Световният ден на мира 2021: Културата на грижата е път към мира

„Културата на грижата, като път към мира“ е заглавието на Посланието на папа Франциск за 54-и Световен ден на мира, който се чества в първия ден на новата година. Практикуването и възпитанието в грижите – пише папата – е пътя за изкореняването на безразличието, на отхвърлянето, на сблъсъка, който често надделява днес“. Предлагаме пълният текст на папското послание.

1. В зората на новата година поздравявам сърдечно държавните и правителствени ръководители, ръководителите на международни организации, духовните водачи и последователи на различните религии, както и всички мъже и жени с добра воля. Към всички отправям най-добрите си пожелания, за да може тази година да даде възможност на човечеството да продължи напред по пътя на братството, справедливостта и мира между отделните личности, общности, народи и държави.

2020 г. беше белязана от огромната здравна криза Covid-19, която се превърна в глобален феномен, пресичащ граници, утежняващ силно взаимосвързани кризи като тези на климата, продоволствието, икономиката и миграцията и причиняващи големи страдания и трудности. Отправям мислите си особено към тези, които загубиха членове на семейството си и близки и всички, които загубиха работата си. Мисля и за лекарите и медицинските сестри, фармацевтите, изследователите, доброволците, свещениците и миряните, обслужващи духовните нужди на пациентите и персонала на болниците и здравните центрове. Те направиха и продължават да правят големи жертви, за да бъдат при болните, да облекчат страданията им и да спасят живота им; рискувайки и не рядко губейки живота си в процеса. Като им отдавам почит, подновявам призива си към политическите лидери и частния сектор да не пестят усилия да осигурят достъп до ваксините сещу Covid-19 и до технологиите, необходими в грижата за болните, бедните и най-уязвимите.

Болезнено е да се отбележи, че наред с всички тези свидетелства на милосърдие и солидарност, видяхме и нарастване на различни форми на национализъм, расизъм и ксенофобия, на войни и конфликти, сеещи смърт и разрушения.

Тези и други събития, които белязаха пътя на човечеството през изминалата година, ни показаха колко важно е да се грижим един за друг и за творението в усилията си да изградим по-братско общество. Ето защо избрах за заглавие на тазгодишното Послание за мира „Културата на грижата като път към мира“; културата на грижата като начин за борба с културата на безразличието, разхищението и конфронтацията, толкова разпространени в наше време.

2. Бог Създател, източник на нашето човешко призвание да се грижим

Много религиозни традиции разказват за произхода на човека, за връзката му със Създателя, с природата и с неговите ближни. В Библията Книгата Битие разкрива още от първите си страници значението на грижата и спазването на Божия план за човечеството, като подчертава връзката между човека (’адам) и земята (’ адамах) и между човеците като братя и сестри. В библейския разказ за сътворението Бог поверява градината, „засадена в Еден“ (вж. Битие 2: 8), на грижите на Адам, за „да я обработва и пази“ (Битие 2:15). Това предполага да направи земята продуктивна, като същевременно я защитава и пази способността й да поддържа живота. Глаголите „обработва “ и „пази“ описват връзката на Адам с неговия дом-градина, но също и доверието, което Бог му дава превръщайки го в господар и пазител на цялото творение.

С раждането на Каин и Авел, започва историята на братята (и сестрите), връзката между които бива разбрана в негативна светлина от Каин като настойничество или „попечителство“. След като убива брат си Авел, Каин отговаря на Божия въпрос, като казва: „Нима съм пазач на брата си?“ (Битие 4: 9). Каин, разбира се, както и всички ние, е призован да бъде „пазач на брата си“. „Тези древни истории, пълни със символика, свидетелстват за убеждението, което днес споделяме, че всичко е взаимосвързано и че истинската грижа за собствения ни живот и връзката ни с природата са неделими от братството, справедливостта и верността към другите“.

3. Бог Създател, модел на грижа

Свещеното Писание представя Бог освен като Създател и като Този, Който се грижи за своите създания, особено за Адам, Ева и тяхното потомство. Дори и Каин, макар и прокълнат поради извършеното престъпление, получава като дар от Създателя знак за защита, за да бъде животът му пощаден (вж. Битие 4:15). Докато потвърждава неприкосновеното достойнство на човека, създаден по Божи образ и подобие, това е и знак за Божия план за запазване на хармонията в творението, тъй като „мирът и насилието не могат да съжителстват“.

Грижата за творението е в основата на установяването на Шабат което освен че урежда култа към Бог, има за цел възстановяването на обществения ред и грижата за бедните (вж. Битие 1: 1-3; Лев 25: 4 ). Празнуването на Юбилей всяка седма година осигурява покой на земята, и отдих за робите и за длъжниците. В тази година на благодат най-неоправданите биват обгрижвани и им се дава нов шанс в живота, така че да няма нуждаещи се сред народа (вж. Втор. 15: 4).

В пророческата традиция, библейското разбиране за справедливостта намира своя най-висок израз в начина, по който общността се отнася към най-слабите си членове. Амос (вж. 2: 6-8; 8) и по-специално Исая (вж. 58) настоятелно изискват справедливост за бедните, които в своята уязвимост и безсилие викат към Бог, Който ги чува и бди над тях (срв. Пс 34: 7; 113: 7-8).

4. Грижата в служението на Исус

Животът и служението на Исус, представляват върхната точка в откровението за любовта на Отца към човечеството (вж. Йоан 3:16). В синагогата в Назарет Исус се проявява като Онзи, Когото Господ освещава и „помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените” (Лука 4:18). Тези месиански действия, свързани с юбилейната година, красноречиво свидетелстват за мисията, поверена Му от Отца. В състраданието си Христос се доближава до болните по тяло и дух и ги изцелява; Той помилва грешниците и им даде нов живот. Исус е добрият пастир, Който се грижи за овцете си (вж. Йоан 10: 11-18; Езек 34: 1-31). Той е добрият самарянин, Който се свежда над пострадалия, лекува раните му и се грижи за него (вж. Лука 10: 30-37).

В кулминацията на своята мисия Исус утвърди грижате си за нас, като се предложи на кръста, за да ни освободи от робството на греха и смъртта. Чрез жертвения дар на живота Си, Той отвори за нас пътя на любовта. На всеки от нас Той казва: „иди и ти прави също така“ (вж. Лука 10:37).

5. Култура на грижата в живота на последователите на Исус

Духовните и телесни дела на милсърдие съставляват основата на милосърдната любов, практикувана от ранната Църква. Първото поколение християни споделят всичко, което имат, така че никой сред тях да не бъде в нужда (вж. Деяния 4: 34-35). Те се стремят да направят своята общност приветлив дом, загрижена за всяка човешка необходимост и готова да се грижи за най-нуждаещите се. Става обичайно да се правят доброволни дарения, за да се хранят бедните, да се погребват мъртвите и да се грижат за сираците, възрастните хора и жертвите на бедствия. В по-късни времена, когато щедростта на християните загубва първоначалния си плам, някои отци на Църквата настояват, че собствеността е предназначена от Бог за общото благо. За свети Амврози „природата излива всички блага за общо ползване на всички … превръщайки ги в общо право, но алчността го превърна в право само на малцина“. След края на преследванията от първите векове Църквата използва новооткритата си свобода, за да вдъхнови обществото и неговата култура. „Нуждите на времето породиха нови усилия в служба на християнското милосърдие. Историята съхранява безброй примери за благотворителни инициативи и дела … Работата на Църквата сред бедните беше до голяма степен организирана. Възникнаха много институции за облекчаване на страдащото човечество: болници, домове за бедни, сиропиталища, домове за новородени, приюти за пътници и т.н.”

6. Принципите на Социалната доктрина на Църквата като основа на културата на грижата

Дяконията от началните векове, обогатена от размишленията на отците на Църквата и оживена през вековете от активната благотворителност на много блестящи свидетелства на вярата, се превърна в биещото сърце на Социалната доктрина на Църквата. Тази Доктрина се предлага на всички хора с добра воля като ценно наследство от принципи, критерии и предложения, от които може да се извлече „граматиката“ на грижите: ангажираност за насърчаване на достойнството на всяка човешка личност, солидарност с бедните и уязвимите, стремеж за общото благо и загриженост за защита на творението.

Грижата като насърчаване на достойнството и правата на всеки човек

„Самата концепция за личността, която възниква и се развива в християнството, насърчава стремежа към цялостно човешко развитие. Личността винаги сочи към връзка, а не към индивидуализъм; тя утвърждава включването, а не изключването, уникалното и неприкосновено достойнство, а не експлоатацията”. Всяка човешка личност е самоцел и никога не е просто средтсво, ценено единствено заради неговата полезност, и е създадена да живее заедно с другите в семейства, в общности и в общества, където всички членове са равни по достойнство. Именно от това достойнство произтичат правата на човека, както и задълженията му като отговорността да отворим сърцата си и да подпомагаме бедните, болните, маргинализираните, всеки наш „ближен, от близо или далеч в пространството и времето“

Грижа за общото благо

Всеки аспект на социалния, политическия и икономическия живот намира своето изпълнение, когато е поставен в услуга на общото благо, с други думи, „общата сума на социалните условия които позволяват както на общностите, така и на отделните членове да достигнат своето реализиране по-пълно и по-бързо». Следователно, нашите планове и усилия трябва винаги да отчитат ефектите върху цялото човешко семейство, като претеглят последиците за настоящия момент и за бъдещите поколения. Пандемията Covid-19 ни показа истинността и актуалността на този факт. Изправени пред пандемията, „осъзнахме, че всички сме в една лодка, крехки и дезориентирани, но в същото време всички ние важни и необходими, призовани да гребем заедно“, тъй като „никой не достига до спасение самостоятелно“ и никоя държава не може да осигури общото благо на своето население, ако то остане изолирано.

Грижа чрез солидарност

Солидарността конкретно изразява любовта ни към другия не като неясно чувство, а като „твърда и упорита решителност да се ангажираме с общото благо; това ще рече за доброто на всички и на всеки отделен човек, защото всички ние сме отговорни за другите”. Солидарността ни помага да видим другите – независимо дали са индивиди или народи и държави – като нещо повече от обикновена статистика или като средство, което да бъде използвано и след като вече не е полезно да бъде изхвърлено, а като наши ближни, спътници в нашето пътуване, призовани като нас да участват в банкета на живота, на който всички са еднакво поканени от Бог.

Грижа и защита на творението

Енцикликата Laudato Si осъзнава в пълнота, че цялото творение е взаимосвързано. Тя също така подчертава нуждата ни да се вслушаме във вика на нуждаещите се и в същото време във вика на творението. Постоянното и внимателно вслушване води от своя страна до ефективни грижи за земята, общия ни дом и за нашите братя и сестри в нужда. Тук отново бих посочил, че „чувството за дълбока връзка с останалата част от природата не може да бъде автентично, ако в сърцата ни липсва нежност, състрадание и загриженост за нашите ближни“. „Мирът, справедливостта и грижата за творението са три непосредствено свързани въпроса, които не могат да бъдат разделени по такъв начин, че да бъдат третирани индивидуално, за да не изпаднем отново в редукционизъм“.

7. Компас, към един общ път

Във време, доминирано от културата на изхвърлянето, изправени пред нарастващо неравенство както в рамките на самите нации, така и между тях, призовавам лидерите на правителства и международни организации, икономическия и научния свят, социалната комуникация и образователните институции да вземат този „компас“ на гореспоменатите принципи, за да дадат общ ход на процеса на глобализация, „истински човешки курс“. Това ще ни позволи да оценим стойността и достойнството на всеки човек, да действаме заедно и солидарно за общото благо, облекчавайки страдащите от бедност, болести, робство, въоръжени конфликти и дискриминация. Чрез този компас насърчавам всички да станат пророци и свидетели на културата на грижата, работещи за преодоляването на многото съществуващи социални неравенства. Това може да стане единствено чрез широкото и значимо участие на жените, в семейството и във всяка социална, политическа и институционална сфера.

Компасът на тези социални принципи, необходим за насърчаване на култура на грижата, също посочва необходимостта отношенията между нациите да бъдат вдъхновени от братството, взаимното уважение, солидарността и спазването на международното право. В тази връзка трябва да се потвърди отново необходимостта от защита и насърчаване на основните човешки права, които са неотменими, универсални и неделими.

Също така, спешно е необходимо зачитането на хуманитарното право, особено във време, когато конфликтите и войните продължават непрестанно. Трагично е, че много региони и общности вече не могат да си спомнят време, когато са живели в сигурност и мир. Многобройни градове се превърнаха в епицентър на несигурност: гражданите се борят да запазят нормалната си рутина в условията на безразборни атаки от експлозиви, артилерия и стрелково оръжие. Децата не могат да учат. Мъжете и жените не могат да работят, за да издържат семействата си. Гладът се разпространява на места, където преди това не е бил познат. Хората са принудени да бягат, оставяйки след себе си не само домовете си, но и семейната си история и своите културни корени.

Въпреки че подобни конфликти имат много причини, резултатът винаги е един и същ: разрушения и хуманитарни кризи. Трябва да спрем и да се запитаме какво е довело до нормализиране на конфликта в света? И преди всичко как да обърнем сърцата си и да променим манталитета си, за да търсим и намерим истински мир в солидарност и братство.

Колко ресурси се изразходват за оръжия, особено за ядрени оръжия, които биха могли да бъдат използвани за по-значими приоритети като гарантиране на безопасността на хората, насърчаване на мира и цялостното човешко развитие, борба с бедността и предоставяне на здравни грижи. Глобалните проблеми като настоящата пандемия на Covid-19 и изменението на климата само направиха тези предизвикателства още по-очевидни. Какво смело решение би било „да се създаде„ Глобален фонд “с парите, похарчени за оръжия и други военни разходи, с цел трайно премахване на глада и допринасяне за развитието на най-бедните страни“!

8. Формиране и възпитание в култура на грижата

Насърчаването на култура на грижата изисква процес на възпитание и формиране. „Компасът“ на социалните принципи може да се окаже полезен и надежден инструмент в различни взаимосвързани контексти. Бих искал да дам няколко примера в това отношение:

  • Възпитанието на хората в загриженост започва от семейството, естественото и основно ядро на обществото, в което се научаваме как да живеем и да се отнасяме към другите в дух на взаимно уважение. И все пак семействата трябва да бъдат подкрепени, за да изпълняват тази жизненоважна и незаменима задача.
  • Заедно със семейството, училищата и университетите – и в някои отношения комуникационните медии – също са отговорни за формирането и образованието. Те са призовани да предадат система от ценности, основана на признаването на достойнството на всеки човек, всяка езикова, етническа и религиозна общност и всеки народ, както и основните права, произтичащи от това признание. Образованието е един от стълбовете на по-справедливото и братско общество.
  • Религиите като цяло и религиозните лидери в частност могат да играят незаменима роля в предаването на своите последователи и на обществото като цяло ценностите на солидарността, зачитането на различията и грижата за нашите братя и сестри в нужда. В тази връзка припомням думите на папа Павел VI, отправени към парламента на Уганда през 1969 г.: „Не се страхувайте от Църквата; тя ви почита, възпитава честни и лоялни граждани за вас, не подклажда съперничество и разделение, тя се стреми да насърчава здравословна свобода, социална справедливост и мир. Ако изобщо има предпочитания, то те са за бедните, за образованието на малките и на народа като цяло и за грижата за страдащите и изоставените”.
  • Още веднъж призовавам всички, ангажирани в общественото служение и в международни организации, както правителствени, така и неправителствени, както и всички останали, които по различни начини са ангажирани в областите на образованието и научните изследвания, да работят за постигане на целта на „едно по-отворено и приобщаващо образование, включващо търпъливо изслушване, конструктивен диалог и по-добро взаимно разбиране ”. Надявам се, че този призив, отправен в контекста на Глобалния образователен пакт, ще бъде широко признат и приет.

9. Няма мир без култура на грижата

Културата на грижата призовава за общ, подкрепящ и приобщаващ ангажимент за защита и насърчаване на достойнството и благото на всички, готовност за проявяване на грижа и състрадание, за работа, за помирение и изцеление и за насърчаване на взаимното уважение и приемане. Като такъв тя представлява привилегирован път към мира. „В много части на света има нужда от пътища на мира, които да излекуват отворените рани. Необходими са също така миротворци, мъже и жени, подготвени да работят смело и креативно, за да подтикнат процеси на изцеление и обновена среща “.

Във време като това, когато лодката на човечеството, подхвърляна от бурята на настоящата криза, се бори да напредне към по-спокоен и тих хоризонт, „кормилото“ на човешкото достойнство и „компасът“ на основните социални принципи могат да дадат възможност заедно да предприемем сигурен курс. Като християни, ние винаги държим погледа си отправен към Дева Мария, Пътеводна звезда и Майка на надеждата. Нека да работим заедно, за да напреднем към нов хоризонт на любов и мир, на братство и солидарност, на взаимна подкрепа и заимно приемане. Нека не се поддаваме на изкушението да пренебрегваме другите, особено най-нуждаещите се и да не извръщаме погледа си от тях; вместо това, нека се стремим ежедневно, по конкретни и практически начини, „да създадем общност, съставена от братя и сестри, които приемат и се грижат един за друг“.

От Ватикана, 8 декември 2020

(превод Бистра Пищийска)

Източник: Vatican NEWS

DONATE TO DOXOLOGIA INFONEWS

BANK: Eurobank Bulgaria AD (Postbank)

IBAN: BG46 BPBI 8898 4030 6876 01

or through PayPal