infonews се свързахме с Игумена на Свещената Бачковска Обител Негово Преосвещенство Велички Епископ г-н Сионий за да внесе по-конкретна правна и фактическа яснота относно узурпирания от частното лице Георги Паунов имот на Свещената Обител, станал повод за спор, както по-рано ви съобщихме.

Става въпрос за паркинга, намиращ се пред заведение „Водопада“, който de jure е монастирска собственост още от време на създаването на Обителта при управлението на византийския император Алексий I Комнин, както и всички имоти около него.

Оказва се, че паркингът с 23 места пред горепосоченото заведение се стопанисва абсолютно противоправно от лицето Георги Паунов.

С Епископ Сионий разговаря главният редактор на сайта г-н Йордан Георгиев.

Ето какаво каза пред Doxologia Infonews Игуменът на Монастира Епископ Сионий:

Епископ Сионий: Имотът е собственост на монастира. Имаме нотариален акт от 3 години. Заграбилият имота Георги Паунов е укрепил мястото, къса билети за ползването на паркинга. Почасов паркинг. Георги Паунов се обогатява от чужд имот, който не е негова собственост. Има заведено дело. Държавата се е отказала да претендира, че е собственик на този имот. Общината също заявява, че имотът не е нейна собственост. И двете декларират с нарочно изпратени за тази цел писма, че не претендират да са собственици на този имот. От Агенция пътна инфраструра също заявяват, че горепосоченият имот не е тяхна собственост. Държавата, община Асеновград и АПИ писмено са заявили, че нямат претенции за собственост. Тези техни волеизявления са ги предоставили в съда. В случая лицето Георги Паунов се явява нещо като „извънредна структура“ в държавата, едва ли не като извън държавата. Той не може да има никакво правно и фактичесно отношение към монастирския имот.

Йордан Георгиев: Ваше Преосвещенство, от колко години Свещената Обител се намира в тази патова и безправна ситуация относно нейната недвижима вещ?

Епископ Сионий: От много години. Разбира се, след 1990 г. насам. Това лице въвежда в заблуждение по някакъв начин блаженопочившия Агатоникийски Епископ Наум (управлявал обителта от 15 юли 1986 до 15 януари 2004) като изкупува много недвижими имоти от него. Ако на онова време, дядо Наум беше подал едно елементарно писмо с текст „моля възстановете ми собствеността върху този и тези имоти“, нямаше да стигнем до тази ситуация днес. Тогава се възстановяваше всичко на собственика. За съжаление, дядо Наум е проспал тези правни възможности за защита на църковното имущество като не е предявил никакви претенции към тези имоти – заведението „Водопада“, бунгалата плюс заведение и други. Тези имоти са отнети от Бачковския Монастир още през 1962 г., по време на национализацията.

Йордан Георгиев: С две думи, става въпрос за имоти, които би трябвало да бъдат възстановени по Закона за реституцията, т.е. като всички останали национализирани без правно основание имоти, частна собственост.

Епископ Сионий: Да, точно така. Реално те са отнети през 1960, 1962 и 1965 г. Те са отнети и национализирани. На единия имот за направили заведение на Балкантурист, на другия имот почивна станция за учители и ученици от Южна България. След това, от 1990-1991 г., като срокът е бил до 1995 г., би трябвало тогавашният игумен да предяви претенции към заграбените по време на тоталитарния режим имоти – частни, монастирски и пр. Но за съжаление, дядо Наум мълчи. Георги Паунов отива при тогавашните РПК, към които са били тези имоти и ги купува оттам. И фактически тези имоти са един вид загубени, но този паркинг не е загубен. Тук случаят е коренно различен. За него имаме нотариален акт“.

Йордан Георгиев: За другите имоти, за съжаление нямате съвременен правен документ, защото тогашният игумен е проспал тази възможност.

Епископ Сионий: Да, нямаме, но имаме крепостни актове. Имаме документи от времето на цар Йоан Александър (управлявал от 1331 до 1371 година), където е записано, че Бачковският Монастир има право на собственост от реката, до еди-кой си връх, до еди-коя си планина, местност и т.н.“.

Йордан Георгиев: С други думи са очертани de jure границите на монастирската собственост.

Епископ Сионий: Да, в действителност е така. Това е грамотата на Йоан Александър. И не само. Тя фактически потвърждава грамотата на византийския император Алексий I Комнин, който е първият ктитор на Обителта. По-късно османският султан Мурат II също потвърждава тази собственост с високо ираде. И се оказва, че всички тези велики личности, бледнеят пред персоната на г-н Георги Паунов. Ние сме се снабдили с нотариален акт, както споменах по-горе отпреди 3 години.

Йордан Георгиев: В крайна сметка, вие не може да влезете във владение на вашия собствен имот.

Епископ Сионий: Да, не само не можем да влезем във владение, но ни възпрепятстват, заплашват ни, хулителстват и пр.

Йордан Георгиев: Това е ужасно. Недопустимо е да живеете в правна несигурност. А кой стои зад тази самоуправстваща персона? Защото макар правото и морала да са на ваша страна, се оказва, че някой или някои пречат, така да се каже, правото да възтържестува. Да извършва такива противоправни действия върху чужда недвижима вещ и всички институции да мълчат толкова дълго време представлява правен абсурд. Все едно правовата държава е абдикирала от своите функции за защита на частната собственост, защитена от Конституцията на Република България, Правото на ЕС и всички международноправни актове.

Епископ Сионий: Не мога да кажа конкретно, но вероятно не е сам. Не знам кой го подкрепя. За мен това също е абсурдно. Собственик да не може да влезе във владение на имота си и да го стопанисва като добър стопанин.

Йордан Георгиев: Аз също не мога да си обясня, защо толкова се бави тази правна справедливост в полза на Бачковския Монастир. Ваше Преосвещенство, вие пропускате и ползи, освен всичко останало. Това лице се обогатява за ваша сметка през времето, когато е владяло и владее имота противоправно. От редакцията на Doxologia Infonews ви благодарим за отделеното време с цел точното изясняване на фактическата и правна ситуация относно паркинга, собственост на монастира.

Епископ Сионий: И аз ви благодаря. Пожелавам ви приятен ден и Бог да е с вас.

Когато едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от него. Именно в този дух е и Решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 2968 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.


Обогатяване и ползване на чуждо имущество

Една от най-често разглежданите хипотези за приложение на правилото на чл. 59,ал. 1 ЗЗД са случаите, в които са осъществени фактическа власт и ползване от страна на лице, чието основание за ползване и служене с чуждо благо или не е възникнало валидно, или в последствие е отпаднало с обратна сила. В практиката се приема, че ако се установи, че ответникът ползва имота без правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния имот, който последният би получил за спорния период. Допълнително се обосновава, че когато се касае до имот, който има стопанско предназначение и е собственост на правен субект, който има качеството на търговец, собственикът би могъл да реализира доходи от него, като го използва в търговската си дейност или го предоставя на трети лица за осъществяване на извършвана от тях търговска дейност. Тези аргументи са доразвити в Решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 2968 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, където е изяснено, че когато едно лице ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от него.

За успешното реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника – държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване (Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.). Това е позицията на решаващия състав и в Определение № 232 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 454 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Според цитирания съдебен акт, ако ответникът не е развивал дейност и не е реализирал приходи, съобразно неговото счетоводство, то това е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД. До този категоричен извод съдебната практика стига, приемайки за безспорно, че правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставено в зависимост от волята на лицето, което държи без основание негова вещ, дали да реализира, или не доходи от нея.( Решение № 204 от 05.09.2013 г. по търг. д. № 1158 / 2010 г. на Върховен касационен съд).

Това допускане не е съвсем коректно, доколкото преимуществено в цитираните актове не се изследва дали става дума за спестяване на разходи, които биха били понесени в действителност от „обогатилия“ се ответника. Нещо повече, приема се, че е налице и обедняване на собственика само защото последният бил лишен от едно сигурно увеличаване на неговия актив чрез ползване на собствената си вещ и извличане на полезните и свойства, без да се преценява конкретно дали претендиращият вземане от неоснователно обогатяване е имал намерени въобще да ползва вещта.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal