Автор: Наталия Федотова
Превод: Александър Иванов

20 януари 2017

Напред към Йордан

Древният библейски регион с неговата история, топонимика, архитектура, изкуство и традиции, привлича вниманието на мнозина. Вярващите се отнасят по особен начин към него: тук Словото оживява и вятърът на пустините заличава границите на хилядолетията. Моето пътуване, макар и планирано предварително, се състоя не веднага, но затова пък съвпадна с рождения ми ден (като подарък свише). Най-голямото ми желание бе да се потопя във водите на река Йордан. Мястото, където се къпят поклонниците, се намира на седем километра от град Йерихон. А самият град, както стана ясно, е много интересен и обича руската реч.

„Градът на палмите“

На 30 км от Йерусалим е разположен Йерихон, споменаван в Библията като „градът на палмите“ – той напълно съответства и днес на това име. Разположеното в Юдейската пустиня селище се намира на 260 м под морското равнище и затова тук е много горещо, устните изсъхват от слънцето. Според археолозите, Йерихон е на 10 хиляди години.

Йерихонските тръби

Първата асоциация, която възниква във връзка с това място, са, разбира се, „йерихонските тръби“ – библейският разказ за превземането на града от евреите, дошли в Обетованата земя. Шест пъти в течение на шест дни еврейската войска начело с първосвещениците, тръбящи с тръби, обикаляла града, и на седмия път през седмия ден стените рухнали (Иис. Нав. 6:1-20). Руините на древния Йерихон лежат на запад от центъра на съвременния град – и рухналите стени, и останките от дворците на Хасмонеите и Ирод Велики.

Планината на изкушението

В северозападните покрайнини на Йерихон се издига Планината на изкушението (Четиридесетдневната или Карантал). В горната ѝ част има гръцки монастир, чиято главна светиня е камъкът, на който се е молел Иисус Христос по време на четиридесетдневния Си пост, когато бил изкушаван от сатаната.

И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб. А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово Божие. И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време. И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“. И заведе Го в Йерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“. Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време (Лука 4:1-12).

Планината е висока 380 м. Издълбана е от многобройни пещери, свидетели на живота на отшелниците, подвизавали се тук още от първите векове на Християнството. Изкачването на планината отнема 20-30 минути по лъкатушен път, за желаещите има лифт. В монастира можете да оставите записки за здраве и упокоение на вашите близки – имената им трябва да бъдат написани с печатни букви.

Подворието на Свети Йоан Предтеча

През 1867 началникът на Руската духовна мисия в Йерусалим Архимандрит Антонин (Капустин), основател на „Руската Палестина“, чиято 200-годишнина ще се празнува през тази година (2017 – Бел. прев.) купил в Йерихон парцел земя, където да бъдат посрещани поклонниците, идващи да посетят Планината на изкушението и мястото на кръщението Господне на река Йордан. Ето как описва той това място в дневника си: „Към три часа пристигнахме в нашия йерихонски приют… Чисто, светло, уютно, просторно… Към дома има и голяма градина с маслинени, лимонови, портокалови, нарови дръвчета, дори с банани, а да не говорим за огромните смокини и разклонените върби. Но най-интересното са лозите с баснословна величина“.

Домът на Закхей

Купеното място е забележително преди всичко с това, че тук е била къщата на покаялия се митар Закхей, за когото в Евангелието се казва следното: След това Иисус влезе в Йерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човечески дойде да подири и да спаси погиналото (Лука 19:1-10).

Гробницата на Свети Кириак Отшелник

В резултат на направените на това място разкопки бяха намерени колони на византийски храм от VI в. и мозаечно надгробие на Преподобния Кириак. Над гробницата е имало Параклис в чест на Господния Предтеча и Кръстител Йоан.

„Престолът на нашия храм стои върху гроба на Преподобния Кириак Отшелник – велик светец от V в. – разказва старшата монахиня на подворието Анна (Гармидер). — Вече хилядолетие и половина Господ пази над главата му мозайка и надпис на гръцки език, свидетелстващи, че тук е гробът на Преподобния презвитер Кириак, „построил този храм“. А друга една мозайка открихме, когато садяхме дървета. На старите карти това място е означено като „лаврата на Кириак Отшелник“.

Мястото, където е била къщата на Закхей, беше върнато от президента на Палестинската автономия Ясир Арафат на руската държава през 2000 година. По това време в поклонническата странноприемница, подслонявала през XIX в. дори поклонници от руския царски дом, бяха разположени конюшни, а от добавения към параклиса втори етаж върху първия, през дупките се стичаха потоци мръсна вода право върху гробницата. Тогавашният началник на Руската духовна мисия Митрополит Тамбовски и Расказовски г-н Теодосий и неговите помощници приведоха всичко в ред. Благодарение на тях бяха възстановени богослуженията в параклиса и започна реставрацията на странноприемницата.

„Наскоро бяха поставени нови порти, бе направен плочник покрай фасадата на странноприемницата и бе издигната ограда около сградата, за което ние само мечтаехме – продължава матушка Анна. – Преди това търговците окачваха стоката си право върху нашите стени и прозорци, дори през деня бяхме принудени да пускаме осветлението. Дори един прозорец не можехме да отворим, защото от улицата някой можеше да протегне ръка и да се здрависа с теб. Направихме и нощно осветление на фасадата – сега сградата на странноприемницата напомня за стара Москва“.

Предстои още работа – в това число и реставрация на стенописите в параклиса и няколко отделни постройки на подворието. „Там има сводести тавани, малки кръгли прозорчета, железни декоративни елементи върху дърво – много красиви, топлят душата със своята старинност“ – уточнява матушка.

„Стенописът с изображение на Преподобни Кириак в параклиса вляво от жертвеника и цялата западна стена на храма страдат силно от мухъл. Не можем да ги реставрираме, защото всичко започва да се рони на пластове, първо трябва да се направи хидроизолация“ – обяснява тя. Всичко това ще струва 80 хиляди долара. „Трябва да запазим това място и да го облагородим заради поклонниците, сред които може да се окаже някой нов Закхей, който от началник на данъчната служба е станал Епископ на Кесария Палестинска, Апостол и впоследствие е приел мъченическа смърт за Христа“ – добавя монахиня Анна.

Музейно-парковият комплекс на Руската Федерация

На централната улица на Йерихон, на която излиза още един руски парцел – Йоасафовият, закупен през 1883 от Императорското православно палестинско дружество и върнат вече по наше време – през 1994, по указ на тогавашния руски президент Дмитрий Медведев, бе построен музейно-парков комплекс. На територията на парка сред другите библейски растения продължава да ражда плод смокинята на Закхей (гигантски фикус-сикомора). В музея са изложени находките от съвместната руско-палестинска археологическа експедиция, датирани от I в. пр. Хр. до XVIII в. Сред тях има юдейски, византийски, римски, мюсюлмански монети, съдове, битови предмети, църковна утвар, византийска мозайка от VI в. Въз основа на намерените артефакти археолозите предположиха, че на мястото на днешната Йоасафия може би е имало монастир. Местните жители обикнаха много парка: младоженците идват тук, за да се снимат, а улицата към него получи името на руския политик.

Монастирът на Свети Архангел Михаил

От Йерихон до река Йордан разстоянието е седем километра. По пътя се минава през гръцкия Монастир на Свети Архангел Михаил, в който през VI в. се подвизавал Преподобният Зосима Палестински. Според традицията на близкоизточните обители монасите по време на Великия пост напускали монастира, отивайки в пустинята или в пещери за по-голямо аскетично усамотение и се завръщали (понякога не всички, някои загивали) една седмица преди Пасха, на Цветница. Следвайки това правило, монах Зосима отишъл в пустинята, където срещнал Преподобна Мария Египетска, покаяла се блудница, достигнала святост, която му разказала своята история.

Монастирът на Преподобни Герасим Йордански

В Йорданската долина се намира също и Монастирът на Преподобни Герасим Йордански, основан през V в. до пещерата, в която пренощувало Светото семейство по време на бягството си в Египет. В долния храм-пещера се е запазил древен стенопис с изображение на Иисус Христос, Божията Майка и Йосиф Обручник. Един от учениците на Преподобни Герасим е Кириак Отшелник. Около 575 година тези места били посетени от византийските монаси Йоан Мосх и Софроний Йерусалимски, записали историите на много монаси-пустинници и събрали ги впоследствие в колоритната си книга „Духовна ливада“.

Съвременния си вид обителта е придобила благодарение на реконструкцията ѝ през 1882–1885, чийто инициатор отново е Архимандрит Антонин (Капустин). Горният храм е украсен с иконостас, подарен от Руската духовна мисия през 1884. Колоните и стените са покрити със стенописи, изобразяващи монасите-отшелници, подвизавали се в Юдейската пустиня, заедно с основателите на монашеския живот като цяло: Преподобните Антоний Велики, Евтимий Велики, Иларион Велики, Харитон Изповедник, Зосима Палестински, Мария Египетска, Георги Хозевит и др.

Река Йордан

Водата на Йордан е с цвят на пръст, край бреговете расте тръстика. Да се умиеш в нея е за християнина символ на онова кръщение – очистване от греховете чрез покаяние, към което е призовавал на тези брегове преди две хиляди години Свети Йоан Кръстител. Тогава Йерусалим и цяла Юдея, и цяла Йорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си (Матей 3:5-6). Пак тук се е кръстил и Господ Иисус Христос. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение (Матей 3:16-17). През XIX в. руските богомолци имали следния обичай: завещавали да ги погребват с ризите, с които се потапяли в Йордан.

„За успокоение на душата много хора идват в пустинята – елате и вие в Йерихон“

Всекидневната суета в днешния Йерихон се прекратява от високия призив на мюезина. „Но той напомня и на християнина, че е време за молитва“ – смята матушка Анна и ни кани да дойдем още веднъж в подворието на Свети Архангел Михаил – да се отморим, да се потрудим, да минем по планинските пътечки, да се потопим още веднъж във водите на Йордан. „За успокоение на душата хората идват в пустинята – си спомня тя думите на позната флорентинска поклонничка и повтаря: – Елате в Йерихон“.

Източник: Православие.Ru

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal