Омилия за празника Сретение Господне

Автор: Свети Теофан Затворник

Каква умилителна картина ни представя празникът Сретение Господне! Благолепният старец Симеон, държащ на ръцете си Божествения младенец, от двете му страни – праведният Йосиф и Пресвета Дева Богородица, недалеч от тях – Анна Пророчица, осемдесет и четири годишна постница и молитвеница. Очите на всички са устремени към Спасителя. В Него с внимание потъват те и от Него пият духовна сладост, насищаща душите им. Можете да си представите какво велико блаженство изпитвали техните души!

Но, братя, и ние всички сме призвани не само към мислена представа на това блаженство, а към неговото действително вкусване, защото всички сме призвани да имаме и да съхраняваме в себе си Господа и да потъваме в Него с всички сили на своя дух. И ето, когато достигнем това състояние, тогава и нашето блаженство няма да бъде по-малко от блаженството на тези, които участвали в Сретението Господне. Те били блажени, защото са видели; ние ще бъдем блажени, бидейки не видели, но повярвали. Моля за вашето внимание. Сега накратко ще ви разкажа как да достигнете това. Ето какво трябва да правите.

1. Преди всичко, покайте се. Помнете, че в духовния живот без покаяние нищо не може да се извърши. Каквото и да каже някой, начало на всичко трябва да бъде покаянието. Както без основи не може да се построи дом и както без да се очисти полето, не бива нито да се сее, нито да се сади, така без покаяние нищо не трябва да предприемаме в нашите духовни търсения; каквото и да се направи без него, всичко е напразно.

И тъй, преди всичко се покайте, тоест оплачете всяко сторено зло и вземете решение да вършите само богоугодното. Това ще бъде обръщане на взора и цялото тяло към пътя на сретението Господне и първата стъпка по този път.

2. След това, съхранявайки непрестанно и неизменно чувството на покаяние, устройте за себе си такъв начин на живот и поведение, щото на всяка ваша крачка, или при всяко ваше движение във вниманието ви да се изписва нашият Господ и Спасител. Такъв порядък сам ще се създаде у вас, ако:

а) всичко, което вършите, вършите за слава на Господа и Спасителя, вършите заради Христа. Това включва не само великите дела, а всяко действие изобщо. Защото гледането, слушането, мълчанието и говоренето, яденето и пиенето, седенето и ходенето, трудът и покоят, изобщо всичко може да бъде посветено на Господа и освещавано с Неговото Всесвято име. Тъй като и минута не минава, без да сме заети с някакво дело, то устройвайки така делата си, вие ежеминутно ще срещате Господа, обръщайки всички свои дела за Негова слава. Да изпълните това и да получите плодове от това за вас ще е удобно, ако при това:

б) в порядъка на своите ежедневни дела въведете молитвени чинове – и църковни, и домашни, и изобщо си поставите за закон да бъдете строги изпълнители на всеки устав на Светата Църква до най-малката йота, без суемъдрие и кривотълкуване, в простота на сърцето. Тъй като съдържание на всяко молитвословие е Господ и нашето обръщане към Него, то извършвайки това или участвайки в него, вие ще срещате Господа в съчувствието и услаждането на своето сърце. Ако след това:

в) промеждутъка от останалото време запълните с четене на Писанията за Господа, или със слушане на беседи за Него, или със свои лични размисли за Него и за великото дело на спасението, извършено от Него на земята, то сами ще видите, че нито вътре във вас, нито извън вас няма да остане нищо, което не носи напомняния за Господа, което не Го вписва във вашето внимание и което не води вашия дух към сретение на Господа.

3. Само че не бива да се забравя, че всички тези трудове и занятия са само подготовка. Не бива да спираме дотук, а трябва да се устремим по-нататък. Както от храната приемана от нас в груб вид впоследствие се отделят тънки жизнени стихии, така и от осезаемите, видимо извършвани занимания трябва в духа да се образуват тънки разположения или стремежи към Господа, а именно: под труда на посвещаването на всички дела на Господа трябва да се положи устремяването на всички наши желания единствено към Господа; под изпълнението на всички молитвословия или участия в богослужението трябва в сърцето да се положи съчувствие само към Господа и към Господнето; под четенето и слушането на Писанията за Господа трябва в основата да залегне охотното устремяване на вниманието на нашия ум към Единия Господ. Тези трудове са подготовка на полето, а тези стремежи – израстване на посятото; едните са стволът и клоните, а другите – цветът и плодовете.

Когато възникнат в нас тези разположения, това ще значи, че нашият дух с цялото свое съзнание и свои настроения е излязъл да срещне Господа. И тъй като Господ е навсякъде и Сам търси да се срещне с нашия дух, то взаимното сретение на нашия с Неговия Дух след всичко това само по себе си ще се устрои. Оттам нататък нашият дух ще започне да вкусва блаженството на праведния Симеон, тоест ще започне да носи в своите обятия силите и стремежите към Господа, Който е тяхното пълно насищане и удовлетворение. Това е, което се нарича вкусване на Господа, покой в Него, умно предстоене пред Господа, ходене пред Господа, непрестанна молитва – предметът на трудовете, желанията и търсенията на всички Божии светии.

С това благо ви пожелавам да се сподобите всички вие, празнуващите днес Сретение Господне. Ако някой, жалвайки се, би казал: желан е плодът, но трудът за това е доста тежък, на такъв може да отвърнем така: добре, има по-лек начин, или начин, по-прост. Ето го! Покай се; след това, ревнувайки за изпълнението на всяка Божия заповед, ходи неотстъпно пред Господа, устремявайки към Него цялото внимание на ума, всички чувства на сърцето, всички желания на волята. Устройвайки себе си така, скоро ще срещнеш Господа. Той ще влезе в теб, ще се упокои в теб, както в обятията на праведния Симеон.

Да се облекчи с още нещо необходимият труд в търсенето на сретението на Господа, няма никаква възможност. Молитвата Иисусова: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”, е силна и могъща помощ в този труд. Но пак, не сама по себе си, а под условието на устремяването на всички сили на нашия дух към Господа! „Бъдете трезвени, бъдете бодри” (1 Пет. 5:8). „Търсете това, що е горе… и вашият живот да е скрит с Христа в Бога (Кол. 3:1, 3). Тогава, ставайки един дух с Господа (вж. 1 Кор. 6:17), ще видите и ще прегърнете Господа, и „ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме” (Иоан 16:22) нито в този, нито в бъдещия век. Амин.

Тропар, гл. 1

Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведний, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Източник: Бъди верен

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal