На празника на Света Марина Великотърновският Митрополит Григорий отслужи Божествена Литургия в село Поликраище | СНИМКИ


На 17 юли 2021 в Поликрайще по най-тържествен начин бе отбелязан празникът на Света Великомъченица Марина – небесната закрилница на Поликрайще и светицата, на чието име е наречена църквата в Поликрайще. Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий донесе мощехранилница със свети мощи на Света Великомъченица Марина, съхранявани във Великотърновската Света Митрополия, пред които вярващите се поклониха. Празникът започна с празнична утреня. При стечение на много народ Негово Високопреосвещенство отслужи празнична литургия в църквата в съслужение с петима свещеници. След това бе извършен водосвет и бе осветен курбан от риба. В празничното богослужение взе участие и църковният хор на Катедралния храм „Рождество Пресвета Богородица“ на Митрополията във Велико Търново. Освен него участваха и няколко църковни певци. Въпреки изключително горещото време, владишката служба продължи повече от три часа, а цялото тържество – пет часа. След службата Негово Високопреосвещенство държа много поучително слово. В него освен за духовния подвиг за християнската вяра на Света Марина той говори и за поликрайшкото училище и за своята подкрепа за запазването му, която ще продължи и в бъдеще. Заяви, че Света Марина ни е водила в борбата ни за своето огнище на просвета. Лично поднесе мощехранилница със светите мощи на светицата на проф. д-р Георги Георгиев, д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Янка Тянкова – зам.-ректор на Великотърновския университет, които участваха в тържестената литургия през цялото време. Те водеха всенародното движение за защита на училището в Поликрайще. С жеста си митрополит Григорий изрази признанието си за тяхната народополезна дейност. На празника бяха и поликрайщчани от нашите общносати, живеещи от поколения в Австрия и Унгария. Имената Марин и Марина са на особена почит в Поликрайще. Много именици почерпиха и получиха поздравления от присъстващите и благословията на Негово Високопреосвещенство.

Църквата „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще е едно от най-свещените места в България. От всеки неин камък лъха история. Старата църква е построена през 1651 г. и 2021 е юбилейна за Поликрайще. Навършват се 370 години на стария храм. Той преживява кърджалийските времена и е свидетел на борбите за църковна и национална независимост. В него служат игуменът на Преображенския манастир Отец Зотик – първият апостол на българщината в Търновско, Отец Матей Преображенски Миткалото и Първият български Търновски митрополит след създаването на Българската Екзархия Иларион Макариополски. Старата църква „Св. Вмчца Марина“ помни стъпките на Апостола Васил Левски, на Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев. Тук се черкуват сръбският княз Александър Караджорджевич с цялото сръбско правителство начело с Министър-председателя на Княжество Сърбия Аврам Петрониевич Стекич, Главнокомандващият Руската Освободителна армия Великият княз Николай Николаевич, Началник-щабът генерал-адютант Артур Адамович Непокойчицки и целият Полеви щаб на Руската армия, командирите на VIII корпус генерал Фьодор Фьодорович Радецки, на XI корпус генерал княз Алексей Шаховски, полковник Александър Александрович Пушкин – син на великия руски поет Александър Сергевич Пушкин, ръководителят на Руското гражданско управление княз Черкаски и повече от 100 най-висши руски генерали и военачалници. През 1951 или 1952 година оцелялата през османско църква е разрушена от комунистическата поликрайшка власт.

Сегашната църква „Св. Вмчца Марина“ е построена непосредствено след Освобождението (1879 – 1884). Тя е грандиозна и символът на Свободна България в Поликрайще. Осветена е от Великотърновския Митрополит Климент (Васил Друмев) през 1885 г. Тук е посрещнат княз Фердинанд при избора му за български княз от регентите, цялото българско правителство, цялото Велико народно събрание. Посрещнат е отново княз Фердинанд с княгиня Мария-Луиза. Многократно в църквата се черкуват Н.В. Цар Борис III, княз Кирил, българският генералитет в лицето на генерал Тошев, генерал Теодосий Даскалов, генерал Луков и др. Тя е посетена и от командващия северния фронт през Първата световна война фелдмаршал Август фон Макензен.

В знак на благодарност към хората, градили храма и Поликрайще бяха връчени почетни звания „Заслужил дарител на Поликрайще“ на техни потомци. Удостоени бяха свещеник Христо Попиванов Пендов, Юрдан Димитров Карамаринов, Трифон Иванов Млеченков, Атанас П. Сърнов и Ангелина хаджи Трифон Тодоранова.

Свещеник Христо Попиванов Пендов е един от най-изтъкнатите български възрожденци от Търновско. Той е спомоществовател на българска възрожденска литература, издавана в Букурещ, Цариград и Русчук (Русе). Участник в църковните и национално-освободителните борби. Член на Вътрешната революционна организация на Васил Левски, личен приятел на отец Матей Миткалото. Заклет от Левски в присъствието на Миткалото. Участва в подготовката на Априлското въстание. Подпомага с парични средства революционната организация. Най-активно подпомага руските освободителни войски. Морално и материално подкрепя построяването на новата църква „Св. Вмчца Марина“. Това всичко се случва, когато Поликрайще има двама духовни водача и заедно с нашия прапрадядо свещеник Георги Маринов Полуганов, те двамата вършат тези величествени дела. В знак на уважение за заслугите на свещеник Христо Попиванов Пендов, той е погребан в църковния двор. Отличието бе връчено на неговата праправнучка проф. д-р Янка Тенева Тянкова-Тодорова – понастоящем зам.-ректор на Великотърновския Университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Юрдан Димитров Карамаринов е един от най-успешните администратори на Поликрайще. Три пъти кмет в края на XIX и началото на XX век. Голям дарител на църквата и училището. Погребан в църковния двор. Синът му Димитър е герой от Балканската война, загинал при Лозенград. По време на неговото управление е извършено планиране на селото и започва първият етап от изграждането на чаршията на Поликрайще откъм западната й страна. Благоустроява се централната му част и се насипват много улици. Отличието бе връчено на неговия праправнук г-н Атанас Димитров Карамаринов.

Трифон Иванов Млеченков и Атанас П. Сърнов са газди в Будапеща. В продължение на осем години те и техните сътрудници събират средства за направата на камбаната на църквата. Тя е излята в най-добрата фабрика за камбани в Европа, намираща се в Будапеща – „Тури и син“. Имената на дарителите са отляти на самата камбана. Докарана е с кораб до пристанището в Свищов, а оттам – с волска кола до Поликрайще. Осветена през 1896 г. от протойерей Никола Попгеоргиев Маринов. Поставена е на камбанарията, издигната от Колю Фичето на около 40 метра от храма. През 1930 г. камбаната е издигната под кубето на върха на новата камбанария на църквата, изградената при притвора откъм западната страна на сградата. Трифон Иванов Млеченков е погребан в църковния двор. Отличията получиха техните правнуци доц. д-р Живко Трифонов Карапенчев, дългогодишен декан на Педагогическия факултет на Великотърновския Университет „Св. св. Кирил и Методий“ и г-н Румен Димитров Сърнов.

Ангелина хаджи Трифон Тодоранова заедно със своя съпруг хаджи Трифон Тодоранов даряват 300 хиляди златни унгарски крони на училището за построяване на първия училищен водопровод в памет на техния внук Трифончо, заболял от пневмония, пиейки ледена вода и напуснал ги скоро след това. Ангелина хаджи Трифон Тодоранова е голяма дарителка за направата и изписването на иконостаса. Заедно със съпруга и внучето си са погребани в църковния двор. В тяхна чест и благодарност за огромното им дарение за училището през 1919 г. протойерей Никола Попгеоргиев Маринов установява Деня на дарителите на Поликрайще – Трифоновден. През тази година той беше възстановен след повече от 70 г. прекъсване. Отличията получи г-жа Мариана Димитрова Роева-Тодоранова, съпруга на правнука им Румен Йорданов Тодоранов.

Най-големият съвременен спомоществовател на църквата г-н Марин Георгиев Маринов бе удостоен с Почетното отличие „Петър Хаджипетков“. Г-н Маринов в продължение на повече от три десетилетия полага огромни грижи за църквата. Благодарение на тях тя днес сияе както в първоначалния си величествен вид. Той изцяло е възстановил покрива, фасадата, мазилките, подовите настилки, иконостаса, иконите, част от стенописите, оформил е църковния двор като прекрасен парк с алеи от рози и японски вишни. Полага грижи за гробовете на погребаните в него видни личности на Поликрайще – свещеници, опълченци, кметове, големи дарители за обществено полезни цели.

Петър Хаджипетков Баблаков е влиятелен до такава степен, че унгарците го смятат за „Крал на българите в Будапеща“. Силно родолюбив; Дава огромната сума от 4 милиона унгарски златни крони заем на българската държава за водене на войната със Сърбия (1885); Голям дарител на църквите в Поликрайще и Крушето; Един от главните строители и дарители на Прогимназията в Поликрайще, завършена през 1912; Кмет на Поликрайще (15 август 1910 – 1 април 1911); Съосновател на Дружеството на българите в Унгария и на Помирителния съвет към него (1914); Председател на Помирителния съвет (1914 – 1931); Първи Председател на Българската православна църковна община в Будапеща (1916), с принос за откриването на българското училище и освещаването на православен параклис (1918); Съосновател на Кооперацията на унгарските и българските градинари в Будапеща и член на Управителния й съвет (1920); Съосновател на Поликрайшкото градинарско дружество „Сила“ (1929); Член на Дирекцията на Унгаро-българската търговска камара; Включен в „Алманаха на унгарската промишленост“. Запазено е изключително ценно историческо сведение за неговата дейност – Освещаването на камбаната на църквата „Св. Димитър“ в Крушето от Н.В.П. Великотърновският митрополит Антим – едно от най-големите събития в историята на селото на Димитровден, 26 октомври 1907, предоставен ни от свещеник Петър Янакиев от архива на църквата „Св. Димитър“ в Крушето и се ползва с любезното му съгласие. Всички отличия са по идеи на д-р Марияна Георгиева.

В своя отговор от името на потомците на отличените проф. д-р Янка Тянкова благодари за вниманието на обществеността на Поликрайще към делото на нейния прапрадядо. В своето прочувствено слово тя заяви: „В продължение на две години водихме правните битки за оцеляването на училището в Поликрайще, ангажирахме всички обществени институции, защото смятаме, че църквата и училището са тези институции, които крепят българската памет и традиция завинаги. В архивите на Търново разучих доста за рода на майка ми и сега с чувство за изпълнен дълг към селото и прадедите ми продължаваме тази битка съвместно с Георги и Марияна Николови и, надявам се, с всички наследници на дарителите и спомоществователите, защото смятам, че е голям грях да закриваш в 21 век училища, да гледаш безучастно как църквите се рушат и заедно с това да говориш за българска национална идентичност. Ще предадем традицията и на тези след нас.“

„Моят прапрадядо е живял в много смутни години. Той е баща на три деца – мъжка рожба и две дъщери. Първородният му син загива край Лозенград през октомври 1912г. във войната за обединението на нашата нация… Един портрет има вкъщи, който виси на стената и това е неговият портрет. Какво повече да кажа какво е за мен дядо ми Юрдан?!“, отбеляза с вълнение Атанас Карамаринов.

Марин Маринов, получавайки отличието на името на големия спомоществовател – Петър Хаджипетков, наричан „Крал на българите в Унгария“, сподели, че го прави заради хората, а на въпрос какво пожелава на такъв свят ден, отговори с мъдрост, научена от български градинар в Унгария преди години: „Моли се на Господ в църквата да ти даде акъл. Другото ще дойде.“ Присъстваха представители на средствата за масово осведомяване, които отразиха събитието.

Източник: utroruse.com

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal