Архимандрит Никанор (Мишков): Чудото на Възкресение е основа на нашата вяра

„Разпети петък е особено скръбен ден, защото тогава по желанието на тези, които бяха призвани да приемат Христос като Спасител, го убиха. Не просто го прокудиха или хвърлиха в тъмница като Йоан Предтеча, а го предоха за разпятие на римските власти. Затова този ден е толкова символичен, защото е посветен на скръбните възпоминания за земните мъки на Исус“, казва архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир.

– Ваше Високопреподобие, днес е Разпети петък. Този ден заема централно място не само в дните на Страстна седмица, но и в християнската вяра като цяло. Защо е така?

– Този ден е най- ниската точка на човешкото богоотстъпничество. Защото тогава е извършен неправедният съд и последвалото човекоубийство на Божия Син, който дойде при нас в плът. Това наистина е особено скръбен ден, защото тогава по желанието на тези, които бяха призвани да приемат Христос като Спасител, го убиха. Не просто го прокудиха или хвърлиха в тъмница като Йоан Предтеча, а го предоха за разпятие на римските власти. Затова този ден е толкова символичен, защото е посветен на скръбните възпоминания за земните мъки на Исус.

– Днес, след като вече 30 години Божието слово се разпространява свободно, има немалко хора, които се смятат за християни. Вярват в Единия Бог – Творец и Вседържател, безусловно приемат Христос за велик пророк и създател на нова религия и се стремят да живеят съгласно моралните императиви, дадени от Него. Но не вярват в чудесата, свързани с него, и най вече във Възкресението. Може ли да ги наречем истински вярващи?

В най-общия смисъл на думата, да. Те са вярващи, но по-скоро са някакви моралисти, следващи традиционните български патриархални ценности и доброто семейно възпитане, възприемайки християнския морал като незаобиколима част от обществения ред. Но след като не приемат чудесата в земния живот на Спасителя, те няма как да се нарекат християни. Защото Той нищо не е правил самоцелно, а за да ни даде именно християнската надежда за вечно спасение и вечен живот. Така и Възкресението те трябва да приемат като символ на единението на Човека и Бога, както го е казал свети апостол Павел. Така че такива хора не могат да се нарекат истински последователи на Христос. Но в крайна сметка тяхното непълно разбиране за вярата само потвърждава думите на самия Исус: „Аз ще бъде незримо сред всички вас.“

– Именно такива хора ли са любителите на всевъзможни апокрифни легенди или съвременни конспиративни теории за това как Христос е бил упоен на кръста и свален жив от него от Йосиф Ариматейски и Никодим и така обясняват Неговото Възкресение. Да не говорим за брака му с Мария Магдалена и дългия му щастлив живот в Индия и даже в Япония…

Всичко това, разбира се, са наистина легенди или псевдонаучни теории. Но те имат за основа последните евангелски разкази. Самите фарисеи и първожреци юдейски, уплашени, че Той може би наистина е изпратеният от Бога Месия, започват да твърдят, че учениците Му може да откраднат тялото му. В Евангелие от Йоан е описано как те искат от Пилат да постави на гроба стажа от римски легионери, но той им отказва с думите: „Имате си своя стража, правете, каквото знаете“. И когато Христос възкръсва, храмовите стражари не могат да възприемат чудото, и за да не бъдат жестоко наказани, също започват да се опавдават, че тялото му е откраднато от учениците му. Но всички тези са безсмислени. Иисус много добре знае, че ще бъде предаден от Юда, измъчван и накрая разпънат на кръста. Нима не е логично да го избегне, бих запитал привържениците на подобни теории?

– Но защо Христос трябва да умре, а после да възкръсне?

Християнството е божествено откровение на взаимоотношинието между Бога и човеците. Затова Той се явява в плът чрез непорочното зачатие на Дева Мария, за да стане обещаният от старозаветните пророци изкупител на човешките грехове. „Аз дойдох при вас и сега обратно се връщам при Отца си!“ Самата вяра е вдъхновена именно от тази Христос, който със смъртта си побеждава самата смърт. С нея Той изкупва греха ни, което също лежи в основата на нашата вяра. Той е Богочовекът, който ни излекува там, където Адам се проваля чрез първородния си грях, защото егоизмът му надделява над любовта към Бога. Христос е новият Адам, като успява да прояви послушание към Бога и прие кръстната смърт, за да се изпълни Божията правда.

– Дори учениците Му в първия момент са смутени, като го виждат отново…

Да, смятат го за някакво привидение. Но той яде с тях риба и мед и им казва: „Не се плашете, аз съм! Нима привиденията се хранят?“ Така Той засвидетелства своето Възкресение. Но човешкият ум е ограничен заради своето самочувствие, че знае всичко. И изпада в смешното положение да не се замисля сам – от колко време е човешката история, човешките знания за света? Колко време живее един човек. Понякога разсъждаваме като шопа – по- високо от Витоша няма, по-дълбоко от Искъра няма! И не желае да възприеме нещо, което е свръхнеговите разбирания. Дори апостол Тома е искал да бръкне в раните Христови, за да се убеди, че това наистина е Той.

– Вече втора година посрещаме великденските празници в условията на пандемия. Успяха ли държавата и Църквата да постигнат т.нар. симфония помежду си в тази тежка ситуация?

Не може да се говори точно за това, което се нарича симфония между държавата и Църквата. България е светска република и църквата и държавата са отделени по конституция. Липсва такова законодателство като в православна Гърция, където има силно застъпване между светските и църковните закони. Да не говорим за католическия свят, където много страни като Португалия, Испания, Полша и т.н. имат конкордат с Ватикана, съгласно който ясно е регламентирано мястото на църквата в обществото. При нас нещата се решиха малко по социалистически – просто на проявена добра воля от правителството. И най-вече на проявената от вярващите дисциплина относно противоепидемичните мерки при посещението на храмовете.

– Така или иначе само у нас в цяла Европа храмовете не бяха затворени за Коледа и Великден.

Храмовете бяха отворени, но училищата останаха затворени за вероучението.

– Как преживяха манастирите в условията на кризата?

Проблемът беше само в първите седмици на извънредното положение, когато бяха поставени КПП-тата и хората не можеха да стигна до нас. Така на практика манастирите бяха затворени за поклонниците и направо пустееха. Слава Богу, това не продължи дълго. А през зимата станахме свидетели на истински феномен – усилена посещаемост на светите обители от туристи и поклонници, особено около Коледа и Нова година. Може би защото в градовете традиционните места за събиране бяха затворени. И единственото място, където можеха да се разходят, да подишат чист въздух, останаха манастирите.

– Ако епидемията отслабне, за което всички се молим, и съответно се разхлабят съответните мерки, ще има ли манастирски събор на 1 юли – деня на светите Козма и Дамян?

Има голямо желание от страна на организаторите и участниците в събора да се възобнови тази традиция. Но наистина зависи от това каква ще бъде епидемиологичната обстановка. И не става въпрос само за предписанията на здравното министерство и на Националния щаб. В никакъв случай не бихме изложили на риск живота и здравето на хората.

Източник: Politika.bg


 

Donate to Doxologia INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

 

Follow us on Twitter:

@doxologiainews

 

Follow us on Facebook page:

@doxologiainfonews

 

Join our Facebook group:

@doxologiainfonews.group

 

Follow us on Instagram:

@doxologiainfonews

 

Follow us on ВКонтакте:

@doxologiainfonews

 

Join our Telegram channel:

@doxologiainfonews

 

Subscribe to us on YouTube:

@doxologiainfonews


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎