ПРАВОСЛАВНАТА ГЕОПОЛИТИКА НА РУСИЯ – XIII ЧАСТ: Политическият идеал на Шахматов

Автор: д-р Искрен Иванов – преподавател по международни отношения в Софийския Университет „Свети Климент Охридски“ и гост-изследовател в Тексаския Университет, САЩ. Специализирал е в Университетите на Принстън, Йейл и Делауеър, както и в Университета в Гранада. Гост-преподавател в Университета „Сорбона“, Франция.

Автор е на книгата „Православната геополитика на Русия“ – част от международно изследване, посветено на руското влияние в България. Изследването разглежда начина, по който Москва инструментализира Православието, за да влияе не само върху Православната Църква в България, но и върху политическите нагласи в страната. Зад тези опити за жалост се крие философия, която няма нищо общо с Православната вяра, а по-скоро напомня за неофашистките идеологии от началото на XX век.

* * *

Политическият идеал на Шахматов

Евразийците посвещават голяма част от своите трудове на изясняване на теоретичните основни на евразийската идея. Съществува ли обаче подробен анализ на вразийския идеал? В съвременната евразийска школа е постигнат консенсус, че такъв може да бъде открит в трудовете на руския историк професор Мстислав Вячеславич Шахматов (Исаев 1994, 42).

Теорията за праведната държава на Шахматов има няколко основни компонента. Първият от тях е, че за създаването на праведна държава са необходими религиозно – идеологически предпоставки, които да гарантират подчинението на властта и хората на Вечността (Шахматов 1925, 300). Следователно в праведната държава онези, които я управляват, както и тези, които са управлявани дължат подчинение единствено на Вечното начало – Бог. Земната форма на управление – монархия, република и т.н. няма никакво значение, стига тя да се подчинява на това Начало. Всички хора, които живеят в праведната държава трябва да се откажат от собствените си егоистични интереси и да подчинят своята воля на Божията воля така че между тях да цари любов и единение. Суверенът в тази държава е правдата Божия и затова нейните управници трябва да се стараят винаги да постъпват Богоугодно.

Вторият компонент дефинира праведната държава в дългосрочен аспект: тя няма да се установи веднага, а ще бъде резултат от много усилия. Те могат да отнемат много време, дори векове. Всеки труд в посока на изграждането на тази държава трябва да бъде труд в името на Бог. Ако народът не желае да се подчинява на Бога, то тогава той никога няма да изгради такава държава. По същия начин стоят нещата и с управниците – те трябват да следват принципите на християнското благочестие или няма никога да успеят да изградят праведна държава.

Третият компонент се отнася до приемствеността на праведната държава. Тя идва директно от Бог и затова политическото й устройство няма значение. Такава държава няма нужда дори от закони и Конституция щом е приемственик на Божията благодат. В праведната държава няма място и за бюрокрация тъй като чиновниците търсят единствено и само своя интерес.

Четвърто, основната цел на праведната държава е спасението на онези, които я населяват – народ и управници. Затова особено място трябва да има религията. Тя трябва да бъде навсякъде – като се започне от дипломатическия протокол и се стигне до оформлението на документите. Хората на праведната държава не трябва да се стремят толкова към познание и сила, а да следват Бог. Властта в тази държава произхожда от Него, тя е Негово проявление.

Самият Шахматов е на мнение, че праведната държава няма как в пълнота да бъде изградена като форма на управление, тя е по-скоро вътрешен идеал (Шахматов, Государство правды: Опит по истории гос. идеалов в России. Евразийски временник 1925, 304). Въпреки това има два основни елемента, които максимално могат да доближат едно държавно обединение до нея: пълна и безпрекословна преданост на към един религиозно – политически идеал и спазването на строги морални и нравствени ценности от страна на политическия елит. В това отношение най-близко до праведната държава Шахматов нарежда Древна Русия, а най-далеч – Западна Европа.

Както вече беше посочено съвременната евразийска школа приема праведната държава на Шахматов за реализация на евразийския политически идеал. Настоящото изследване обаче е по-склонно да се съгласи със самия автор, че постигането на праведна държава е личен стремеж на всеки човек съгласно неговите убеждения и личностно развитие. Например, на територията на Евразия съществуват много народи, всеки от който има свои традиции и култура. Изкуственото уеднаквяване е равнозначно на утопия.

Разгледаните дотук концепции в най-голяма степен отразяват процеса по формирането и развитието на класическото евразийство. В най-общ план тяхното съдържание свидетелства за това, че и бащите – основатели и техните последователи са се стремели да изработят нова философско – идейна теория, която да запълни вакуума, създаден след ликвидирането на руската монархия. Теория, която да предостави алтернатива на съветския социалистически модел и същевременно – да създаде нов идеал, който да мотивира руското политическо мислене зад граница. В своите идеи евразийците не са единодушни – някои от тях значително се различават, други като Флоровски с времето се превръщат в открити критици на евразийската идея. Всички те обаче единодушно признават необходимостта от развитието й. В резултат на техните общи усилия се раждат т.нар. Евразийските манифести.

Източник: Иванов, Искрен. Православната геополитика на Русия. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2019.


 

Donate to Doxologia INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

 

Follow us on Twitter:

@doxologiainews

 

Follow us on Facebook page:

@doxologiainfonews

 

Join our Facebook group:

@doxologiainfonews.group

 

Follow us on Instagram:

@doxologiainfonews

 

Follow us on ВКонтакте:

@doxologiainfonews

 

Join our Telegram channel:

@doxologiainfonews

 

Subscribe to us on YouTube:

@doxologiainfonews


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎