Проект за магистрала ограничава достъпа до Скравенския Монастир и древни разкопки

В проекта липсвал пътен възел с отбивка към тях.

Поглед отвисоко към района на с. Скравена / Снимка: "БТС АЕМОН"

В писмо от туристическа кооперация „БТС АЕМОН“ до председателя на дружество „Архитектурно наследство“ към Съюза на архитектите в България, което се позовава на гражданска инициатива на миряни и становищата на археолози, се настоява за осигуряване на нормален достъп до Скравенския манастир „Св. Николай“ и античните разкопки в района.

Манастирът „Св. Николай“ до с. Скравена, попадал при сегашното положение над скоростен път Е 79 Видин – Ботевград. Липсата на пътен възел, или отбивка от магистралата, ще затруднява достъпа до манастира, както и към руините от тракийска и средновековна крепост Градището (Креща) и останките от римски път, осъществяващ връзката север-юг, от река Дунав към Азия, смятат авторите на писмото.

От „БТС АЕМОН“ уточняват, че Скравенският манастир се намира в югозападното подножие на Лакавишкия рид от Западния Предбалкан, на 2 км от с. Скравена. Към момента пътят до манастира бил асфалтиран и проходим през цялата година.

„Историята на манастира води началото си от Х век, когато цар Петър издигнал на това място християнски храм. Тя е свързана с историята на древното селище Грамада, разрушено (заедно с манастира) при падането на България под османско робство през 1479 г. Жителите на Грамада са отбранявали геройски селото и манастира.

Запазеният римски път в района на манастира/ Снимка: „БТС АЕМОН“

На мястото на разрушения манастир векове наред е имало оброк – каменен кръст, опрян до вековен дъб. Днес дъбът е на около 500 години и е висок 25 метра. При разкопки през 1938-1941 г., проведени от група скравенчани под ръководството на поп Филип Иванов, били разкрити основите на храм и помещения (килии). В близост били разкрити основите и на друг храм, също белязани от оброк.

Новият храм, издигнат с дарения на християните от района и активната помощ на монахиня Людмила (1899-1986), е върху старите основи. Завършен е през 1946, а впоследствие е изписан и е поставен иконостас. Монахиня Людмила не само завършила строежа на храма, но изградила и килии. До смъртта си през 1986 г. тя се грижела за манастира, а после е погребана в двора му, до вековния дъб. Днес манастирът се поддържа от миряните, които не са го изоставили да запустее. Посещава се както от местните жители, така и от туристи“, уточнява се в писмото на туристическото дружество.

Снимка: „БТС АЕМОН“

Историци и археолози пък са единодушни, че в района има уникално струпване на крепости, датиращо от предримската епоха, когато това място е било гъсто заселено от траките. „Автентичната отбранителна система от V-ІV век пр.Хр., построена от древните траки и имаща за цел да защитава котловината, се състои от 10 построени със суха зидария крепости, разположени в околността на котловината. Централната крепост на тази отбранителна система се намира при с. Скравена, над местността Грамаде и е наричана „Градището“. Тя е разположена в западната част на много голямо плато, достъпно само от северната му част, а от всички други страни се спуска стръмно надолу.

Крепостта „Градището“ е изградена в центъра на Ботевградската котловина, при това на най-високата ѝ точка, и е осъществявала очната връзка с останалите девет. Посредством огън и пушек, древните траки са давали сигнали на останалите крепости при набези и нашествия, както и указания за водене на военните действия. Тази крепост е била централна, и като такава е изпълнявала важни управленски функции в отбранителната система на траките.

Самото й наименование „Градището“ идва от „град“, а местността, над която се намира – наричана „Грамаде“, говори за нещо голямо. Нейното стратегическо значение се засилва от обстоятелството, че тя е контролирала движението по стария римски път, който е осъществял връзката север-юг, от река Дунав през Мездра, „Градището“, Етрополе, посока Азия“, пише в писмото.

Зов за помощ с нагледно табло, изработено от авторите на писмото / Снимка: „БТС АЕМОН“

По казуса се произнасят и археолози: „Античното селище в местността Грамаде в землището на с. Скравена, е в близост до Скравенската каменна кариера и заема стъпаловидна тераса в южното подножие на възвишението Крещá. Отъждествява се със селищна структура, която, според оповестените до днес находки, е съществувала през късножелязната епоха, римската епоха, късноримския период и периода на Второто българско царство.

Макар и добре познато от множество споменавания в научната и краеведска литература от края на 30-те години на миналия век насетне, селището е въведено в археологическия регистър едва през 2012 г., вследствие на проведените през септември 2011 г. теренни издирвания по новото трасе на пътен участък Мездра – Ботевград от високоскоростен път Е-79 (І-1). При обходите е бил открит подемен археологически материал само от римската епоха и късноримския период, при това – единствено върху терасите по долната част от склона на възвишението, но териториалният обхват на селището и неговата хронология са отразени в АИС „АКБ“ и с оглед на публикуваните по-рано сведения. При това положение, новото пътно трасе пресича югозападната периферия на селището в отсечка с дължина 300 м, при сервитут на строежа от 30 м.

Отсъствието на архитектурни останки, изобилието на археологически материали, двете разчистени боклучни ями и двата разсипа от деструкции на разположени в близост сгради в най-северната част на проучената площ ни даваха основание да предположим, че се намираме извън, но в непосредствено съседство със същинската територия, която е била трайно обитавана през късноримския период, а може би и още през римската епоха. Спасителните археологически проучвания през 2019 г. налагат внасянето на съществени корекции в наличната към момента база данни за многослойното селище в м. Грамаде край с. Скравена.

Налице е сигурна нова информация, във вид на многобройни керамични находки, че в най-източната част на очертаната територия животът е възникнал още през късния халколит. Хипотезата за съществуването тук в далечното минало на тържище изглежда още по-правдоподобна, като се вземе предвид, че местността непосредствено на югозапад от обекта носи многозначителното име „Друма“, което ще рече „старинен път“. Датировката на „Друма“ засега е неясна и подлежи на уточняване при бъдещи проучвания.

С оглед на керамичния материал и монетните находки, краят на античното селище в местността Грамаде край с. Скравена е настъпил към края на ІV или по-скоро в началото на V в. Причината за това очевидно е внезапно варварско нападение, за което свидетелстват, освен археологически установените следи от стихиен пожар, така също и множеството еднотипни върхове от стрели, открити повсеместно на проучената площ“, смятат археолозите.

Очевидно се налага преразглеждане на плана за стратегическата магистрала по начин, който да даде възможност проучванията в тази посока да продължат, а туристите и миряните да имат нормален достъп до манастира.

Източник: Impressio

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal