Свети Серафим Саровски: За мира в душата


Душевният мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: „Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода” (Пс. 65:12). Пътят на тези, които искат да угодят на Бога преминава през много скърби. Как ще прославяме и величаем светите мъченици за страданията, които те са претърпели заради Бога, когато ние не можем да претърпим и една огница?

Нищо не съдейства толкова за придобиването на вътрешен мир, колкото мълчанието, и доколкото е възможно, непрестанна беседа със себе си и по-рядко – с другите хора.

Няма нищо по-хубаво от мира в Христа, в него се разбива всяка бран от въздушните и земните духове. „Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Признак за духовен живот е тогава, когато човек потапя ума вътре в себе си и извършва работа в сърцето си. Тогава Божията благодат го осенява и той навлиза първо в мирно устроение на духа, а след това и в премирно. В мирно, тоест в мир със съвестта си, а в премирно – когато умът съзерцава в себе си благодатта на Светия Дух според Божието слово: „И бысть в мире место Его” (Пс. 75:3 – слав.).

Възможно ли е, когато видиш слънцето с чувствените си очи, да не се радваш? А колко по-радостно е, когато умът вижда с вътрешните очи Слънцето на Правдата – Христа! Тогава той наистина се радва с ангелска радост. Затова и апостолът е казал: „Нашето живелище е на небесата” (Филип. 3:20). Когато някой пребивава в мирно устроение, той като с лъжица черпи духовни дарове. Светите отци, имайки мирно устроение и бидейки осенявани с благодатта на Светия Дух, живели дълго.

Когато човек придобие мирно устроение, тогава той може и на другите да преподава тази просвещаваща разума светлина, но преди всичко такъв човек трябва да си повтаря думите на пророчицата: „Дръзки думи да не излизат из устата ви” (1 Цар. 2:3), както и Господните думи: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:5).

Този мир нашият Господ Иисус Христос е оставил на учениците Си като безценно съкровище след Своята смърт, казвайки: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам (Иоан 14:27). За този мир говори и апостол Павел: „И Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса” (Филип. 4:7); и още: „Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа” (Евр. 12:14).

И тъй, всички свои мисли, желания и действия ние трябва да насочим към това да придобием Божия мир и винаги заедно с Църквата да зовем: „Господи Боже наш, дай ни Твоя мир” (Ис. 26:12).

Източник: Бъди верен

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal