Как се отразява пандемията на световните религии?

Автор: Lupa.bg

В началото на пандемията – март миналата година, търсенето на думата „молитва” в Гугъл отбелязва 5-годишен максимум. Разбира се само по себе си това не означава, че хората се молят повече, но отразява нарастване на интереса. Факт е обаче, че повече хора се обръщат към религията във времена на несигурност. Това се потвърждава от различни изследвания на антрополози по света, които стигат до извода, че в държави, обхванати от военни действия или природно бедствие в последствие се увеличава участието в религиозни ритуали. Две-три години след травматичното събитие обаче върхът започва да спада, отбелязва в обзор БНР.

По време на пандемията 28 процента от американците отчитат засилване на религиозността си, следвани от испанци и италианци със съответно 16 и 15 на сто увеличение на набожността, сочи проучване на изследователския център Pew в 14 страни. На другия полюс са датчани с 2 процента, шведи с 3 на сто и германци и японци с 5 процента отговорили утвърдително на въпроса дали пандемията е засилила вярата им в Бог. Заключенията на друго проучване са, че когато на хората по-често се припомня, че са смъртни – например с показването на кадри с ковчези, хората се ангажират повече с религия и по-ревностно защитават религиозните си убеждения.

Друг акцент изтъква проф. Андреа Парас в Катедрата по политология в канадския университет в град Гуелф в провинция Онтарио: „Религиозните водачи се ползват със значителен авторитет и уважение сред последователите си. Това означава, че те имат потенциално голямо влияние в съветите, които дават относно справянето с пандемията.

Например, когато папата отмени неделните литургии на площада Св. Петър, това изпрати силно послание не само към католиците в Рим, но към всички католици и дори всички хора по света. Когато подобни лидери говорят, хората слушат. Но това може да има и обратен ефект. Например в Съединените щати някои църкви продължиха със службите си, на които присъстваха много хора. Други общности пък пренебрегнаха препоръките на здравните власти. Много хора вярват на религиозните си водачи повече, отколкото на правителствата си.”

Думите на проф. Парас намират своето потвърждение в крайно ортодоксалната еврейска общност в Израел. Въпреки че там вече около 4 милиона от почти 9-милионното население са се ваксинирали срещу Covid-19, тази общност там силно се съпротивляваше на ограниченията и миналата година дори са наложи войници да помагат на полицията в контрола по спазването на мерките. Стигаше се и до улични сблъсъци. Равинът Нечемия Блустайн:

„Първоначално бяхме скептично настроени и не мислехме, че обществото ще иска да се ваксинира. Но сега, щом равините се съгласиха с проекта и го насърчават, има голямо търсене на ваксини и всеки иска да се имунизира. Ортодоксалното общество поддържа силно сплотен начин на живот, а заради коронавируса е много трудно да се молиш по три пъти на ден в синагога. А и общността е много важна за нас. Щом равините казаха, че трябва да се спазват указанията на здравното министерство, всички напуснаха синагогите и спряха да се молят в тях. Молим се в дворовете, на разстояние и чист въздух.”

Какви са посланията по време на пандемия на някои от световните религии? Докато броят на смъртните случаи по света продължава да нараства, будисткият монах Рейку Сасаки от Япония се моли всеки ден за края на пандемията:

„Вярата в Буда помага да се поддържа мир и спокойствие на ума, което има важна роля в религията. Всички човешки същества ще умрат някой ден. Според будистките учения всички живеем с четирите неизбежни истини: раждането, остаряването, боледуването и смъртта. Важно е тази реалност да се приеме.”

Пандемията е време на загуба за милиони хора по света. Френският епископ Патрис Сониер помага на семейства, загубили роднини: „Свещениците са за да утешават, да слушат и да съпровождат. Църквата е истинско място за превъзмогване и утеха. Ние сме социални същества и щом сме лишени от контакта през очите, лицето, усмивката, се създава сериозна тревога. Така че трябва да поддържаме тази връзка, тези отношения, ако е възможно. Предизвикателство е не само за църквата, но и за цялото общество, да не загубим тези социални връзки.”

А главата на Римокатолическата църква папа Франциск осъди търсещите политически и икономически облаги по време на пандемията:

„За съжаление, в тези времена сме свидетели на надигането на партийни интереси. Например, някои биха искали да си присвоят възможните решения, в този случай – ваксините. Някои се възползват от ситуацията, за да сеят разделение, търсят икономически или политически облаги, създават или засилват вече съществуващи конфликти. Други път изобщо не ги е грижа за страданията на останалите. Кризата, пред която сме изправени, засяга всички. Можем да постигнем повече, ако търсим общото благо заедно. В противен случай, ще станем по-лоши. Християнският отговор на пандемията и последвалата социално-икономическа криза се основава на любовта. Един вирус, който не признава граници, бариери и културни и политически разграничения, трябва да бъде посрещнат с любов без граници, бариери и разграничения.”

Ограниченията заради пандемията често засягаха богослуженията. Както и в други страни, общите молитви в Ирак бяха забранени в някои случаи дори в продължение на месеци. Иракчанинът Абас Ясим и имамът Шейх Латиф ал-Хафаджи споделиха: „Обикновено по време на съвместните молитви хората се събират заедно и настроението им се подобрява. Така те могат да се върнат към обичайното си състояние. Но във времената на пандемията всичко се раздели, както са разделени земята и небето.”

„Много сме натъжени когато Covid убие някого и не можем да изпълним погребалните молитви или дори да организираме погребение, какъвто е обичаят. Тъжни сме, но нашата тъга се лекува с търпение и любов от Аллах.”

Пандемията доведе до използването на новите технологии и в църквата. Много литургии бяха предавани чрез стриймове в Зуум или Фейсбук, което привлече хора, които не посещават молитвени домове често.

Свещеник Алисън Джойс от англикантската църква „Света Невеста” в Лондон, която качва литургиите в онлайн платформа за подкасти: „Имаше много душевна блока, но също така и някои забележителни дарове. Научаваме се да бъдем свещеници по един напълно различен начин. Усвояваме уроци, както и в много други църкви, които ще ни помогнат да отведем религията в бъдещето. Това са времена на големи възможности, именно защото трябваше да преосмислим всичко, което правим.”

Как човек да запази вярата и надеждата във времената на Covid? Отговорът на прекаралия болестта американски свещеник Тим Коул от епископската църква „Крайстчърч Джорджтаун” във Вашингтон:

„Има много страх – от заболяването, от евентуална загуба на поминък, от несигурността. Според мен три неща ни помагат при страха. Първото е хуморът. Важно е да гледаме на нещата с хумор, доколкото е възможно. Още по-важното е дружбата и тесните връзки между хората. Докато бях в болницата фактът, че хората се молеха за мен ми помогна да не се плаша. И на последно място, разбира се, това е вярата в Бог.”

През този месец най-възрастният човек в Европа – 117-годишната френска монахиня сестра Андре, отпразнува рождения си ден след прекаран безсимптомно Covid-19: „Не ме беше страх, защото не ме е страх да умра. Доволна съм, че се срещнах с всички, които съм обичала и благодаря на Господ, че ги е довел при мен. Бих посъветвала младите хора да бъдат смели и състрадателни. Да не обвиняват.”

Източник: Lupa.bg


Donate to Doxologia INFONEWS: IBAN BG83STSA93000024673844

 

Follow us on Twitter: @doxologiainews

 

Follow us on Facebook page: @doxologiainfonews

 

Join our Facebook group: @doxologiainfonews.group

 

Follow us on Instagram: @doxologiainfonews

 

Follow us on ВКонтакте: @doxologiainfonews

 

Join our Telegram channel: @doxologiainfonews

 

Subscribe to us on YouTube: @doxologiainfonews


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎