Във Върбица християни и мюсюлмани живеят заедно в мир и разбирателство

Горнооряховското село Върбица е разположено на левия бряг на река Янтра, в североизточното подножие на възвишението “Ташла баир”. В местността Мустаджа са открити следи от поселищен живот още от тракийско и римско време. Това разкриват останките от укрепено селище и могила на древен тракийски воин. В района са намерени тетрадрахми от остров Тасос и от Марония, а в двора на църквата е открита и друга могила, наричана “Джамията”.

Старото име на селото е Влашица. Съдейки по спомените на подполковник Евтимов от 1883 г., то е кръстено на турчина Улах бей, който се заселва на това място с още пет спахийски конници. Според друга версия селището е основано от преселниците Христо и Павел от казанлъшкото село Енина, които се заселили с родовете си през 1760 г. в близост до пет спахийски семейства. След известно време към тях се присъединили и други заселници от Дряновския балкан и Лясковско.

Първото местно килийно училище отваря врати в началото на 1846 г. и се помещава в къщата на Недю Драгошинов. Църквата “Св. Георги” е основана през 1858 г., а сегашната ѝ сграда вероятно е от 1884 г. През 1894 г. в селото се създава и читалището, а кооперацията датира от 1904 г. По-късно се построява и детска градина.

Селото получава името си Върбица през 1937 г. В момента населението му наброява малко над 1000 човека. Част от тях пребивават в него само в топлите дни от годината. Много от жителите ходят на гурбет предимно в Германия и Холандия. Завръщайки се оттам, те често инвестират в имоти, като освен в селото купуват къщи и апартаменти и в близките по-големи градове. Преди десетилетие интерес за закупуване на къщи във Върбица не липсва и от страна на чужденци, но напоследък пазарът е много ограничен и почти няма запитвания, разказва кметът Йордан Иванов, който кара своя трети мандат.

В селото има няколко неголеми предприятия, предимно в сферата на земеделието и животновъдството. Много от живеещите във Върбица работят там, а останалите пътуват до близките по-големи населени места. Неудобство е, че транспортът до селото е по-ограничен и често се налага да се пътува предимно със собствен автомобил, но положението е по-добро от много други села, казва Иванов.

Във Върбица не се случват много неща, но традиционният ежегоден събор на Гергьовден и прочутият в цяла България празник на дрипавата баница събират стотици гости от близо и далеч. В културните събития по-активни са възрастните хора, които се организират чрез читалището и пенсионерския клуб, но работата с децата от детската градина и училището в селото е също добра и ползотворна.

Народно читалище “Градина – Върбица 1894” е читалището с най-активна дейност сред другите такива културни институции в малките населени места от общината. То е единственото, печелило читалищния “Оскар”, а именно наградата на платформа “Агора”. Носител е и на почетния знак на Държавна агенция за закрила на детето “Аз гарантирам щастливо детство” за ежегодната си инициатива “Лятна занималня”. Читалището е единственото в общината, което се престрашава да надскочи пределите на България, кандидатствайки в международен проект “CODANEC – свързване на партньорите от Дунавската мрежа” на тема “Моето лично културно наследство”. Чрез съвместните си проекти всички партньори по тази инициатива дават своя принос за добросъседско съжителство в една мирна и обединена Европа.

“Проектът беше много интересен. Ние се включихме в него с емблематичното за нашето село събитие “Върбица празнува – празник на дрипавата баница”. То е носител на отличието “Най-любим кулинарен фестивал на България” за 2020 г., при това спечелено със забележителните 4 хил. гласа в онлайн гласуване. За съжаление не можахме да спечелим проекта, но пък още много хора разбраха за нас”, разказа секретарят на читалището Анелия Димитрова. Тя добави, че в момента заради пандемията от коронавирус дейността на читалището е насочена предимно към виртуални рубрики в интернет. Сред тях са “В цветната градинка на…”, “Нашето село е приказка от древността”, “Годишнина от рождението на…”, “Коледният дух у дома”, “Чети с нас” и др. Анелия разказа и за библиотеката към читалището, която разполага с около 11 хиляди заглавия. Тя за втора поредна година печели проект на Министерството на културата по програма “Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”. Така фондът е увеличен с около 200 нови книги, а интересът на читателите се е увеличил. Повечето посетители на културната институция са предимно по-възрастните хора, докато децата четат предимно в летните месеци, като наблягат на задължителната литература от учебния материал.

В читалището има три групи по интереси. Едната е за автентичен фолклор, другата е за обработен фолклор, а третата – за стари градски песни. Има и група за възстановяване на народни обичаи. Всички те са носители на множество награди от различни конкурси и фестивали.

Кражби и други престъпления в селото почти няма. В него в мир и разбирателство живеят християни и мохамедани, и всички си помагат кой с каквото може, сподели кметът. Община Г. Оряховица също помага. Тук има както църква, така и джамия. Църквата се поддържа добре, въпреки че е действаща само на големите църковни празници. Преди около 20 години ѝ е направен основен ремонт, а малко след това и нов покрив. В двора ѝ се намира единственият паметник на загиналите руски воини в община Г. Оряховица. Другият паметник във Върбица е посветен на загиналите в Балканските войни и в Първата световна война жители на селото.

Източник: вестник „Янтра ДНЕС“

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal