Архиерейският наместник на Хасково отец Георги Тодев: „Българската вяра е уникална, тя ни закриля“


От Doxologia Infonews препубликуваме интервю на Монитор от 19.08.2021 с Архиерейския наместник на Хасковска духовна околия отец Георги Тодев.

* * *

– Отец Тодев, чудодейната икона на Божията Майка „Златната ябълка“ е от няколко дни в храма „Успение Богородично“ в Хасково. С какво е уникална тя?

– Чудодейната икона на Божията Майка, която миряните наричат „Златната ябълка“, се пази в храма в кв. Горни Воден на Асеновград и води своето начало от 17-и век. Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй нареченият празник „Златна ябълка“. В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.

– Защо „Златната ябълка“?

– Названието идва от богатата й украса, която е направена от вярваща жена. Като знак на почит към Светата майка, която е помогнала на тази мирянка да превъзмогне своето безплодие. Според преданието свещеникът вече нямал от осветения хляб и дал на жената една ябълка, оставена пред иконата. Случило се чудо и тя, която от дълги години била бездетна, заченала. След това в знак на благодарност дарила средства за златните ябълки, които са вградени като украса в иконата.

– Наистина ли тази икона помага на бездетни жени?

– Имаме искрени споделяния на десетки, може би стотици жени, че иконата им е помогнала да заченат и да имат деца. Думите им се потвърждават и от свидетелствата на други миряни. Защото, преди да се докоснат до иконата на Божията майка, те дълги години не са зачевали. Чудодейната й сила се увеличава многократно, ако жената, която има нужда от помощта на Божията майка, преспи в храма, в който е иконата.

– Как се отстоява вярата в наши дни, има ли духовно възраждане в България?

Възраждане има. Има надежда, но все още нацията не е преодоляла напълно раните от тези 50 години социализъм и атеизъм. Но има светлина и надежда за народа ни, това е безспорно. Пътят към вярата всеки намира сам. Но обществото и държавните институции е добре да помагат, а не да са безразлични. Нужно е да има часове по вероучение в училище. Защото семействата, които са основата на обществото, не винаги са религиозни, не всички родители са се обърнали към Христа. А улицата насажда пороци към подрастващите, тя отдалечава младите хора от Вярата и от Господ. Затова е добре да им помагаме всички, за да намерят верния път.

– Може би на първо време поне неделни училища?

Да, това също е добре, но те трябва да са в самите храмове. Ако е извън храма неделното училище, става нещо като лекарски кабинет или обикновен кръжок. Къса се духовната връзка. Нужни са и повече Библии, които да се разпространяват. В момента има организации, които раздават безплатни Библии. Но те не са православни. А хората ги вземат, защото не се налага да плащат, за да четат Божието слово.

– Нужно ли е да се спазва стриктно църковният канон?

Всеки сам за себе си избира. Важното е да се избере доброто пред злото. Да се приеме Вярата пред Бездуховността. Всеки сам определя колко да спазва канона. Много по-важно е да се приемат ценностите, които християнската вяра налага. Семейството, грижата за децата, смирението, помощта към по-слабите и бедните. Важното е да намерим пътя към Господ, а не толкова формата и канонът. Много е лично и всеки избира сам.

– Вие много често давате пример с делата си. Как се тегли личен кредит, за да се купят камбани за църква?

Постъпихме разумно. Решихме, че с Божията помощ ще живеем и отгледаме децата си и без тези средства. Използвахме ги за снабдяването на храма „Св. Димитър“ в Димитровград с нови камбани. Доставихме ги от Гърция. Те са прекрасни. Бяха едни от първите електронни камбани в български храм.

– Това е било през 2002 година. За каква сума става въпрос?

Не искам да парадирам със суми. Да речем, че е можело тогава да си вземем една по-нова семейна кола. Вече нямаше да я има, щеше да е скрап. А камбаните ще радват миряните и ще служат на Вярата още десетилетия.

– Вашата скромност и смиреност е всеизвестна. Вие организирате доброволци и строите с двете си ръце манастира „Свети Мина“. Докъде стигна строителството?

Манастирът се намира между Димитровград и село Крум. Върви бавно, но напредваме. Идват хора, когато могат. Не са много, но идват. И аз винаги , когато не съм на служба и имам лично време, съм на строежа. Това не е нещо ново. Църкви и манастири се градят от хората. А духовниците като служители на Господ е добре да им даваме пример и насока.

– Това ли сте новите бригадири на Димитровград?

Може да се каже. Пазим традициите на града. Всъщност, без да подценявам огромния ентусиазъм на бригадирите от онова време, е имало хора, които не са дошли съвсем доброволно. Свещениците са били едни от тях. Няма нито един свещеник, който е бил съвременник на бригадирите и да не е бил въдворен на обект. Димитровград е построен и от свещеници. Така че строителството не ни е чуждо.

– Защо сте станали свещеник чак на Христова възраст. Имали ли сте образованието?

При социализма беше трудно с това образование. Бил съм 12 години началник склад в една фабрика. В Димитровград, „Тракия“ – произвеждаше работно облекло за цялата страна. Такива бяха времената. Явно не съм бил готов да служа на Бог. Семинарията, образованието, кръстът и расото не те правят свещеник. Това е избор на сърцето. Трябва не само да приемеш Господ, но и отговорността да му служиш. А за това трябва зрялост.

– С какво българската вяра е уникална?

Уникална е, защото с нея сме оцелели като народ. Вярата е закриляла България и българския род в най-трудните и бездуховни времена. Закриля ни и днес. Милиони българи потърсиха препитание извън родината. Имаме много емигранти, само от неголям град като Димитровград хиляди живеят в Испания и Англия. Децата им са родени в чужбина. Но ги кръщават тук, в родината. Това е надеждата. Вярата ни е съхранила през вековете. Оцелели сме като народ и нация благодарение на нея. Сега в тези трудни години, когато светът преминава през пандемия, вяра ни е необходима повече от всякога.

Визитка:

  • Роден е през 1955 година в село Ябълково, община Димитровград
  • От 1969 до 1975 учи в Духовната семинария и богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • При социализма работи като началник склад в бившата фабрика „Тракия“ в Димитровград
  • Ръкоположен е за дякон на 18 януари 1990 в Асеновград, когато вече е в Христовата възраст
  • През 2002-а семейството му изтегля потребителски кредит от банка. Използват средствата за осигуряване на нови камбани за храма „Св. Димитър“ в Димитровград
  • В свободното си време организира бригадири, които строят манастира „Св. Мина“
  • От 2012-а година е почетен гражданин на Димитровград
  • От 2012 е Архиерейски наместник на Хасковската духовна епархия, която обхваща областите Хасково и Кърджали

Източник: monitor.bg

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal