Два исторически документа за гонението на Църквата в Делвино, Северен Епир, Албания | ДОКУМЕНТИ

In other languages: GR

Автор: Йордан Георгиев

Един ден през февруари 1967 г., атеистичният режим на Енвер Ходжа, след негова реч, поставя началото на вече насилственото гонение срещу Православната Църква в Албания и срещу другите религиозни лидери.

Организират се митинги от организациите на комунистическата младеж, демократичния фронт, синдикатите и пр., представени като „спонтанни“, които имта за цел на практика да подсигурят атеистичната пропаганда за разрушаване на храмовете и насилственото гонение срещу свещениците и вярващия народ.

Много са историите, които остават записани или все още се събират в селата и градовете, в православните енории, които свидетелстват за държавното насилие и насилието на партийните структури срещу вярата, клириците и вярващите хора.

Изпратената от Ефимерия на Свещения Храм Успение Богородично в Делвино (Северен Епир, Албания) и Архиерейски наместник на района – блаженопочившият отец Николаос Каркасинас, красноречива и особено старателно написана телеграма представлява един ценен документ, който описва гонението срещу Църквата. От една страна, този документ свидетелства за начина, по който масите са били настройвани срещу Църквата, а от друга – фактът, че контролираните структури в Йерархията, създадени след манипулацията на комунистическия режим вече са капитулирали, т.е. са отстъпили и са се предали на режима. Съществуват устни свидетелства на покойния свещеник Георгиос Зарос, че тогавашният Архиепископ на Тирана, Дуръс и на цяла Албания Дамян се е срещнал със свещениците от Аргирокастрон в началото на месец 1967 г. (градът е предимно с гръцко православно население – Бел. авт.) като им е заповядал доброволно да се лишат от свещенически сан и да предадат своите храмове на комунистическата власт.

Отговорът на телеграмата, изпратена от предстоятеля на Храма в Делвино отец Николаос до Архиепископ Дамян1 съвсем точно потвърждава това отстъпление на висшия клир пред атеистичния режим.

Хората, манипулираната тълпа, под ръководството на комунистическата партия на Албания са поискали Свещеният Храм Успение Богородично да бъде превърнат в клуб по атеистична пропаганда. Свещеникът е уплашен и пита за инструкции. Инструкциите пристигат и са в стила на тогавашната болшевишка мода: „Обединете се с волята на масите…“.

Историческият Храм Успение Богородично бива изравнен със земята няколко години по-късно, а християнското гробище около него е унищожено и заменено с едно от известните гробища за загинали комунисти. А сградата на Епископията е завзета незаконно като в нея живеят произволни комунистически албански семейства.

Текстът на изпратената телеграма до ръководството на Църквата в Тирана:

«Делвино, 22.02.1967г.

Архиерейско наместничество на Делвино

Но на прот. 2/2

До: Ръководството на Православната Църква в Тирана

Днес целият народ на град Делвино взе решение Храмът на града да бъде превърнат в културен център, а Епископският дом, както и една къща, собственост на Църквата да станат държавна собственост.
Очаквам отговор в най-скоро време.

С уважение,

Архиерейски наместник
отец Николаос Каркасинас

(подпис, печат)».

И краткият красноречив отговор на телеграмата не закъснява:

«27.02.1967 г.

УПРАВЛЕНИЕ (на Православната Църква в Тирана – Бел. авт.)

Телеграма

До: Архиерейското наместничество на Делвино

Обединете се с гласа на масите. Предайте се.

АРХИЕПИСКОП ДАМЯН

(подпис)».

Източник: tachydromos.org


1 Архиепископ Дамян Коконеши, албанец по произход, е последният Архиепископ на Православната Църква на Албания останал в историята със своето сътрудничество с комунистическата власт. От интронизирането му до неговата естествена смърт на 18 октомври 1973 г. той не извършва никаква религиозна и архипастирска дейност.

Неговият каноничен предшественик Архиепископ Христофор (Киси) не е имал този „късмет“ да се престави в Господа по естествен начин.

Първият Предстоятел на автокефалната Православна Църква на Албания Архиепископ Христофор (Киси), управлявал от 1937 г. е противоканонично и принудително свален от Архиепископския Престол през 1948 г. Той е държан под домашен арест до 19 юни 1958 г., когато е намерен мъртъв в дома си, т.е. убит, но официално – претърпял инфаркт.

На негово място комунистическата власт си назначава Архимандрит Пашко Водика за Архиепископ на Тирана, Дуръс и на цяла Албания, въпреки всички канонични пречки за това. Той е бил ръковоположен в презвитерски сан за свещеник. След като съпругата му умира, той преминава в монашеството, ставайки Архимандрит, но без възможност за ръкоположение в Епископски сан. В крайна сметка, Архимандрит Пашко Водика става Архиепископ на Тирана Паисий (Водика).

Архиепископ Паисий не случайно е поставен на Архиепископския Престол, Той е изключително близък с комунистите и след изпратените му писма за пълно сътрудничество с Енвер Ходжа и с Московския Патриарх Алексей I (СССР, назначен от съветските комунисти), те го „ръкополагат“ в Епископски сан, тъй като е надежден сътрудник на властта. И така, комунистическата партия на Албания чрез него осъществява директен контрол върху Църквата. Неговият син Йосиф Пашко е известен албански партизанин и бивш зам.-главен прокурор по времето на Енвер Ходжа.

Заради човека на Енвер Ходжа – Архиепископ Паисий, се съставя изцяло нов Синод, удобен на властта. Сред новите членове на Синода е и Митрополитът на Корча Дамян (Коконеши), бъдещ Архиепископ на Тирана. Архиепископ Паисий никога не се е съпротивлявал срещу властта. Той посещава два пъти СССР за братска болшевишка сбирка с Московския Патриарх Алексей I.

Архиепископ Паисий живее хубав живот, заради сътрудничеството си с комунистите и неговият прокомунистически произход, той умира от естествена смърт на 04 март 1966 г. На негово място е избран Архиепископ Дамян, който унищожава буквално Православната Църква на Албания чрез сътрудничеството си с комунистите и пълната му капитулация пред тях. Една година след избирането му е арестуван, известно време е затворен, но след това го освобождават и той се оттегля в своя дом в Поградец, където умира на 18 октомври 1973 г., но Православният свят науча за тази смърт поне седем месеца по-късно през май 1974 г.

През януари 1991 г. Вселенският Патриарх Димитрий и Светият и Свещен Синод на Вселенската Патриаршия назначават Епископ Анастасий Янулатос за Екзарх и патриаршески пратеник в Албания с мисия да оцени какво е останало от унищожената Църква на Албания. Той пристига през юли същата година за преговори с правителството за възстановяването на Църквата. Той забелязава абсолютно запустение и над 1608 разрушени църкви и монастари. Той едвам намира 15 духовници, основно възрастни свещеници и 30 миряни от всички Епархии за да свика Църковно-народен събор като първа стъпка на възраждане на унищожената от комунистите Църква. След една година (5 – 8 юни 1992 г.), той заедно с клирици от Албания посещават Вселенската Патриаршия. На 24 юли 1992 г. Светият и Свещен Синод на Вселенската Патриаршия, под председателството на Вселенския Патриарх Вартоломей го избират за Архиепископ на Тирана, Дуръс и на цяла Албания.


Donate to Doxologia INFONEWS: IBAN BG83STSA93000024673844

 

Follow us on Twitter: @doxologiainews

 

Follow us on Facebook page: @doxologiainfonews

 

Join our Facebook group: @doxologiainfonews.group

 

Follow us on Instagram: @doxologiainfonews

 

Follow us on ВКонтакте: @doxologiainfonews

 

Join our Telegram channel: @doxologiainfonews

 

Subscribe to us on YouTube: @doxologiainfonews


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎