Агатополският Епископ Иеротей: Омразата, включително срещу хомосексуалистите, е неприсъща за християните


Автор: Агатополски Епископ Иеротей,
Викарий на Сливенския Митрополит и
Игумен на Поморийския Монастир Свети Георги

Покаянието като противоотрова срещу греха

Проповед за IV Събота след Пасха – 22.05.2021

Чухте днешното евангелие. Излишно е да го преразказвам. Както и да обяснявам защо светът мрази и защо омразата е движещата сила в човешките взаимоотношения. Напоследък много хора ме питат , но – „вие мразите“ !? Мразя ли ? Мразя ли участниците от гей прайда, мразите ли мормоните, мразите ли калинките? Не искам да бъда въвличан в подобен водевил. Не искам да бъда поставен на Покрустовото ложе – било то ксенофобско, хомофобско или каквото и да е било фобско ложе . Ако някой все още не разбира дали мразя някого, то ще отговоря с репликата на един малък син герой от анимационен филм, който казва – „Мразя да мразя!“. А още по-излишно е да ви обяснявам защо първата от Христовите заповеди е “да любите друг друга (Йоан 15:12). От нас се иска да обичаме, тъй както Христос е обичал. Иначе напразно ще наричаме себе си християни. Въпросът е възможна ли е обич без покаяние. Погледнато формално логически, отговорът би трябвало да е: «да». Защото Христос няма за какво да се кае и въпреки това обича. Сякаш покаянието и обичта са така различни, както са различни водата и пясъкът. Но и така да е, нали именно в пустинята най-добре оценяваме колко важна е водата и колко трудно се живее без нея. Защото – ще го отречем ли – невъзможно е да обичаш някого, без поне веднъж да си му казал: прощавай. В обичта си нараняваме и в предгръдката си задушаваме. И любовта превръщаме в заложник на капризите, сякаш сме деца, които колкото и да са пораснали, трудно проумяват, че докоснеш ли прашеца на пеперуда, вероятно ще я осакатиш, и то завинаги. Забравяме, че душата человеческа е още по-крехка от този прашец и че неслучайно древните елини са я наричали «псюхе», използвайки една и съща дума както за пеперудата, така и за нея. Ето защо трябва да помним, че искаме ли да държим нещата в ръцете си, вероятността да ги осакатим не е за пренебрегване. Затова и не друг, а сам Христос учи, че «врагове на човека са неговите домашни» (Матей 10:35). Едва ли ще прозвучи като хипербола ако кажа, че повече деца са разкъсани и осакатени от собствените си майки, отколкото от диви зверове. Аналогията не е моя. Тя е на св. Теофан Затворник. И макар ,че в буквалността си текстът съобщава друго – че повече хора са убити от малките бактерии, отколкото от големите и свирепи вълци, мисля, че не е трудно бактериите да се отнесат и към света на човешките взаимоотношения. Затова освен телесната хигиена, особено важна е и другата. От време на време човек трябва да измива ръцете си. Ала не като Пилат Понтийски. И не по фарисейски. Защото и до ден днешен, ръкавите на нашите раса са широки. Някога – в библейски времена – между ръката на свещеника и одеждата са пришивали молитвения свитък – шема. Според поверието, колкото по-широки са ръкавите, толкова по-благочестив е човекът, облякъл дрехата. Вероятно се досещате, че една от най-честите думи в тези свитъци е «покаяние». Досещате се, че колкото по-самоуверен е един човек, толкова по-рядко той говори за покаянието.

Затова ще се опитам да сменя темата и да кажа, че за някои неща не бива да се говори. За тях човек трябва да се сеща самичък. И от време на време да казва: извинявай! Защото ръкавите на дрехата едва ли ще му помогнат и защото мръсотията по тях – колкото и да е древна – не доказва нищо. Освен – може би – необходимостта от химическо чистене.

Източник: Facebook


 

Donate to Doxologia Infonews

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

 

Follow us on Twitter:

@doxologiainews

 

Follow us on Facebook page:

@doxologiainfonews

 

Join our Facebook group:

@doxologiainfonews.group

 

Follow us on Instagram:

@doxologiainfonews

 

Follow us on ВКонтакте:

@doxologiainfonews

 

Join our Telegram channel:

@doxologiainfonews

 

Subscribe to us on YouTube:

@doxologiainfonews


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎

ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ