За почетен гражданин на Созопол беше обявен посмъртно отец Иван Попов


Автор: проф. Иван Желев Димитров

Град Созопол има за свой покровител св. мъченица Марина и е обявил нейния празник за ден на града. Така за разлика от другите ни морски градове, които обикновено празнуват на Успение Богородично или на св. Николай Мирликийски, „градът на спасението“, както се превежда името Созопол, чества деня си на 17 юли. Макар че основните му църкви са посветени на св. великомъченик Георги и на Успение Богородично, една стара църква пази името на созополския мъченик Зосим (чества се на 19 юни), а построената голяма църква в чест на св. Николай е била осветена в памет на славянските просветители св. братя Кирил и Методий, след като тракийски бежанци масово се заселват в града. Отделен въпрос е, че по времето на комунистическия режим точно тази църква е била направена „музей на морето“, пълен с амфори, котви и какво ли още не, а на мястото на олтара беше издигната сцена, за да се ползва храмът като зала по време на учредения в ония години фестивал „Аполония“.

В стария град, който пази духа на хилядолетията, има множество параклиси, посветени на различни светци. Обикновено това са семейни оброци, а семейството се грижи за поддържането на тези малки светилища и веднъж годишно там се извършва богослужение. Един от тези параклиси е посветен на св. мъченица Марина. На около километър преди града обаче в гората има изграден в стари времена друг параклис на св. Марина. Там хората ходеха на 17 юли, за да почетат мъченицата. Тъкмо този параклис беше и едно от първите паметни дела на о. Иван Стоянов Попов, който беше ръкоположен за свещеник в Сливен и въдворен в енорията на Созопол на 29 юли 1979 г., преди цели четиридесет и две години. Младият тогава и ревностен свещеник се постара с шепа доброволци да възстанови и леко да разшири параклиса, край който има и аязмо, а то и в най-големите летни жеги не пресъхва. После той се потруди за възстановяването, обновяването и строителството на няколко храма и параклиси в града и около него, включително и в съседното село Равадиново, където нямаха църква, а от двадесетина години се радват на храма в чест на св. Йоан Рилски.

Централният храм „Св. Георги“, порядъчно „скъсен“ в лошите десетилетия (за да се разширяла улицата!), с грижите и усилията на о. Иван беше обновен основно, останаха само иконите в оригинал, а всичко друго, особено дървените изделия (иконостас, певница, аналои, „трончета“ за сядане и пр.), беше направено отново като точни копия на старите.

Старата църква „Св. Богородица“, превърната в музей, беше възстановена, „изчезналите“ икони се възстановиха къде по стари снимки, къде по идея на иконописеца, но вече там се служи от началото на Богородичния пост до „Малка Богородица“ (Рождество Богородично).

Много трудно беше „връщането“ на „Св. Кирил и Методий“, защото там свещеникът трябваше да се бори не само срещу разбиранията на местните управници, но и срещу „идеите на културтрегерите“. В крайна сметка Бог помогна този храм отново да стане Негов дом, направиха се нов резбован иконостас и икони във възрожденски стил, а вече почти е завършено изписването на целия храм от отлични иконописци. В този храм се пазят мощите на св. Йоан Предтеча, открити преди петнадесетина години при разкопки на отсрещния остров „Св. Иван“. Богослуженията от края на пролетта и през лятото до края на юли се извършват тъкмо в тази голяма, просторна и уредена с голямо желание и много вкус църква, покрай която минават всички идващи в града посетители.

Много още неща могат да се кажат за стореното с толкова любов и себежертвеност от починалия на 1 април т. г. от COVID-19 ставрофорен иконом Иван Попов. Защото делата му са много и те не се ограничават само в строителство и реставриране на храмовете и параклисите. Той се постара да обнови преди всичко духовния живот в енорията си, която зимно време намалява докъм две хиляди, но лятно време „набъбва“ до поне двадесет хиляди. Благоговейните богослужения, изповедта и другите душеспасителни тайнства, редовните проповеди, отеческото душегрижие, неделното училище, поклонническите пътувания и още много други неща могат да се изредят като изграждащи образа на добрия пастир. Не на последно място е и това, че той преди няколко години покани и подготви свой приемник в лицето на сегашния свещеник о. Димитър Попов, за да не остане паството без пастир, защото „всички сме в Божиите ръце“, както казваше о. Иван.

Градската управа отдавна беше забелязала качествата и приносите на о. Иван Попов за духовния живот в този древен български град. Отнасяха се с уважение към своя свещеник и се вслушваха в съветите му. Някак неочакваната му кончина обаче накара кмета и общинските съветници да се замислят, че не са отдали досега на о. Иван заслужената почит. Затова с решение на Общинския съвет от 30 юни 2021 г. те обявиха ставр. ик. Иван Стоянов Попов за почетен гражданин на гр. Созопол посмъртно заради големите му заслуги за духовния живот на града. На нарочна общоградска проява вечерта на 17 юли беше тържествено обявено това решение. След това беше дадена думата и на о. Димитър Попов да каже няколко думи на признателност към личността на о. Иван и благодарност от името на енорията за направеното отличаване, макар и посмъртно.

Второстепенен е фактът, че на това тържество присъстваха президентът на Република България Румен Радев, областният управител на Бургас проф. Мария Нейкова и редица други официални лица. Защото църковният химнописец го е рекъл отколе: „Паметта за праведника е с похвали!“. А най-важното е добрият пример на живот по Бога да се помни и следва.

Източник: dveri.bg

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal