Свети Йоан Руски Чудотворец – 27 май 1730 | VIDEO

In other languages: GR


Свети Йоан Руски Чудотворец се родил около 1690 година в Малорусия, днешна Украйна в православно семейство. Предполага се, че се е родил в Полтава или край село, близо до Мариупол на брега на Азовско море. В този период Украйна била част от Руската империя.

Наименованието „Руски“ не се асоциира с днешна Русия и е абсолютно погрешно етническия произход на Свети Йоан Руски да се свързва с днешна Русия.

Когато през 1711 г. започнала войната с Османската империя, той вече бил войник в царската армия на Петър Велики. Войната не се оказала успешна за Московия (Русия) и турската войска победоносно се придвижвала, всявайки в хората ужас и страх. Свети Йоан участвал в боевете и защитавал родината си. Възпитаван от родителите си в православен дух, той дълбоко скърбял като виждал жестокостта на войната и гибелта на хиляди млади хора, деца, жени и старци.

В битката за освобождаването на Азов Свети Йоан бил пленен и изпратен в Константинопол заедно с хиляди други свои съотечественици. От Константинопол бил препратен в град Прокопион в Кападокия. Тук той се оказал подчинен на някакъв ага, който управлявал еничарски лагер.

Свети Йоан скоро изпитал върху себе си ненавистта на турците. Той бил „киаф“, „неверник“, достоен за мъки. Бил подложен на жесток побой с пръчки и оплюване, изгорили му косата и кожата на главата, хвърлили го в оборски тор и накрая му определили да живее в конюшнята сред домашните животни.

Свети Йоан издържал всички мъчения смирено и с достойнство. В това се проявил непреклонният му християнски характер. По-ярко от слънцето възсияло богатството на вътрешния му свят, обърнат към Христос още от детството. На побоите и издевателствата от страна на турците той отговарял с думите на Свети Апостол Павел: „Кой може да ме отлъчи от любовта Христова“ (Рим. 8:35).

Аз – казвал Йоан – вярвам и обичам моя Господ Иисус Христос, Единородния Син Божи и нищо не може да ме застави да се отвърна от Него. Като пленник аз изпълнявам заповедите на господарите ми относно работата. Но вие не сте господари на вярата ми в Спасителя Христа. Аз никога не забравям трънения венец и кръстната смърт на Господа и съм готов за още по-големи мъчения. Готов съм да умра, но не и да се откажа от Христа„.

Свети Йоан приел жестоките условия на мъченическия живот и заживял в конюшнята. Това му напомняло за яслите във Витлеем. Той много се молел и постел. С начина си на живот умилостивил турците и те с възхищение започнали да го наричат „вели“ – „светец“.

Заради праведния му изповеднически живот Свети Йоан бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. Например с помощта на ангел Господен изпратил ястие на меден поднос от Прокопион в Мека. Турският ага бил там и му се прияло любимото му ястие. Светецът предузнал това и като видял, че господарката тъкмо готви тази гозба, изпратил я с молитва при господаря си. Агата я видял пред себе си още топла. Но така и не разбрал как тя се е озовала при него и то на блюдо, на което бил изобразен фамилният му знак. Разбрал каква е истината чак след три месеца, когато се прибрал вкъщи. Това чудо смирило ненавистта и неприязънта на турците. Духовното и нравствено влияние на светеца укротило зверствата на иноверците.

Свети Йоан Руски Чудотворец се преселил при Господа, Когото обичал повече от всичко, на 27 май 1730 г.

При всички изпитания, които претърпял, той намирал опора и утеха само в молитвата, във всенощните бдения, които извършвал, и в приемането на светите Тайни. Всяка седмица Свети Йоан се причастявал и чувствал това като велика почивка. В последния ден на своя земен живот той извикал при себе си свещеник, който му донесъл светите дарове в парче ябълка. В конюшнята Свети Йоан се причастил за последен път. Неговият временен плен и житейските му трудности свършили. Приемайки причастие Свети Йоан преминал във вечността и застанал пред престола на Бога с молитвеното си застъпничество той започнал да излива над вярващите потоци от чудеса.

Свещеникът и християните от град Прокопион получили от турците разрешение да вземат и погребат тялото на починалия. Вчерашният роб бил погребан със сълзи и благолепие като архиерей от християните, от турци и арменци. Тялото му, обкръжено от свещи и кадилници, било отнесено на ръце до християнското гробище.

През ноември 1733 г. свещеникът, който всяка седмица изповядвал и причастявал Свети Йоан, видял светеца насън. Свети Йоан казал на стареца, че по силата на Божията благодат тялото му е останало нетленно, както е било погребано преди три години и половина. Свещеникът се усъмнил, но скоро по Божи милост от гроба на светеца се появила небесна светлина във вид на огнен стълб. Християните решили да отворят гроба и видели чудото. Тялото на светеца се оказало абсолютно нетленно и благоуханно. Това благоухание е запазено непроменено до наши дни. Като видели това вярващите с благоговение взели тялото му и го пренесли в храма, който светецът посещавал приживе.

По време на поредните междуособни борби в Османската империя (през 30-те години на ХІХ век) турците решили да изгорят мощите. Присъстващите на това обаче видели как тялото на Светеца се движело в огъня като живо. В страха си те прекратили безчинството и избягали. На другия ден сред обгорените въглени и пепел християните намерили тялото на светеца цяло. То било почерняло от дим и сажди, но оставало както преди благоуханно и нетленно.

По силата на Лозанския мирен договор (1923 г.), чиито страни са Гърция и Османската империя (Турция) между двете страни има размяна на населението само на религиозен признак (православни християни и мюсюлмани), поради което над 350 000 гръцки мюсюлмани (повечето не знаели дори турски език и не са имали такова самосъзнание) заминават за Турция и над 2 000 000 православни гърци (вкл. турскоговорещите гърци караманлии) и покрай тях 50 000 арменци (писали се православни гърци, за да се спасят от смърт) заминават за Гърция, Австралия, САЩ и Канада. Но не всички православни гърци и армено-григориани заминали. Някои за да останат се писали мюсюлмани, за да избегнат изселването.

Именно в този период било прогонено и коренното гръцко население от Кападакия. Жителите на град Прокопион при бягството си взели със себе си и тялото на Свети Йоан Руски. При пристигането си в Гърция, те били заселени на о-в Евия (Евбея). В новото село, където били заселени, те положили тялото на Светеца в Храма на селото, което преиуменували на Нео Прокопион. По-късно в чест на Светията бил построен и храм – Храм на Свети Йоан Руски, където неговото тяло лежи и до днес и привлича потоци от поклонници основно от Гърция, Румъния, Украйна, Сръбия. В последно време има доста поклонници и от Русия и България.


 

Donate to Doxologia Infonews

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

 

Follow us on Twitter:

@doxologiainews

 

Follow us on Facebook page:

@doxologiainfonews

 

Join our Facebook group:

@doxologiainfonews.group

 

Follow us on Instagram:

@doxologiainfonews

 

Follow us on ВКонтакте:

@doxologiainfonews

 

Join our Telegram channel:

@doxologiainfonews

 

Subscribe to us on YouTube:

@doxologiainfonews


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ