Християните „антиваксъри“ и каноните на Вселенските събори

„Православната Църква, с абсолютна увереност можем да кажем, че е Църква на Съборите“.

In other languages: EL


Автор: Янис Церевелакис

Превод: Йордан Георгиев

Гледката на онези хора, които участваха завчера в така наречените протести на „антиваксърите“, държащи в ръцете си кръстове, икони, знамена, хоругви и други религиозни символи, ми дадоха основание да напиша този текст. Става въпрос за „братя“ християни, които, създавайки свое собствено, от „частен“ характер, тълкувание на Евангелието и на своя християнски статус, игнорирайки позицията на Църквата, изразена от нейния Синод и увещанията на епископите, действаха напълно антицърковно, тоест въз основа на индивидуалното им възприятие за това какво е Църква и как функционира тя. Трябва обаче да подчертаем, че Църквата е едно тяло, в което членуват всички покръстени християни и че това тяло се формира около епископа и Светата Евхаристията. Централният орган на Църквата, който взема решения както по въпроси на вярата, така и по въпроси, които изобщо се отнасят до функционирането на църковния орган е Синодът (съборът) на епископите. Православната Църква, можем да кажем с абсолютна увереност, че е Църква на Синодите (съборите). Само този факт показва (разтръбява), че Църквата разчита на синодалните решения, които се считат не само за демократични, но и одухотворени. В този смисъл, синодалните решения имат задължителен характер, що се отнася до покръстения християнин, като на първо място за клириците.

От момента, според православната еклисиология, нещата са такива, каквито ги представихме, всички онези, клирици и миряни, които противно на решенията на местните епископи и на синодалните решения на Църквата, излязоха на протестите (митингите) срещу ваксините, в действителност те се обръщат срещу Църквата, в която те твърдят, че са членове.

Християнинът по въпроси на вярата не може да действа индивидуално, не може да създава фракции или да действа въз основа на конспирации. От съображения за безопасност няма да представям лични възгледи, но ще цитирам с любов някои канони на Вселенските събори с кратък коментар.

II Вселенски събор в Константинопол, 381 г.

Канон 6

…А еретици ние наричаме както онези, които отдавна са изключени от църквата, така и тия, които отпосле сме предали на анатема; а заедно с тях – и тия, които, ако и да се преструват, че изповядват нашата вяра, обаче са се отделили и държат свои събрания против канонически поставени наши епископи…“.

Коментар:

Канонът недвусмислено нарича еретици онези, които уж в името на вярата създават схизми и организират срещи, които не са одобрени от епископите: всичко започва с епископа и горко, ако в Църквата всеки „върши своето”. Нека някои клирици от всякакъв ранг (степен) осъзнаят това, което пророкуват, че искат да го „играят“ на революционери или да търсят последователи, демонстративно пренебрегвайки своя епископ и Съборите.

IV Вселенски събор в Халкидона, 451 г.

Канон 4

Ония, които истински и искрено прекарват монашески живот, нека бъдат удостоявани с чест. Но понеже някои, като носят за външност само монашеско облекло, разстройват църковни и граждански общества, самопроизволно обхождайки градове и осмелявайки се дори да съграждат манастири за себе си – затова постановяваме: никой никъде да не основава манастир или молитвен дом без знанието и позволението на епископа на града; монашестващите във всеки град и село да са подчинени на епископа, да пазят безмълвие, да се отдават на пост и молитва, като безотлъчно остават в ония места, в които са се отрекли от света, да не се бъркат и да не взимат участие нито в църковни, нито в граждански работи, като занемаряват работите на манастира си, освен само тогава, когато епископът на града по необходима нужда им позволи това. Също така да не се приема в манастир роб да встъпва в монашество без волята на господаря му. Който нарушава това наше определение, постановяваме да бъде отлъчен от църковно общение, за да се не хули името Божие. Епископът на града трябва да упражнява надзор върху манастирите“.

Коментар:

Канонът се позовава на „ревностни“ монаси (зилотсващи – Бел. прев.), които действат без мнението и благословията на епископа. Канонът отново подчертава, че те трябва „да проявят послушание“ към своя епископ и да се занимават с монашеския си живот, а не с въпроси, които не ги касаят. За съжаление, има все още различни расоносци, участващи в ежедневните проблеми, въпроси, за които те самите не знаят (например какви са ваксините и как са създадени), оказващи влияние върху групи от вярващи и по този начин застрашавайки техния живот и здраве.

Канон 18

Ако образуването на съзаклятие (конспирация – Бел. прев.) или наговаряне, като престъпление, е напълно забранено и от гражданските закони, колко повече то трябва да бъде забранено да става в църквата Божия. Затова, ако се окаже, че някои от клира или монашестващи са се обвързали помежду си с клетва за съзаклятие или да коват интриги срещу епископи или срещу клирици, нека бъдат низвергнати“.

Пето-шести Вселенски събор (Трулски, 692 г.)

Канон 34

Свещеното правило 18 ясно гласи, че щом като гражданските закони забраняват престъплението съзаклятие или наговаряне, толкова повече то трябва да бъде забранено в църквата Божия. Затова и ние се грижим, щото, ако се окаже, че някои клирици или монаси влизат в съзаклятие или готвят интриги срещу епископи или съклирици, да бъдат съвършено низвергвани от степента си“.

Коментар:

Както предишният, така и този Канон се отнасят до създаването на фракции, групи и последователи от някои клирици в тялото на Църквата. Това явление, където и когато се наблюдава, работи разединяващо за Църквата, която съществува и се бори за единството на вярващите в името на Христа. Превръщането на вярващите в „последователи“ и фракционизмът нанасят разделение, разкъсване и омраза, те раздробяват „безшевния хитон (дреха – Бел. прев.)“ на Христос, дошъл да обедини „разделенията“ и да създаде един свят на мир и помирение на човека с Бога. Всички онези, които игнорират този факт (умишлено или не), всъщност всички те се противопоставят на Каноните на Църквата. За това нека преосмислят своите действия, ако искат да бъдат наречени християни, членове на Православната Църква. Църквата не е политическа организация за да създават вътре в нея „партии“ и „движения“ от разединяващи клирици или монаси.

Канон 64

Не подобава на мирянин да произнася речи или да учи всенародно, присвоявайки си по този начин учителско достойнство, а трябва да се покорява на реда, предаден от Господа, като слуша ония, които са получили благодат да учат и от тях да се поучава на божественото…“.

Коментар:

На митингите срещу ваксинацията видяхме някои миряни да говорят и дори да крещят уж в името на Христос, сякаш говореха ex cathedra. Нека прочетат внимателно този канон и добре да помислят дали могат да имат учителско достойнство, дали имат знанията и дали им е дадена църковно благодатта на словото за да говорят и да влияят на другите хора. Това всеки да се ​​изправи и да говори, уж излагайки „виждания“, лични чувства и преживявания, се отнася или до протестантските практики, където всеки един се изправя и казва каквото му хрумне, или до евтиното политиканстване. И в двата случая вярата деградира.

Апостолски канони

Канон 39

Презвитери и дякони да не извършват нищо без волята на епископа (си), понеже нему е поверена грижата за Божия народ и той ще отговаря за неговите души“.

Коментар:

За пореден път се подчертава преимуществото на мнението и благословията на епископа, без което никой клирик не може да действа.

Нищо друго няма да кажа „който има уши да слуша, нека слуша!“.

Източник: cretalive.gr

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal