Папа Франциск: Да преодолеем трудностите при молитвата | VIDEO

„Да се ядосаме с Бог е начин да се молим. Молитвата е трудна, затова трябва да внимаваме с нещата, които ни разсейват, от сухотата и леността“. Това каза папа Франциск в катехизисната си беседа на генералната аудиенция, която отново проведе в двора „Сан Дамазо“ във Ватикана.

„Разсеяност, сухота, леност. Много трудности могат да се срещнат в молитвата, които трябва да идентифицираме и преодолеем“. Този бе пътя, посочен от папа Франциск в катехизисната беседа на генералната аудиенция, който призова да не се обезсърчаваме пред редуващите се времена на утеха и сухота, а да упорстваме в молитвата, както направи Йов, който също протестира, чувствайки се третиран несправедливо. „Много пъти, дори протестирането пред Бог е начин за молитва – отбелязва папата – също да се ядосаме, защото много пъти синът се ядосва на баща си и това е начин за общуване с него“.

„Не е лесно да се молиш – продължи Франциск – защото съществуват много трудности, които идват в молитвата: трябва да ги познаваме, индивидуализираме и преодолеем“, каза импровизирайки папата.

„Първият проблем, който се появява пред тези, които се молят, е разсейяността“, казва Франциск. „Започвам да се моля и тогава умът тръгва в обратна посока, обръща се“, добави импровизирайки: „Това е разсейването. Въображението се обръща, обръща се. Света Тереза ​​нарича това разсейване „лудата в къщата“: то е като една луда жена, която те изнервя, трябва да я разпознаеш и да я сложиш в клетка. Молитвата често съжителства с разсеяността – отбеляза още папата – защото човешкият ум среща трудност да се спре за дълго време върху една само мисъл. Всички ние изпитваме този непрекъснат вихър от образи, от илюзии в постоянно движение, което ни придружава дори по време на съня. И всички знаем, че не е добре да се задоволява тази безразборна склонност“.

„Борбата за постигането и поддържането на концентрацията не се отнася само до молитвата“, отбеляза папата. „Ако не се постигне достатъчна степен на концентрация, не може да се учи успешно и не може да се работи добре. Спортистите знаят, че състезанията не се печелят само с физическа подготовка, но и с умствена дисциплина: особено със способността да останат концентрирани и да поддържат будно вниманието“.

Вторият проблем посочен от папата в молитвата е „сухотата“. Тя – каза той – „ни кара да мислим за Разпети петък, за нощта и Велика събота, целия ден: Исус го няма, Той е в гроба, Исус е мъртъв, ние сме сами. И това е основната мисъл на сухотата“.

„Често обаче – каза той – ние не знаем какви са причините за сухотата: тя може да зависи от нас самите, но също и от Бог, който допуска определени ситуации във външния или вътрешен живот“, обясни Франциск. „Или понякога може да е причинена от главоболие, от болка в черния дроб, която пречи да се навлезе в молитвата”, добави. „Духовните учители описват преживяването на вярата като непрекъснато редуване на времена на утеха и запустение. Моменти, в които всичко е лесно, докато други са белязани от голяма тежест. Много пъти – продължи той отново импровизирайки – когато срещнем приятел, го питаме: „Как си? “ и той ни отговаря: „Днес не съм в настоение“. Много пъти сме унили, не чувстваме нищо, не намираме утеха, не издържаме. Това са онези сиви дни, а в живота има толкова много. Но опасността е сивото сърце: когато тази сивота стигне до сърцето и го разболява, и има хора, които живеят с това сиво сърце. Не може да се преодолее духовната сухота със сивото сърце, сърцето трябва да е сияйно, да изчака утехата, и ако тя не идва, да я чака с надежда. Но не трябва сърцето да се затваря в сивотата“.

„Вярващите никога не трябва да угасват молитвата!“, каза накрая папата. „Понякога молитвата може да наподобява на тази на Йов, който не приема, че Бог се отнася несправедливо с него, протестира и го призовава да отговори“, отбеляза Франциск. „Много пъти – продължи той отново импровизирайки – дори протестирането пред Бог е начин на молитва, или както казваше една старица, ядосването с Бог е начин на молитва. Много пъти синът се ядосва на бащата, това е начин за признаването на бащата: тъй като го разпознава като баща, той се ядосва. И ние също, които сме много по-малко свети и търпеливи от Йов, знаем, че в крайна сметка, в края на това време на запустение, в което въздигнахме неми викове до Небето и толкова много „защо?“, Бог ще ни отговори“.

„Да не забравяме молитвата на „защо?“!“, призива папата в края на катехизисната беседа. „Това е молитвата, която децата отправят, когато започват да не разбират нещата. Психолозите я наричат ​​възрастта на „защо?“. Бащата започва да отговаря и се появява друго защо. Детето иска да привлече погледа на баща си към себе си. И когато започнем да казваме защо, ние привличаме погледа на Отца. Често, да се ядосаме малко е добре, защото ни кара да събудим тази връзка между сина и бащата, между дъщерята и бащата, която трябва да имаме с Бог“, заключи папата. „Той ще приеме и нашите най-сурови и най-горчиви изрази, и ще ги събере с любовта на баща и ще ги приеме като акт на вяра, като молитва”.

Източник: Vatican NEWS

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal