Папа Франциск отхвърли оставката на Архиепископа на Мюнхен и Фрайзинг Райнхард Маркс


Писмо от Франциск до кардинала в оставка за положението на Църквата в Германи пред злоупотребите с малолетни: „Благодаря ти за твоята християнска смелост, която не се страхува да бъде унижена пред ужасната реалност на греха. Поемането на кризата лично и като общност е единственият плодотворен начин”.

„Ако си изкушаван да си мислиш, че потвърждавайки твоята мисия и не приемайки твоята оставка, този епископ на Рим (твой брат, който те обича) не те разбира, помисли какво е чувствал Петър пред Господ, когато по свой начин подаде оставката си“, представяйки се за грешник и чу отговора „Паси овците ми“. С този образ завършва писмото, с което папа Франциск отхвърля оставката, представена от кардинала архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг Райнхард Маркс, който миналия 21 май написа писмо – публикувано от същия – обясняващо причините за своя жест. Маркс беше помолил папата да му бъде позволено да напусне ръководството на германския архидиоцез, заради скандала със злоупотребите в Германия и отговора, който той сметна за недостатъчен от страна на епископата.

В писмото, публикувано на испански и немски от пресцентъра на Светия престол, папата благодари на Маркс за „християнската смелост, която не се страхува от кръста, която не се страхува да бъде унижена пред ужасната реалност на греха“. Франциск припомня, че „цялата Църква е в криза поради историята на насилията“, че „Църквата днес не може да направи крачка напред, без да приеме тази криза“, защото „политиката на щрауса не води до никъде и кризата трябва да бъде поета от нашата пасхална вяра. Социологизмите и психологизмите са безполезни“. Следователно „приемането на кризата лично и като общност е единственият плодотворен начин, защото човек не излиза от кризата сам, а в общността“.

Папата изразява съгласието си с описанието на кризата, предложено от писмото на Маркс: „Съгласен съм с теб, когато описваш тъжната история на сексуалното насилие и начина, по който Църквата се е справяла с нея доскоро като катастрофа. Да осъзнаем това лицемерие в начина, по който живеем вярата си, е благодат, това е първата стъпка, която трябва да направим. Трябва да поемем отговорност за историята както лично, така и като общност. Не можем да останем безразлични към това престъпление. Приемането означава да изпаднем в криза”.

Вярно е, добавя Франциск, „че историческите ситуации трябва да се интерпретират с херменевтиката на времето, в което са се случили, но това не ни освобождава да ги поемем и да ги приемаме като история на греха, който ни обсажда“. Следователно, според мен, всеки епископ на Църквата трябва да ги поеме и да се запита: какво да направя в лицето на тази катастрофа?”.

Папата припомня „mea culpa“, повторена вече няколко пъти „пред толкова много исторически грешки от миналото“. Днес той обяснява: „От нас се иска реформа, която – в случая – не се състои в думи, а в нагласи, които имат смелостта да се справят с кризата, да приемат реалността каквито и да са последствията. И всяка реформа започва от себе си. Реформата в Църквата беше извършена от мъже и жени, които не се страхуваха да влязат в криза и да си позволят да бъдат реформирани от Господ”.

Това – казва епископът на Рим – „е единственият начин, иначе няма да сме нищо друго освен„ идеолози на реформата“, които не поставят собствената си плът на карта“, както направи Исус „със своя живот, сък своята история, с плътта си на кръста”. И това, признава Франциск, „е пътят, начинът, по който ти самият, скъпи братко, пое, представяйки своето оттегляне“, защото „погребването на миналото ни води до нищо. Мълчанието, пропуските, придаването на твърде голяма тежест на престижа на институциите водят само до личен и исторически провал”.

Франциск го определя като „спешно“ да позволим на „Духа да ни отведе в пустинята на запустението, на кръста и на възкресението. Това е пътят на Духа, който трябва да следваме, а изходната точка е смиреното признание: сгрешихме, съгрешихме. Нито анкетите, нито силата на институциите ще ни спасят. Престижът на нашата Църква, която е склонна да крие греховете си, няма да ни спаси; няма да ни спаси силата на парите или мнението на медиите (толкова често сме твърде зависими от тях). Ще се спасим, като отворим вратата на Този, който може да го направи, и изповядвайки голотата си: „Съгреших, съгрешихме“ … и плачейки и заеквайки, колкото можем, онова „стой далеч от мен, защото аз съм грешник“, наследството, което първият папа остави на папите и епископите на Църквата“.

Правейки така – пояснява папата – „ще почувстваме онзи изцелителен срам, който отваря вратите към състраданието и нежността на Господ, който е винаги близо до нас“. Франциск също пише, че оценява края на писмото на Маркс и неговата готовност да продължи с желание „да бъде свещеник и епископ на тази Църква“, като се ангажира за духовното обновление.

„И това е моят отговор, скъпи братко – заключава папата, – продължавай, както ти предлагаш, но като архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг“. Припомняйки, че епископът на Рим, наследник на онзи Петър, който беше казал на Исус „Махни се от мен, защото аз съм грешник“, може да го разбере добре и го кани да изслуша отговора, който назарянинът даде на принца на Апостоли: „Паси овците ми“.

Източник: Vatican News

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal

COMMENTS