Делегация на Вселенската Патриаршия е на посещение във Ватикана по случай Престолния празник на Римската Църква | СНИМКИ

In other languages: IT – GR – ENPTESPLSKUKRRO AR  JPN  ZHHI


Автор: Йордан Георгиев

Делегация на Вселенската Патриаршия, оглавявана от Високопреосвещения Митрополит Старец на Халкидона г-н Емануил пристигна във Ватикана, за да вземе участие в Престолния празник на Римската Църква, учредена от Светия Първоапостол Петър.

Днес в понеделник, 28 юни 2021 г., делегацията на Патриаршията, която включва също и Митрополитът на Буенос Айрес г-н Йосиф и Патриаршеският дякон г-н Варнавас беше приета от Папа Франциск, който в своето обстойно обръщение каза междудругото следното:

„…Скъпи братя, не е ли време с помощта на Светия Дух да дадем допълнителен тласък на нашето пътуване за да премахнем старите предразсъдъци и да преодолеем окончателно вредното съперничество веднъж завинаги? Без да игнорираме различията, които ще бъдат преодолени чрез диалог, в благотворителност и в истината, не бихме могли да открием нова фаза на отношенията между нашите църкви, характеризираща се с по-голямо вървене заедно, от желанието да направим реални стъпки напред, от чувството, че сме наистина отговорни един за друг?…“.

Папата повдигна въпроса и за „по-тясното сътрудничество между православни и католици в диалог с други религиозни традиции, област, в която знам, че Вие, Ваше Високопреосвещенство Емануил, сте много ангажирани“.

Накрая, Папа Франциск изпрати топлосърдечни поздравления на Всесветейшия Вселенски Патриарх г-н г-н Вартоломей, казвайки: „Чувствам го като мой истински брат. Чакам го с радост тук в Рим през идния месец октомври, по случай тридесетгодишнината от избора му на Вселенския Престол“.

След аудиенцията при Папата, делегацията от Константинопол се срещна с председателят на Папския съвет за насърчаване на християнското единство Кардинал Курт Кох.



Обръщение на Светия Отец Франциск към делегацията на Вселенската Константинополска Патриаршия

Понеделник, 28 юни 2021

Скъпи братя и сестри,

С радост ви поздравявам и ви приветствам с обич в Рим по случай тържеството на Светите Апостоли Петър и Павел. Благодаря на Митрополит Емануил за добрите думи, които той отправи към мен – думите на брат. Годишният обмен на делегации между Римската и Константинополската Църква за празниците на съответните им учредители (патрони) е знак за истинското общение, макар и все още не пълно, което вече ни обвързва. Горещо съм благодарен на Негово Всесветейшество Вартоломей и на Светия Синод, които пожелаха да ви изпратят сред нас, и ви благодаря за любезното ви посещение.

Тази година ще честваме Светите Апостоли Петър и Павел, докато светът все още се бори да се измъкне от драматичната криза, причинена от пандемията. Този бич е тест, който е ударил всички и всичко. По-сериозна от тази криза е само възможността да я пропилеем, без да научим урока, който ни дава. Това е урок по смирение, който ни учи на невъзможността да живеем здравословно в един болен свят и да продължаваме както преди, без да осъзнаваме какво не е наред. Дори сега голямото желание за връщане към нормалността може да прикрие безсмисленото твърдение да се разчита отново на фалшиви ценни книжа, навици и проекти, които имат за цел изключително да печелят и преследват собствените си интереси, без да се грижат за несправедливостите по планетата, за вика на бедните и несигурното здраве на нашата планета Земя.

А за нас, християните, какво казва всичко това? Ние също сме призовани сериозно да се запитаме дали искаме да продължим да правим всичко както преди, сякаш нищо не се е случило или искаме да приемем предизвикателството на тази криза. Кризата, както разкрива първоначалното значение на думата, предполага преценка, разделяне между доброто и лошото. Терминът всъщност в древността е обозначавал акта на селяните, които са отделяли доброто зърно от плявата, за да бъде изхвърлена. Следователно кризата ни моли да направим избор, да разберем, да спрем и пресеем това, което остава и какво излиза от всичко, което правим.

Сега ние вярваме, както учи Апостол Павел, че любовта е тази, която остава завинаги, защото, докато всичко отминава, „любовта никога не отпада“ (1 Кор. 13:8). Със сигурност не говорим за романтична любов, съсредоточена върху себе си, върху своите чувства, желания и емоции; ние говорим за конкретна любов, живяна по пътя на Иисус Христос. Това е любовта към семето, което дава живот чрез смъртта на земята, която дава плод чрез разпадане. Това е любовта, която „не безчинствува, не дири своето“, която „всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (стихове 5,7). С други думи, Евангелието осигурява изобилни плодове не на онези, които трупат за себе си, не на онези, които гледат на собствените си печалби, а на тези, които открито споделят с другите, сеейки обилно и свободно, в смирен дух на служене.

Следователно да приемем сериозно кризата, която преживяваме, означава за нас, християните, по пътя към пълно общение, да се запитаме как искаме да продължим. Всяка криза ни представя на кръстопът и отваря два начина: този за отдръпване към себе си, в търсене на собствена сигурност и възможности или за отвореност към другите, с рисковете, които крие в себе си, но преди всичко с плодовете на благодатта,която Бог гарантира. Скъпи братя, не е ли време с помощта на Светия Дух да дадем допълнителен тласък на нашето пътуване за да премахнем старите предразсъдъци и да преодолеем окончателно вредното съперничество веднъж завинаги? Без да игнорираме различията, които ще бъдат преодолени чрез диалог, в благотворителност и в истината, не бихме могли да открием нова фаза на отношенията между нашите църкви, характеризираща се с по-голямо вървене заедно, от желанието да направим реални стъпки напред, от чувството, че сме наистина отговорни един за друг? Ако сме послушни да обичаме, Святия Дух, който е творческата любов на Бог и внася многообразието в хармония, ще отвори пътя за обновено братство.

Свидетелството за нарастващото общение сред нас, християните, също ще бъде знак на надежда за много мъже и жени, които ще се чувстват насърчени да популяризират едно по-универсално братство и помирение, способни да поправят грешките от миналото. Това е единственият начин да се отвори бъдеще на мира. Красив пророчески знак ще бъде и по-тясното сътрудничество между православни и католици в диалог с други религиозни традиции, област, в която знам, че Вие, Ваше Високопреосвещенство Емануил, сте много ангажирани.

Скъпи приятели, бих искал да ви благодаря още веднъж за присъствието ви. Моля Ви, да предадете на Негово Всесветейшество Вартоломей, когото чувствам като свой истински брат, моя любящ и уважителен поздрав, и да му кажете, че го очаквам с радост тук, в Рим, следващия октомври, възможност да благодаря на Бог по случай тридесетата годишнина от избора му (за Вселенски Патриарх – Бел. прев.). По застъпничеството на Свети Петър и Павел, Върховните Апостоли, и на Свети Андрей, първият от призваните, Всемогъщият и Милостивият Бог да ни благослови и привлича все повече към своето единство. А вие, най-скъпи, моля, запазете за мен място във вашите молитви. Благодаря ви.

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal