ПРАВОСЛАВНАТА ГЕОПОЛИТИКА НА РУСИЯ – X ЧАСТ: Евразийското царство на Степанов

Автор: д-р Искрен Иванов – преподавател по международни отношения в Софийския Университет „Свети Климент Охридски“ и гост-изследовател в Тексаския Университет, САЩ. Специализирал е в Университетите на Принстън, Йейл и Делауеър, както и в Университета в Гранада. Гост-преподавател в Университета „Сорбона“, Франция.

Автор е на книгата „Православната геополитика на Русия“ – част от международно изследване, посветено на руското влияние в България. Изследването разглежда начина, по който Москва инструментализира Православието, за да влияе не само върху Православната Църква в България, но и върху политическите нагласи в страната. Зад тези опити за жалост се крие философия, която няма нищо общо с Православната вяра, а по-скоро напомня за неофашистките идеологии от началото на XX век.

* * *

Евразийското царство на Степанов

Макар и по-слабо разпознаваем сред представителите на класическия период в евразийството, Иван Владимирович Степанов има сериозни заслуги за съграждането на евразийския проект. Неговата концепция за Евразийското царство съчетава в себе си редица елементи, които залягат в политиката и на СССР, и на съвременна Русия.

Излагайки своята концепция Степанов ясно дефинира какво представлява за него евразийството: това е мощна идеология, която стои в основата на руската култура и която трябва да се противопостави както на съветския комунизъм, така и на опитите за реставрация на руското самодържавие (Степанов 1927, 35). Тя е в състояние да постави началото на едно особено, уникално културно пространство – евразийското, чиято основна характеристика е неговата православна култура, отличаваща се по еднакъв начин и от европейската и от азиатската. Основната задача на евразийската идея е да превъзпита човека така че той с действията си да бъде в полза на народа и отечеството си, а не да преследва своя егоистичен интерес. Народ, който се намира под моралния взор на Църквата, която от своя страна е независима от държавата. От тези разсъждения на Степанов проличава неговото категорично отрицание на западния индивидуализъм, в чиято основа стои свободата на индивида да се развива и да преследва интересите си. Тя е заменена с идеята за колективното общество, в което всеки дава своя принос в полза на останалите и държавата без да отчита интереса си.

В основата на Степановата концепция стои разграничението между Изток и Запад. За него разликата между двете произхожда от разликата между материалното и духовното начало. Западът е предпочел материалното, което е спомогнало за техническия прогрес и възхода на комерсиализма, но е довело и до обедняване на духовността. Изтокът от своя страна и по-конкретно Русия е избрала духовното начало и стремежа към духовно съвършенство. Затова и нейният основен враг не е Западът, а съветските комунисти и всички онези, които желаят уетърнизацията на руската самобитна култура. Именно тази нейна самобитност прави невъзможно интегрирането на западни културни елементи в евразийската идея.

От особен интерес представляват политическите идеи на Степанов относно това как би изглеждал реализиран евразийският проект. Основната теза е, че в рамките на евразийското пространство народите не са в състояние да съществува поотделно и затова могат да бъдат обединени в един „общоевразийски“ съюз (Степанов, Белые, красные и евразийство 1927, 40). Най-подходящата система за политическо устройство е федерацията, която да се управлява от силна и твърда централна власт. Основната й задача трябва да бъде отстраняването на безработицата, ръстът на производство и гарантирането на интересите и правата на трудещите се, които от своя страна следва да станат най-влиятелната прослойка в евразийското общество. Втората задача на евразийския политически елит е свързана с поддържането на високо технологично развитие и силна, добре въоръжена армия, която гарантира сигурността на Евразия. Третата задача е да ликвидира класовата борба между капиталисти и пролетариат, тъй като тя разделя хората и води до насилствени актове като Октомврийската революция. Във външната си политика, евразийските управляващи не трябва да следват европейския колониален империализъм тъй като Евразия е самодостатъчна и няма нужда от колонии. Тя дълго време може да съществува дори в условията на изолационизъм. В идеен план, комунизмът трябва да бъде унищожен като се започне от неговата основа. Това може да стане чрез духовно превъзпитание на младите поколения, което постепенно ще замени бездуховния марксизъм с Православието. В тези условия, Русия ще може да се завърне обратно към своята идея за Третия Рим, към своята историческа мисия.

В рамките на своята концепция, Степанов дава и някои допълнително обяснения около вътрешното устройство и взаимоотношенията в Евразийското царство. В него трябва да има абсолютно равенство на расите (Степанов, Белые, красные и евразийство 1927, 47). Народите в евразийското пространство трябва да имат право на културно самоопределение, на правото да запазят своите самобитни традиции. В икономически план, благосъстоянието трябва да бъде средство, но не и цел в живота на евразиеца. Нито капитализмът, нито социализмът мога да удовлетворят потребностите на евразийската икономическа система. Отношенията между отделните хора трябва да бъдат изградени и развивани на базата на православната руска култура. Тя трябва да налага морални нормативи, които да възпират хората от насилие. По тази прочина евразийската идея трябва да пребори т.нар. „формална църковност“. Това може да стане единствено и само ако евразийските народи се обединят около Православието и приемат обществената позиция на Църквата за своя позиция. Очевидно е, че Степанов не се изявява като привърженик на гражданството, а като апологет на поданичеството. Един жител на евразийството пространство трябва да бъде поданик, защото демокрацията се е извратила в плутокрация и не е в състояние да гарантира политическия мир в Евразия. Източник на властта не бива да бъде народът, и принципът на народния суверенитет не бива да заляга в основата на евразийската политическа система. Той трябва да бъде заменен от принципа на народоводителството – принцип, според който руският народ ще върви напред по свой уникален и предопределен път.

Много важен принцип, залегнал във философията на Степанов е и принципът за съборността. Съгласно него народите в евразийското пространство са „духовни братя“ (Степанов, Белые, красные и евразийство 1927, 56). За разлика от западния индивидуалистки модел, където „човек за човека е вълк“, в Евразия съществува „братство между народите“. То се крепи на общите културно – религиозни фактори и общото социално – политическо устройство. Всички тези „братя“ мислят по един и същи начин и затова са част от всеобщата Правда. Това ги характеризира и като един голям „евразийски етнос“, „евразийски цяло“, което е неразделно. В своето историческо пророчество Степанов заявява твърдо, че един ден СССР ще падне и на негово място ще се появи Евразийското православно съветско царство на трудещите се.

Източник: Иванов, Искрен. Православната геополитика на Русия. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2019.


Donate to Doxologia INFONEWS: IBAN BG83STSA93000024673844

Follow us on Twitter: @doxologiainews

Follow us on Facebook page: @doxologiainfonews

Join our Facebook group: @doxologiainfonews.group


✎ КОМЕНТАРИ • COMMENTS ✎