Софийският районен съд: Посещението на Московския Патриарх Кирил през 2018 е политическо; Валери Симеонов не е обидил московския гост

In other languages:  UKRRUSGR

Автор: Александър Иванов

Софийският районен съд обяви на 17 март 2021 безпрецедентно Решение № 20069484. С него съдебният състав, председателстван от Даяна Топалова, реално признава и отбелязва, че посещението през 2018 на Негово Блаженство Московския Патриарх г-н г-н Кирил, с агентурен псевдоним „Михайлов“, е било по-скоро посещение на политик от висш ранг, отколкото на духовник и Предстоятел на Московската Патриаршия.

Всъщност става дума за заведено дело от Емил Миланов (вероятно членът на ръководството на прокремълската и путинистка ПП „Възраждане на Отечеството“) срещу бившия вицепремиер и настоящ лидер на ПП „НФСБ“ Валери Симеонов, който на 07 март 2018 в сутрешния блок на БНТ коментира поведението на Московския Патриарх Кирил по време на посещението му в България.

Адвокат на Емил Миланов е бил Владимир Шейтанов.

Вещо лице по знаковото дело е бил преподавателят по Църковно право и Устав на Българската Патриаршия в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ проф. дбн Дилян Николчев.

Според Миланов, Валери Симеонов „е разпространил обидна и клеветническа информация, засягаща честта, достойнството и доброто име на Главата на Руската православна църква Патриарх Кирил“.

Ето какво точно заяви Валери Симеонов по БНТ:

Патриарх К., трябва да кажем ясно на хората какъв е. Той не е слязъл от небесата. Той не е слязъл от Рая и не е пратеник на Г. – Б. или на И. Х.. Патриарх К. е известен като цигарения митрополит на Русия. От 1996 год. той има 14 млрд. долара от внос на безакцизни цигари. 14 млрд долара тоя хитрец е внесъл безакцизни цигари и 4 млрд. от вино за нуждите на църквата, пак безакцизно. Тоя същия има частен самолет, той има вила в Швейцария. На тоя часовникът му е за 30000. И тоя същия да има наглостта да раздава правосъдие пред българския президент. Я си представете нашият Н. да отиде в Русия, да застане, така както аз съм застанал, срещу П., да започне да му тропа по масата (тук ответникът почуква по масата) и да му каже „А., ти откъде падна, бе. Ти не знаеш ли К. и М. какви са… Какво ще стане с него?… И този, който претендира за историческа манипулация… Духовно лице, духовно лице, когато се споменават жертвите в тези сражения. Тоя да им вади жертвите и да им изхвърля костите от историята. Какъв е тоя?… Пак ви казвам. Това не е източноправославен духовник. Това е агент М. от съветското К., доказано, второразрядно съветско ченге от К.. Същият този каза, че човешките права са новата ерес. И той има наглостта да раздава правосъдие на българския президент. Този хитрец ли ще ми казва на мене.

Оттук следва и пълното решение на Софийския районен съд, публикувано на страницата на проф. дбн Дилян Николчев във Facebook:

Решение
№ 20069484 от 17.03.2021 град София
решение по гр. д. № 18199/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в, стр. 6
Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр. София, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски Районен Съд, I-во ГО, 157 с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА ТОПАЛОВА
при секретаря К. К., като разгледа докладваното от съдия Т. гр.д. № 18199 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 07.03.2018 година в сутрешно телевизионно предаване, пряко в ефир, по Канал 1 на Българска национална телевизия, с водещ И. Н., ответникът разпространил обидна и клеветническа информация, засягаща честта, достойнството и доброто име на Главата на Руската православна църква Патриарх К., като казал: „Патриарх К., трябва да кажем ясно на хората какъв е. Той не е слязъл от небесата. Той не е слязъл от Рая и не е пратеник на Г. – Б. или на И. Х.. Патриарх К. е известен като цигарения митрополит на Русия. От 1996 год. той има 14 млрд. долара от внос на безакцизни цигари. 14 млрд долара тоя хитрец е внесъл безакцизни цигари и 4 млрд. от вино за нуждите на църквата, пак безакцизно. Тоя същия има частен самолет, той има вила в Швейцария. На тоя часовникът му е за 30000. И тоя същия да има наглостта да раздава правосъдие пред българския президент. Я си представете нашият Н. да отиде в Русия, да застане, така както аз съм застанал, срещу П., да започне да му тропа по масата (тук ответникът почуква по масата) и да му каже „А., ти откъде падна, бе. Ти не знаеш ли К. и М. какви са… Какво ще стане с него?… И този, който претендира за историческа манипулация… Духовно лице, духовно лице, когато се споменават жертвите в тези сражения. Тоя да им вади жертвите и да им изхвърля костите от историята. Какъв е тоя?… Пак ви казвам. Това не е източноправославен духовник. Това е агент М. от съветското К., доказано, второразрядно съветско ченге от К.. Същият този каза, че човешките права са новата ерес. И той има наглостта да раздава правосъдие на българския президент. Този хитрец ли ще ми казва на мене” С това поведение твърди, че ответникът засегнал негови религиозни възгледи, чувства, убеждения и идентичност на български православен християнин като правнук на български опълченец, воювал за освобождението на България от турско робство, благословен от товагавашния глава на руската православна църква, под извезаното в [населено място] – С. знаме. Поддържа, че чрез нападките срещу Патриарха се накърняват посочените негови лични права, доколкото ищецът е част от единната света съборна и апостолска православна църква. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на 1 лв., предявен частично от вземане в общ размер 20 000 лв. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че с поведението му не може да се извърши непозволено увреждане, тъй като представлява коментар на поведението на представител на чужда държава и негови изявления, не в качеството на духовен и религиозен лидер, а като ръководител на чуждестранна делегация и критична оценка на неговите мотиви и прояви по политическа тематика, направена от ответника в качеството му на представител на правителството на Република България. Твърди, че ищецът няма легитимация да защитава чужди субективни права, още повече, че не са обсъждани интересите на руската православна общност, нито догмати на религията и канонични спорове, а твърденията са част от публична дискусия по важен обществен въпрос, в който случай правото на мнение има приоритет пред безпокойството на отделни граждани по дадени теми. Счита, че категорията „православна общност“ е неопределена и нееднородна и обединява милиони хора с различни възгледи, поради което изявленията на ответника са в унисон с православната традиция, която допуска критично отношение към поведението на епископи на църквата, в проявление на принципа, че няма безусловни авторитети, поради което не е от естество да оскърби чувствата на православните християни. Отделно от това информацията, относно поведението на Г. е разисквана от десетилетия и е било обект на критика от представители на различни руски православни общности. При тези твърдения иска съдът да отхвръли предявените искове и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск, се обуславя от наличието на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди и причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение.
Вземането за обезщетение за неимуществени вреди при засягане правото на упражняване на религия от непозволено увреждане има своето основание в основния закон – . Предвидената в закон възможност ( чл.52 от ЗЗД ) засегнатото неимуществено благо, да бъде парично обезщетено от съда по справедливост, създава деликтно вземане за лицето, засегнато от непозволеното увреждане. Следователно, тълкуването и прилагането на от ЗЗД, вр. , за защита на права, гарантирани от основния закон, следва да е съответно на конституционната гаранция. В този смисъл чл.37 от КРБ не представлява самостоятелен, различен от чл.45 от ЗЗД състав, а стандарт, през който следва съдът да даде защитата, предвидена в генералния деликт.
Така предвид посочената специфика в качествата на страните, във връзка с които се твърди да са извършени изказванията, последните следва да бъдат преценявани през стандарта на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, а именно дали изнесеното представлява израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, гарантирано и от чл. 39, ал. 1 от КРБ, съпоставена с правото на свобода на религията, гарантирана от чл.37 от КРБ, тъй като се касае за колизия между основни права от един ред. Правото свободно да се изразява и разпространява мнение следва да се разгледа предвид това, че засягането на неимущественото благо на ищеца е изведено от засягането на правната сфера на трето за процеса лице от публично изявление на ответника.
Стандартът на чл. 10 от ЕКПЧ е трайно проведен и еднозначно тълкуван в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ върху основополагащия принцип, че „свободата на словото е една от основите на демократичното общество …“ и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване така, както е закрепена в чл. 10 от ЕКПЧ, е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително установена“ (в този смисъл решение от 25.06.1992 г. по делото „Т. Т. срещу И.”). Със задължително тълкуване за съдилищата е прието, че при вземане на решение дали правото на защита на репутацията на гражданите трябва да надделее над правото на свободно изразяване на мнения съдът следва винаги да установи къде се намира балансът между правото на свободно изразяване /особено що се отнася до хората информиращи обществото/, обществения интерес и необходимостта от зачитане на правото на чест, достойнство и добро име на гражданите. Разширяват се границите на приемливата критика по отношение на лице, действащо в качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида. Именно в тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Този стандарт е конкретизиран, относно спецификата на политическия дебат и личността на политическите фигури от Конституционния съд в решение по к. д. № 1/1996 г. В това решение съдът подчертава, че трябва да се прави разлика между информация, важна за политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес, и информацията, равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Тълкуването на конституционните разпоредби на чл. 39-41, в посочената по–горе светлина сочи на извод, че ‘“принадлежащата към първата категория по вид информация определено се ползва с по-висока степен на защита“. В този смисъл критичните мнения и факти, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, не бива да бъдат изключвани… те могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение, така че да бъдат третирани различно“.
Именно, в контекста на изложеното тълкуване, следва да бъдат анализирани процесните изявления, при преценка дали направената с тях оценка надхвърля правото на изразяване на мнение, а в случай, че е така дали е годна тази оценка да засегне религиозните възгледи, чувства и интегритет на ищеца като български православен християнин, респективно създава ли пречка за упражняване на правото по чл.9 от ЕКПЧ и чл.37 от КРБ, доколкото между двете уредби няма противоречие. Този анализ следва да държи сметка, че обсъжданите права са от еднакъв ред и между тях няма йерархия.
В исковата молба вредите са изведени при твърдения за изявление на ответника в интервю, проведено на 07.03.2018 година в телевизионно предаване по Канал 1 на Българска национална телевизия, с водещ И. Н., а релевираните изрази са: „Патриарх К., трябва да кажем ясно на хората какъв е. Той не е слязъл от небесата. Той не е слязъл от Рая и не е пратеник на Г. – Б. или на И. Х.. Патриарх К. е известен като цигарения митрополит на Русия. От 1996 год. той има 14 млрд. долара от внос на безакцизни цигари. 14 млрд долара тоя хитрец е внесъл безакцизни цигари и 4 млрд. от вино за нуждите на църквата, пак безакцизно. Тоя същия има частен самолет, той има вила в Швейцария. На тоя часовникът му е за 30000. И тоя същия да има наглостта да раздава правосъдие пред българския президент. Я си представете нашият Н. да отиде в Русия, да застане, така както аз съм застанал, срещу П., да започне да му тропа по масата (тук ответникът почуква по масата) и да му каже „А., ти откъде падна, бе. Ти не знаеш ли К. и М. какви са… Какво ще стане с него?… И този, който претендира за историческа манипулация… Духовно лице, духовно лице, когато се споменават жертвите в тези сражения. Тоя да им вади жертвите и да им изхвърля костите от историята. Какъв е тоя?… Пак ви казвам. Това не е източноправославен духовник. Това е агент М. от съветското К., доказано, второразрядно съветско ченге от К.. Същият този каза, че човешките права са новата ерес. И той има наглостта да раздава правосъдие на българския президент. Този хитрец ли ще ми казва на мене”
Ответникът не отрича авторството на посоченото изявление, нито времето и мястото на извършването му, а същото се установява и от заключението на приетата, съдебно-компютърно–техническа експертиза, чрез която е извършен оглед на записа на това интервю, като веществено доказателство, която експертиза съдът кредитира изцяло.
На първо място, в контекста на анализа на това изявление, следва да се посочи, че за да е налице клевета следва факти, с определена характеристика да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В посоченото изявление по същество ответникът, посочва изнесени в публичното пространство факти за определени действия на лицето, за което говори, като извършва свой анализ, завършващ с извод. Информацията, която ответникът изнася е публично достъпна и разпространена, много преди неговото изявление, на база и на разледваща журналистика. Част от тази информация, както се установява от разпита на вещото лице, изготвило съдебно – каноничната експертиза, е известна като безпротиворечива и сред теолозите. Това е именно участието през 1996 – 1997 г. на Патриарх К., в качеството му на председател на външния отдел на църквата, по внос на цигари и вино, освободени от акцизи, което е било възприето от руските граждани като одиозен акт. В този смисъл, тези изявления сами по себе си не съдържат твърдения и не разгласяват никаква информация за определени обстоятелства, свързани с личността на третото лице, а за целите на политически анализ тази проверена, според ответника информация, се анализира. Така като противоправен се сочи субективен прочит на изразеното от ответника мнение, начина на мислене, който обаче, не е противоправен, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на доказване.
Този негов субективен прочит, касае поведение на това лице, в качеството му на официален гост, по повод значимо национално тържество за честване на 140 години от Освобождението на България от османско робство. Именно, в този контекст, през призмата на изнесените в публичното пространство факти за поведението на това лице и съответствието им с каноническите закони, ответникът изразява мнението си за допустимата критика, от страна на това лице, във връзка с историческия прочит на събитията, свързани с честването. Това изявление по никакъв начин не е насочено към накърняване на репутацията на Руската православна църква, създавайки някакво дори и минимално внушение за връзка между проповядваните идеи и практики и поведението на патриарха по повод на коментираните исторически събития. Коментарът е в рамките на политическа дискусия и представлява оценка, от страна на една политическа фигура, относно допустимото, според нея, поведение на официален представител на друга държава, бил той и предстоятел на поместна църква, за ненамеса в държавните работи на чужда държава. Това е и оценка за допустимия тон, в случай на публично изразяване на мнение, с което се извършва такава намеси, в контекста и на поведението, което самият обсъждащ има, с оглед международно известни факти. Такава дискусия, според настоящия съдебен състав, не надхвърля правото на изразяване на мнение по значими за обществото въпроси и то от политическа фигура и сама по себе си не е годна да засегне негативно правната сфера на обсъжданото лице, още по – малко на трето лице.
От друга страна, това изявление не е годно да накърни и религиозните възгледи и интегритет на православен християнин. Свободата на религията включва inter alia свободата на всеки да демонстрира своята религия индивидуално или заедно с други, публично и в кръга на онези, с които споделя вярата. Един акт, за да повлияе на религията или убежденията, трябва да е тясно свързан с тази религия и с тези убеждения и да е насочен към дискредитирането й. Както беше посочено, изказването на ответника е насочено към оценка на изявление на руския патриарх, относно исторически събития с национално значение, през призмата на оценката на личността на това лице, с оглед общоизвестни факти за неговото поведение за спазване на светски и канонически закони. Тази дискусия по никакъв начин не засяга религиозните вярвания, идеи и постулати и в този смисъл не препятства упражняване на правото. Изказването на ответника, който също е православен християнин, не е инспирирано, мотивирано или повлияно от религия или убеждения, различни или противопоставени на тези на ищеца или имащи за цел дискредитиране на вярата, каквато защита дава именно чл.37, ал.1 от КРБ. Именно на тази защита се позовава ищецът, за да обоснове приложението на генералния деликт.
Напротив, ответникът е изразил мнение, което, макар и не пряко насочено към това, е поставило въпроса за съответствието на поведението на един висш православен духовник, и то по време, когато все още не е бил такъв, с каноническите и светски закони. Предвид липсата на догма за непогрешимост в православната църква, християните, които спазват каноните и каноничната традиция, държат на вярата си, следва да държат и да следят за спазване на тези канони и от висшите духовници. Без значение дали поставеното на дискусия поведение се основава на верни или не факти, сама по себе си такава дискусия не е годна да накърни религиозния интегритет, тъй като му е вътрешно присъща. Както и вещото лице подчертава в разпита си в съдебно заседание, миряните вярват не само в църквата с всички догми и постулати, но вярват и в каноничния ред и дисциплина и в случай на нарушаване на този ред от висш духовник, вярата на истинските християни се затвърждава, а по – малодушните могат да отпаднат, но във всички случаи това конкретно следствие е демонстрация на религия, а не противопоставяне на нейните идеи и възгледи.
Нещо повече, публичното обсъждане на поведението на духовник, въз основа на отнапред изнесени факти, с изразяване на несъгласие за съответствието на това поведение с каноните, представлява само по себе си демонстриране на религия и убеждения. След като, както беше посочено по – горе, от разпита на вещото лице, се установява, че вярата на истинските християни би се затвърдила, в случай на действително извършени нарушения на канона от духовник, то тогава на още по – голямо основание, твърденията за неслучили се нарушения не биха могли да накърнят тази вяра. Такова поведение на клирик, както е посочено в заключението, засяга църковната общност и чувствата на миряни и клирици, но не като създава пречка за упражняване на правото на религия, а като поставя въпросът за греха, респективно интегритета на есхатологичната общност, който въпрос е такъв във връзка с упражняване на религията и възгледите, произтичащи от нея, а не пречка за това.
От друга страна, ищецът извежда вредите си от вярата, опосредено от историческата си и родова памет, която е свързана и с религията, и то по причина, че изявлението на ответника е в контекста на обсъждане на исторически събития, в които неговият прадядо е участвал. Тази памет може да бъде засегната от отричане на случилите се исторически събития или на вярата на участниците в тези събития, но не и от мнение на един политик, изповядващ същата вяра, за допустимото поведение на един висш духовник, позовавайки се на факти за неговото поведение, които са обществено достояние, което позоваване има за цел да изрази мнение към обществото, че тази личност не следва въобще да ангажира становището си по дебатирания въпрос, тъй като той е светски, а на клириците императивно се повелява да не приемат върху себе си светски дела ( 6-то апостолско правило ).
В заключение, изявлението на ответника е допустима проява на свобода на словото, по значима за обществото тема, оценката за поведението на висшия духовник не надхвърля правото на изразяване на мнение, и доколкото няма за цел внушения срещу проповядваните християнски ценности и вярвания, не засяга религиозния интегритет, респективно не засяга правото на упражняване на религия.
Предвид всичко изложено съдът намира, че поведението на ответника е правомерно и не може да ангажира отговорността му, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., което е съответно уговореното за разгледания иск от общо уговорения и заплатен хонорар от 450 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 срещу В. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място],[жк][жилищен адрес] иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 лв., предявена като част от вземане в общ размер 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на религиозни възгледи, чувства, убеждения и идентичност на ищеца като български православен християнин, които се твърди да са причинени на 07.03.2018 година, в сутрешно телевизионно предаване по Канал 1 на Българска национална телевизия, с водещ И. Н., с изразите: „Патриарх К., трябва да кажем ясно на хората какъв е. Той не е слязъл от небесата. Той не е слязъл от Рая и не е пратеник на Г. – Б. или на И. Х.. Патриарх К. е известен като цигарения митрополит на Русия. От 1996 год. той има 14 млрд. долара от внос на безакцизни цигари. 14 млрд долара тоя хитрец е внесъл безакцизни цигари и 4 млрд. от вино за нуждите на църквата, пак безакцизно. Тоя същия има частен самолет, той има вила в Швейцария. На тоя часовникът му е за 30000. И тоя същия да има наглостта да раздава правосъдие пред българския президент. Я си представете нашият Н. да отиде в Русия, да застане, така както аз съм застанал, срещу П., да започне да му тропа по масата (тук ответникът почуква по масата) и да му каже „А., ти откъде падна, бе. Ти не знаеш ли К. и М. какви са… Какво ще стане с него?… И този, който претендира за историческа манипулация… Духовно лице, духовно лице, когато се споменават жертвите в тези сражения. Тоя да им вади жертвите и да им изхвърля костите от историята. Какъв е тоя?… Пак ви казвам. Това не е източноправославен духовник. Това е агент М. от съветското К., доказано, второразрядно съветско ченге от К.. Същият този каза, че човешките права са новата ерес.И той иманаглостта да раздава правосъдие на българския президент. Този хитрец ли ще ми казва на мене”.
ОСЪЖДАЕ. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 да заплати на В. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място],[жк][жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 150 лв. – разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal