Маестрото, който кара камбаните да говорят | VIDEO

Игор Коновалов е председател на Дружеството на църковните звънари в Русия, отдавна е слял работата с хобито.


Случайно или не, но когато се докоснах до съдбата на председателя на Дружеството на църковните звънари в Русия и старши „господар“ на камбанариите на храмовете в Московския Кремъл и „Христос Спасителя“ Игор Коновалов, си спомних за романа на Виктор Юго „Парижката Света Богородица“ и един от главните герои – Квазимодо.

Но да не си помислите, че външността е тази, която ме върна към книгата, а богатата и преливаща любов към изтръгваните от камбаните мелодии, каращи всички да замрат в упоение от танцуващите в небето звуци. Игор Василиевич е по-скоро с физика на богатир, което подсказва, че ако опита може да разлюлее и Цар Камбана.

Ранна сутрин е, малко преди 9 часа. Заедно с неголямата група на ансамбъла  от звънари пристигаме край камбанарията на Успенския събор и тази на Иван Грозни, а Коновалов застава до южната порта на Успенския събор откъдето ще дирижира звънарите. Шегува се и е абсолютно спокоен, въпреки че камбанния кремълски звън е най-отговорния. Но при Игор Василиевич всичко е под контрол.

На това отгоре ми казва с усмивка, че този концерт за камбани и звънари посвещава на моята скромна личност, което ме трогва, разбира се.

В този момент точно на секундата още първите звуци те карат да онемееш от приказния звън, който напомня на разплискала се ту бурна, ту леко притихваща река от звуци, която тече към небето.

Ранобудни туристи се спират да слушат, а Игор Василиевич с усмивка им казва да ме питат дали разрешавам да слушат, защото този концерт бил посветен на ме

Леко се притеснявам, но кимам утвърдително, като глухоняма, че съм съгласна и хората започват да ми благодарят, а аз не знм къде да се дяна от притес

. „Само веднъж беше така вълнуващо както сега, когато все още го имаше патриарх Алексий II“ – казва Коновалов. – Според канона трябваше да срещнем главата на Руската църква със звън, а той реши да дойде 15 минути по-рано. Ние обаче бързо се ориентирахме и не нарушихме традицията.“

Перифразирайки Чеховата мисъл за човека и прекрасното главният звънар казва, че „в камбанарията всичко трябва да бъде прекрасно – и архитектурата, и камбаните, и звънарят“. „Празничният звън се дели на Благовест, когато звъни голямата камбана и на трезвън красивите звуци напо-малките камбани –ми казва той. – Така се получава красивият камбанен звън, който се изпълнява от 4-5 звънари.Така приключва биенето на камбаните.“

Този човек, чиято професия дори не е вписана в държавния регистър на специалностите, отдавна е слял работата с хобито.

Трябва да ви кажа,че всичко у дома му напомня за това с какво се занимава. Навсякъде могат да се видят големи и малки камбани и звънчета, като за част от тях казва, че са за музея. Не липсват и чертежи с нови проекти и дори стенния часовник отброява времето с камбанен звън. Неговата страст по камбанния звън пламва в далечната 1973 г. на миналия век, през 1983-та се включва във възстановяването на Свято-Даниловския манастир, а от следващата година се отдава на изучаването на изкуството на камбанния звън. Огромният му опит във възстановяването на обителта му позволява след това да участва във възстановяването на камбанариите в манастирите из цялата страна. „В православието има израз „Божия промисъл“ – споделя звънарят. – И при мен като че ли тя ме насочи към днешната ми професия, защото още от малък страшно харесвах звъна, който издаваха различните предмети.“ Като поотрасва започва да обикаля московските храмове и с часове слуша в захлас звъна на камбаните, който след като се сдобива с магнетофон пък лази по покривите да записва божествените звуци. „Няма професия звънар – споделя Игор, – защото звънарите не работят, а изпълняват послушание.“  Игор Коновалов е сред малцината, които са свързани с отливането на камбаните за възстановяващия се храм „Христос Спасителя“ в Москва. „Помня когато се отливаха камбаните за храма, не вървеше никак тяхното отливане – връща лентата на спомените Коновалов. – Тогава 52-годишният началник цех се кръщава, а свещеникът извърши молебен и чак тогава работата потръгна. Така се родиха едни от най-прекрасните камбани в Русия.“ 

През 1989 г. с благословията на Волоколамския и Юриевски митрополит Питирим се създава Дружеството на черковните звънари, чиято цел е да се събере и съхрани църковно-звънарското наследство, което е пръснато по музеите. За негов председател е избран Коновалов, който и до днес изпълнява тази длъжност.

Игор Василиевич е и старши звънар на Московската патриаршия, както и ръководител на ансамбъла звънари на Кремъл и храма „Христос Спасителя“ . Той преподава в Школата по камбанно майсторство, занимава се с научни изследвания, създава нови комплекти от камбани за черквите и манастирите в Русия и чужбина. В Измайлово е подредил и музей, който се радва на голям интерес. В него са изложени камбани от ХVІІ-ХІХ век. Според чародея на звуците животът на една камбана  е между 200-300 години, след което се пропуква, но това не означава,че тя умира, защото се претопява и от нея се излива нова камбана, така че може да се каже, че тя е вечна.

Преди години Коновалов беше избран за член на комисията позавръщането на уникалния комплект от камбани на Свято-Даниловския манастир, които се намираха в камбанарията на Харвард. Това е единственият запазен оригинален комплект на една от най-известните московски камбанарии и затова беше цяло събитие неговото връщане на място. В замяна обаче Русия отля нови 19 камбани, които бяха предоставени на Щатите. През това време руските камбани бяха демонтирани и подготвени за завръщане в родината им и окачени в Свято-Даниловската обител. Коновалов си спомня, че когато пристигнал и се качил в камбанарията в Харвард и ударил камбаните, всички в града останали като омагьосани от разлелите се звуци. До този момент никой не е бил свидетел на истинската музика, която се лее от тези светини.

А историята е следната: Преди години, когато предприемачът Чарлз Крейн докарал в САЩ камбаните на Свято-Даниловския манастир, довел и известния звънар Константин Сараджев, който обаче бил особняк и самовлюбен. За да добие определен звук започнал да изпилва камбаните, с което подписал провала си. „Доволен съм, че подготвихме за американците равностойни по качество камбани – споделя Игоро Коновалов.- Дори новите са по-големи. Вместо камбана, тежаща 722 пуда, те получиха такава с тегло 880 пуда. От Даниловския комплект за съжаление е изчезнала камбана, тежаща 60 пуда и се наложи да я възстановим както за Харвард, така и за нашата обител.“

С часове Игор Василиевич може да разказва какво означават камбаните и звънът, който той изтръгва от тях. За него това не е просто някой черковен атрибут, а нещо повече.

„Трудно е с две думи да се опише значението на камбанния звън – ми казва той. – Представете си, че се изкачвате по старинните и изтрити стъпала на камбанарията на Иван Велики. По тях преди нас са се изкачвали Василий ІІІ, Иван Грозни, дори има данни, че самият Наполеон и маршалите му отгоре са оглеждали покорената Москва. Намиращите се там камбани са отлети през ХVІ век. Онази Москва отдавна я няма, но и днес звуците им донасят до нас спомените за отминали епохи. Именно заради това аз казвам, че камбаните – това са живите свидетели на нашата история.

Те зоват за обединение, молитва, а е имало и такива, които в древността са събирали Вечето (Народното събрание – бл. автора) за решаването на важни дела.

Източник: sledvayme.net

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal