ИЗВЪНРЕДНО: Искат оставката на Българския Патриарх Неофит и българските митрополити, свикване на Надюрисдикционен събор, избор на нов патриарх, реформа и деполитизация на БПЦ | VIDEO

Архимандрит Дионисий: Българският Митрополит в САЩ, Канада и Австралия Йосиф, с благословията на Вселенския Патриарх, да оглави Надюрисдикционен събор за избор на нов Български Патриарх и смяна на някои митрополити.


Автор: Doxologia Infonews

На 09 юли 2021 се навършва една година от многохилядните протести в България с искания за оставка на Правителството „Борисов 3“, на главния прокурор Иван Гешев, и с искания за отстраняване на модела „Борисов“.

Годишнината беше отбелязана с пореден мащабен протест на българските граждани, които отново призоваха: „Вън мутрите от българската държава и Българската Църква“.

Пред Президентството по време на протеста, Високопреподобният Архимандрит г-н Дионисий Мишев, клирик на Българската Патриаршия, засегна темата за политизацията на Свещения Синод, за обвързаностите на някои български митрополити с мутри, ченгета, политици и политически лидери, и най-вече за обвързаностите и зависимостите на Българската Патриаршия от Бойко Борисов и ПП ГЕРБ.

Представяме ви цялото слово на Архимандрит Дионисий, който, заедно с присъстващите граждани, поискаха оставката на Българския Патриарх Неофит и българските митрополити, свикване на Надюрисдикционен събор, избор на нов патриарх, реформа и деполитизация на БПЦ.

Чели и чували сте, че тук сред вас е един разпопен поп. Аз никога не съм бил разпопван, а няма как и да бъдеш хем поп, хем разпопен. Само по себе си това е абсурдно.

Но никога нищо не е извършвал Синодът, който, понеже не иска да е свещен нарича себе си „свят“, а всъщност той вече трудно може да се нарича и български, тъй като според мен много дълго време обслужва интереси, които не са от нашата страна. И пак ще кажа, не са интереси свързани с вярата, свързани с Църквата.

Има едни митрополити в този Синод, които за 366 дни не разбраха, че има няколко кардинални промени.

Първата е: някаква и духовност, и душевност от една година се възстанови.

Втората е: че този народ и голяма част от него, заради морал и заради своите деца иска освен свобода, но и справедливост. Една ценност, стояща изключително високо.

И третото: не установиха и друг процес тези митрополити. Че нашата страна не принадлежи и геополитически на интереси, които те обслужват, за съжаление близки много повече на регион, който може само номинално да се нарича „православен“.

Българската Православна Църква е причината и използваната отвън за причина да не може вселенското Православие на Събора през 2016 на остров Крит да бъде част от Православното семейство, което, харесва им или не, все пак има свой естествен център по ред причини – канонически, исторически, а май и географски. Така се получава, че се намира в Константинопол, там където е Вселенската Патриаршия, днешният град Истанбул в Турция. Там където все пак българите, макар и погрешно и по нереден начин, са имали някакви въжделения и, отново подлъгани, са извършили актове, каквито не подобават на институт на вярата какъвто е Църквата.

Измежду митрополитите за тези 366 дни се чува само едно единствено нещо. Бившият министър-председател, който е с минало свързано с един Възродителен процес, в който някогашен състав на Свети Синод също е участвал. Аз съм бил в канцеларията на Светия Синод, имал съм периоди, в които съм изпълнявал функции на главен секретар, без никога да съм заемал тази длъжност, и зная абсолютно всичко, което митрополити и патриархът ни не знаят, защото отказват да се интересуват от архивни материали, документи и истини. Бих казал, че има един митрополит, който беше главен секретар и знае всичко, и другият който знае всичко съм аз.

2016 преди да не отидат на Събора на остров Крит и да ни отделят – фактически оттогава всъщност не можете и да видите никакво посещение на предстоятел на друга поместна църква у нас – малко преди това, тези хора, и особено един митрополит, който днес се е изказал по отношение на това,че трябва да се гласува, представяте ли си, за нещо, което той нарича „политическа партия“, а те са безспорна организирана престъпна група, и това е „ГЕРБ“. Той призовава за тях да се гласува. И това е Ловчанският Митрополит Гавриил.

Днес е денят, в който се чества годишнина от един инцидент, който го наричат смърт, а аз твърдя, че е убийство преди осем години на Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил, към когото аз наистина имам грях. Аз също съм участвал в това той да не бъде български патриарх, тъй като политиката, която беше тогава, водена от някои други митрополити, беше – не кой да е предстоял на тази църква, а кой да не е.

Днешният Български Патриарх Неофит беше избран тогава, 2013 на 24 февруари, по причина, че трябваше да бъде тапа, която да съхранява напрежението докато дойде моментът, в който ще бъде избран този митрополит, който Борисов много харесва и наскоро посети в град Пловдив. Митрополит Николай има изключително много качества. Но ще кажа – качествата не са достойнства. Той е човек, който и върху мен е полагал ръце. Едното ми ръкоположение е извършено от него.

За 366 дни дори когато и аз бях обект на полицейско насилие тогава вътрешният министър не беше сред нас. Дори и той не се позаинтересува жив ли съм. Дори и той един път не отговори на едни документи, излизащи от канцеларията на Светия Синод, по изискване на Ловчанския Митрополит Гавриил, да се казва, че те от мен се разграничават. А никога не разбраха, че аз до тях не съм се ограничил. Защото има едно положение в моя статус, което е изключително различно. Аз съм… И Българският Патриарх пред целия Свети Синод ми е казал, че „изволися Святому Духу и нам“, че съм избран за Стобийски Епископ с резултат 8:5 в моя полза, и аз все още не съм реализиран като такъв. А Митрополит Гавриил казва, че те се разграничават от мен. Но благодарение на тази работа, аз съм придобил свободата да мога да говоря каквото пожелая и където пожелая. Правил съм го и от амвона на Патриаршеската Катедрала, когато имаше също народни вълнения срещу един човек, който беше посочен за председател на ДАНС. Помните нали – Делян Пеевски.

Когато това не се реализира с моето епископство, трябваше да бъда назначен в Патриаршеската Катедрала Свети Александър Невски. И всички митрополити, които са били в онзи състав на Синода тогава, помнят прекрасно. Българският Патриарх тогава пред всички тях ми каза: „Сега ще разбереш какво е да не работиш.“ Аз бях назначен, за да не работя.

Обаче аз не го разбрах това нещо и взех да работя. Трябваше тази Катедрала да бъде наистина национална перла на Българската Църква. Но Митрополит Гавриил е този, който чрез поста си на председател на Върховния църковен съвет, овладява изцяло целия инструментариум на Светия Синод за това как ще бъдат извършвани каквито и да било ремонтни дейности на синодални имоти и собствености. В пряк конфликт съм бил с него, в пряк конфликт и с неговия племенник, който е свещеник все още в тази Катедрала. Защото аз съм твърдял и продължавам да твърдя, тези хора не си извършваха служебните задължения. И моето мнение е било, че те трябва да бъдат санкционирани.

Аз бях премахнат. И единственото нещо, което съм получил като заповед, подписана от Българския Патриарх Неофит, е освобождаване от поста председател на Патриаршеската Катедрала Свети Александър Невски. Никога не е извършвано върху мен нищо друго.

През 2017 тук на този площад се бяхме събрали едни хора, които бяхме тук, протестирайки пред току-що встъпилия в длъжност тогава президент на Републиката Румен Радев, по повод на едно деяние, инициирано от един коалиционен партньор на партия „ГЕРБ“ – „ВМРО“. Благодарение на тях и на техен кмет в град Белене, имаше един свещеник, който е много известен на българската общественост – Паоло Кортези. Паоло Кортези бе прокуден от нашата страна. Впоследствие папата по свой дипломатичен път, заедно с институцията зад нас, го върнаха тук по-късно. Но той беше прокуден от тази страна от българските власти. Един изключително почтен човек. Един човек, отдаден на мисията си да бъде верен на вярата, беше изгонен, защото „ВМРО“ не харесва това, че ще има обживено място. Ние бяхме мъртвешко място в тази страна. Никой, който обживява нещо, няма място тук. Прокудиха го. И имаше протест тук в негова защита. И аз бях тук и говорих. И тогава казах, че ако Българският Патриарх ни е изоставил, Папата в Рим няма да ни изостави. И се оказа вярно. Той реагира. Помните по-късно, че и дойде, и беше заедно с отец Паоло Кортези в Раковски.

Тогава Светият Синод взема решение (още заседаваше към онзи момент), взема решение, че ще ми наложи аргос, което означава запрещение от свещенослужение, което по Устава на Българската Православна Църква може да продължи максимум шест месеца. А минаха пет години. Аз все още получавам възнаграждение от Светия Синод. И държа да отбележа. Не възнаграждение от субсидията, която дава Правителството на Републиката на БПЦ за свещенослужители, защото на мен и карта като такъв не ми е издадена, въпреки че с цялата кореспонденция, с всички преписки, свързани с мен и Светия Синод, вкл. и нотариално заверени пълномощни (3 броя) от Българския Патриарх Неофит по решение на Светия Синод, в които пише, че съм избран, утвърден и наречен за Стобийски Епископ, е запознат Вселенският Патриарх Вартоломей.

Съгласно 28-мо Правило на Халкидонския Вселенски Събор, той (Вселенският Патриарх) е онзи, който е последна инстанция в Православната Църква. И това дразни Борисов. Дори когато Вселенският Патриарх беше тук и в тази сграда (в Президентството) получи орден „Стара планина“, онзи отсреща тогава публично отказа да го приеме по причина, че не обслужва неговите интереси. Защото истинският патриарх, както и истинският главен прокурор в тази страна, се казва Борисов. Не е Неофит, и не е Иван Гешев. И не поиска някой по-горен от него.

Но Православната Църква си има своите правила, свой център, и слава Богу той не е в София, и никога не е бил, и никога няма да бъде в Банкя.

Митрополитите Йоан Варненски, Гавриил Ловчански, Николай Пловдивски, Серафим Неврокопски, трябва да станат митрополити. И понеже Българският Патриарх не ги призовава към това, защото той отдавна хареса ролята си на абстентист, на естествено отсъстващ от абсолютно всичко, според мен дори и от самия себе си. Той има един единствен достоен ход. Този народ има нужда от водач, както политически, така и духовен. Онова, което той (Патриарх Неофит) трябва да направи час по-скоро, е свикването на един Надюрисдикционен събор, какъвто у нас не е провеждан с изключение на един Всеправославен 1998 по инициатива на същия Патриарх Вартоломей, когато разколът бе у нас канонически прекратен. Трябва този събор да стане под благословението на Вселенския Патриарх Вартоломей.

И другото, което е необходимо. Споменах ви, че един единствен български митрополит, един единствен, никога не е участвал в българското задкусилие и в днешните от 32 години насам герои, мутри, мафиоти, каскети и кукловоди на българския преход. Нищо общо не са имали с него. Това е Българският Митрополит в САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който безспорно е бил агент на Държавна сигурност, но неговото досие с двата му псевдонима е публично и може да бъде видяно в Комисията по досиетата какво е вършил. Той ако не е бил агент на Държавна сигурност, там не е щял да замине. Но когато САЩ дават гражданство някому, той декларира две неща: (1) че не е агент на чужда служба; (2) че ако е агент на чужда служба, той става агент и на още една друга служба. Което означава, че бламирането с някогашното българско задкулисие е извършено.

В корупцията – защото думата „корупция“ означава поквара в поквара, в покваряването на обществото, вкл. и на висшия клир на Църквата (това не е срещу Църквата Христова; това е срещу тези, които я управляват на тази територия) – покварата трябва да спре. И този митрополит трябва да се върне тук и заедно с благословението на Вселенския Патриарх да председателства той един събор, на който всички ние, ама всички ние, не те (българските митрополити), защото митрополити как се избират мога да ви разкажа. Имаме избран един, който е с резултат 6:6. Айде ми кажете кой от двамата е избраният, и кой не.

Но в края на краищата е съвсем възможно това да се реализира и е в духа на Православната Църква, при оттегляне на администрирането на каквито и да било процеси в Църквата от страна на Българския Патриар Неофит, който не желае да бъде патриарх и духовен водач. Ние имаме нужда от истински духовен водач. Имаме нужда този народ да участва в делата на Църквата. Защото без вяра няма да продължим. Без осъзнаване какво представляваме, няма да продължим наникъде. Без онова, че трябва да се обичаме помежду си – защото аз не искам едни много богати и много лъскави мои началници само да сочат с пръст кой е лош, защото нарушава техните интереси. Искам едни хора, които просто могат да обичат. Дори и себе си да заобичат. И това е изключително проста работа и не изисква нищо.

Има в Църквата достойни хора, и измежду тези, които са в числото на миряните, и в числото на духовенството. Дори и тези, които се страхуват.

Крайно време е да си кажем истината!

Задкусилие, мръсно и неприлично, в нашата страна ще има винаги, докато нямаме и почтен висш клир, който няма общо с това задкусилие. Без значение дали този ще се казва Цеко Минев, или пък Цоло Вутов, и други такива. Защо ги споменавам, съответните митрополити си знаят добре.

Крайно време е да поискаме да имаме и Църква! Никога не съм си позволявал, знаете, да говоря на тази тема. Но освен че трябва да имаме президент, че трябва да имаме Парламент, че трябва да имаме Министерски съвет, че трябва да имаме Висш съдебен съвет, че имаме нужда от почтени съдии и от прокурори, които съзнават какво е държавно обвинение, но имаме нужда от един състав на духовенство, който знае и какво е Христос, и какво е обич, и какво е човек.

Не е необходимо по никакъв начин да има противопоставяне, а е нужно да има диалог и молитва. И пак ще ви повторя. Аз не съм разпопен поп. Онова, което може да ви се каже дали съм или не съм разпопен поп, може да бъде потвърдено само и единствено от подписа на Вселенския Патриарх Вартоломей, а не на този, който не иска да бъде Български Патриарх.

Желая ви успех и ви моля, като си тръгвате тази вечер не мислете, че сме победили.

Липсата на мандатност по съвсем естествен път поставя митрополитите в българското задкулисие. Няма олигарх, който да не е бил на масата на български митрополит по ред причини. За съжаление и митрополии, и манастири отдавна не са духовни средища, а са чифлици за чорбаджии.

Тази работа е гнусна, много гнусна и не се понася.

Може всичко да последва за мен, абсолютно всичко, но на този ден за мен беше задължително да го произнеса. И повтарям ви, защото и аз имам грях към онзи, който не е на този свят от осем години. Не съм мислил и сега не мисля, че той (Кирил Варненски) бе достойният за патриарх. Но щом неговото тяло плаваше по повърхността на морето без да има вода в дробовете му, при условие че имаше съсиреци в носа и синини по врата, и не се даде възможност именно заради Сотир Цацаров, който беше получил тогава позвъняване от Българския Патриарх да се извърши втора аутопсия, аз наистина имам грях спрямо този човек, че не съм дал възможност поне чрез моето отсъствие в някои процеси той поне да беше продължил като наместник-председател на Светия Синод, защото ние реално нямаме патриарх, а само номинално. И това е нещо, което за никой от нас не е полезно. И за мен също. Аз също имам нужда от отец и патриарх.

Пожелавам ви да бъдете честни и достойни. И… ще ми се да имате вяра.

Припомняме, че Митрополитите Старозагорски Киприан, Пловдивски Николай и Ловчански Гавриил, а също и свещеници, агитират вярващите да гласуват за Борисов и партията му, което е грубо погазване на Свещените Канони, Устава и законите на страната.

Благодарим на Posoka.org за предоставения видеозапис.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal